Йордан Калайков: Живопис извън каноните

НОВИ КНИГИ

►

Пролог

Настоящият текст не е за противопоставяне или  умопомрачителна полемика относно едни или други тези, свързани с изобразителното изкуство. Това не е борба за утвърждавене на едни схващания в протвовест с други. Тук няма война. Единствено и само плурализмът е движещата сила, т.е. другата гледна точка. Нали всяка истина, дори и тази – категоричната, нетърпяща възражения и т.н. и т. н., в края на краищата старее с времето и се деформира, а когато се погледне и от друг ъгъл /ракурс/, тя вече не е същата. Само в този контекст е полемиката, дори не оспорването, а свободата да погледнеш с други очи, от друг ъгъл на нещата, за които се твърди, че са общоприети и утвърдени.

Изкуството, в конкретния случай – живопистта и по-точно историята, е била свързана с общоприетото и утвърденото, т.е. с КАНОНИТЕ в широк периметър на тълкуване. Те пък са формирани на основата на определени правила, възприети като  истини, които са  трансформирани във времето в МИТОВЕ.

Каноните в изобразителното изкуство представляват утвърдени правила, образци, мярки / понятието проихожда от гръцки език - Уикипедия/. Най-общо казано това са правила за изобразяване на човешкото тяло /пропорциите/, пространството, хармонията, иконографските норми. Считало се е, че изучаването и прилагането на каноните в изобразителното изкуство определят насоките в развитието му. Правилата, разбира се, касаят и технологични похвати, приоми, подходи, превърнати в аксиоми / композиция, пластика, колорит, рисунък, материали, /   От друга страна се твърди, че „митът има формални граници и не се определя от обекта на посланието си, а от начина, по който го изразява”  /http// teoriaciek.files.wordpress.com /./2010 /

Във „Въображението на знака” – есета, /НК 1991/, Ролан Барт определя митът като семиологична система и като реч. Прави извода, че всичко може да бъде превърнато в мит.

Според последния тълковен речник / http//rechnik.info/ „Митът е измислица, невероятна случка, а най-важната промяна, която претърпява е загубата на свещенното /сакралното/ значение, достъпно само за посветените”. Всъщност изводът е, че развенчаването на изключителното,  неповторимото и непроменимото в мита е нормален процес.

Някои от най-разпространените митове за визуалните изкуства са:

Академичността, школуването са в основата на постиженията.

Професионализмът е свързан със специално образование.

Известността се дължи на награди и членство в творчески организации.

Научи най-напред класиката и тогава експериментирай.

Моженето в изкуството е 90% труд и 10 % талант.

Някои от утвърдените правила относно технологията на живописта са:

Най-добрата живопис се прави върху платно – фино, ленено, опънато върху вътрешна рамка.

Маслената живопис се полага върху грундирано платно, а грундът е гаранция за устойчивост.

Рамките на картините са най-важното за въздействието им.

Различните видове бои са несъвместими за едновременно ползване.

Деформациите са неприемливи за изящните изкуства.

Перспективата е задължителнта при изграждането на композицията.

Етюдите не се правят едновременно с картината.

 

За другостта на живописните послания

Търся другостта и същевременно знам, че понякога интересното и привлекателното не винаги е стойностно. Но зная също, че и най-стойностното, поднесено вяло и безинтересно, престава да бъде привлекателно. Зная също, че днешният ценител на живописта, който е роден в интернет, не може лесно да се впечатли и  да приеме ценното според утвърдените ценности. Той си има собствена философия за живота с привкус на нихилизъм. Зная също, че ако се върви по стръмната пътека на другостта, единственото смислено нещо е да се спазват  пътеводителните ориентири. Такива за мен са  с ъ у ч а с т и е т о  на зрителя в общуването с автора, разбирано не само като възприемане на идеи и внушения, но и като усилие да се улесни контакта между себе си и автора. Другото начало, от което, според мен, си заслужава да се тръгне е  х и б р и д и з а ц и я т а  между  техниките, визуализацията им и достъпът до тях  извън класиката на академичната традиция чрез динамизиране и лабилизиране на изображението. Считам, че ефектът от възприятията е  по-силен, ако зрителя се забавлява, когато значенията на колорита, фактурата и пластичността се появяват изненадващо и от него зависи да ги комбинира или подрежда. В този смисъл картината  може да се приеме като живо образувание, своеобразна инсталация от хрумвания, която поднася изненади с нестандартните си решения или  препраща към посоки и „прозорци”, през които се виждат неочаквани светове.

П л а с т и ч н а   р а з н о п о с о ч н о с т  -  з а щ о  н е ?

Интересува ме не толкова поводът за изображението, а по-скоро раздвижването му, оживяването, пластиката на недвижимото – следите от съприкосновението на четките или шпаклите, ритъмът, пространството, характера на повърхността, консистенцията на мазката, прозирането на бялото от основата. Подробностните на сюжета не трябва да отвличат зрителя от идеята, която трябва да бъде подсказана по-общо и дори абстрактно, но винаги адресирана към усещането и състоянието.

О т  п о з н а т и т е  т е з и   к ъ м  н е в и д и м о т о

Докато нахвърлям първоначалния замисъл, понякога променям в движение идеята, по-скоро я обогатявам. Размишлявам и преценявам, доколко избраният тон би изострил допълнително възприемането на посланието. Как да се прелъстят сетивата на зрителя? Стремя се да представям собствена гледна точка в установените канони относно колорита. Мисля, че ако не търсиш и променяш непрекъснато, не се случва провокацията към зрителя. Играта с реалното и въображаемото поражда странен баланс на избразяваната визия и непременно „вграждане” на настроението – свежо и радостно или с отенък на тъга. Загатването на реалността се компенсира от играта на въображението и така се стига до открояване на невидимото, скрито зад измеренията на реалността.

Общо взето това са открития за собствена употреба и прозрения, защото никой не е застрахован от влияния, подражания, повторения, но важното е те да се претворят, претопят, за да звучат като свои.

Създаване на паралелен свят, въздействащ, разпонаваем чрез проекции и отражения.

Съчетаване на несъчетаемото и  несъвместимото

Ж и в о п и с  в ъ р х у  п л о ч и  з а  об л и ц о в к а, н е  за  о к а ч а н е  в ъ р х у  с т е н а, а  з а  в г р а ж д а н е  или  о п и р а н е  н а  н е я .

Подозирах, че общоприетите материали за маслена живопис като платно, каширано върху картон платно, дъска, фазер и др. не изчерпват ефектите, които предизвикват при изграждане на изображението и които допринасят за възприемане на търсеното състояние.

Експериментирах живопис не върху класически материали, а върху керамични облицовачни плочи за бита – сравнително тежки и квадратни, а някои с фабрично оцветяване, което би допринесло за обогатяване на колорита. Възнамерявах да създам картини не за окачване на стена, а за вграждане в нея  или за опиране върху нея. Опасявах се, че за маслената живопис ще се получат технологически неудбства – по-бързо изсъхване и ронене на боите след време при липса на грунд, както и потъмняването им. Резултатът беше насърчаващ – нищо от очакваното не се случи. Колоритът остана свеж и пастьозен , такъв, какъвто бе положен. За всеки случай може да се  покрие с лак.

М а с л е н и   б о и  в ъ р х у  ц в е т е н  с т а н и о л   и л и   к а к  с е  п р е д и з в и к в а  с в е т л и н а т а.

Ексепирементите продължиха със съчетаване на колажи от разноцветен плътен станиол с преливащи отенъци и маслена живопис. Композицията се изгражда с различни форми разноцветен станиол, който обаче се кашира неравнмерно, за да останат незалепени пространства, които впоследствияе да допринесат за пластичното въздействие. След това изображението се допълва с акценти от мазки с маслени бои. Ефектът от въздействието беше неочакван – при различни източници на светлина, падаща под различен ъгъл, картините се преобразяваха като въздействие.

И в и ц и  о т  п л а т н а   н а   с т а р и  к а р т и н и, к о л а ж и р а н и  и  п р е р о д е н и  в  н о в и  к о м п о з и ц и и.

Използвам техниката на колажа и когато изграждам формите и облика на изображението от готови отрязъци старо живописвано платно. С други думи - изграждам част от колорита с готови фрагменти, които композирам според идеята на изображението, без използване на бои.

М а с л е н а  ж и в о п и с  в ъ р х у  с т и р о п о р  -  з а щ о  н е ?

Напълно неочакван бе и резултатът от живписване върху укрепена с рамка плоскост от стиропор.При полагането на маслени бои се предизвика химическа реакция и върху мекия стиропор се появяват издатини и вдлъбнатини . Таблото заприличва на барилеф, на пано с неподозирани възможности за интерпретация  в колорита и формите.

З а  р а м к и т е  -  п о ч т и  с к а н д а л н о.

Друга насока при експериментите беше видът на евентуалните рамки и самата технология на рамкиране. Отдавна картини се експонират само с подрамката на платната, с изписана рамка върху таблото, с изображение на фрагменти от композицията върху рамката / Сьора, Климт и др. / Аз реших да не използвам класическите 45 градуса при сглобките на ъглите, а да разпложа рамковия материал под прав ъгъл, едно върху друго, едно до друго, едно под друго, а понякога и в лека асиметрия. Освен обичайните рамки от дърво, метал и пластмаса, използвам подръчни възможности, а често и отпадъчни материали с подхдяща форма, цвят и с преднамерено грубоват вид. Подобни опити допълват и други решения – изображения от двете страни на таблото, без опака страна или експониране на изображения от двете му страни, създадени с различна технолгия – например графика и живопис. Това пък позволява вече създадена експозиция да бъде променяна частично или цялостно във времето.

„Р а з г л о б я в а н е т о”   н а  и д е я т а.

Най-вълнуващ и рискован е нестандартният подход към творческия акт.Вече обмислената и преживяна идея се интерпретира едновременно в няколко варианта. Това означава на практика подготвени няколко табла в различен формат и размер. Установих , че творческия процес протича многопосочно, предлагащ различна интерпретация и експониране. В края на работата се получават не едно изображение,а няколко варианта. Случва се понякога избраната насока в някой от вариантите да не е сполучлива, по една или друга причина, и това е нормално. Всъщност поводът, идеята е една , но интерплетацията е различна и следователно създадените картини са различни. Не става дума за етюди, правени предварително за подготовката на основната работа, а на варианти /най-вече колоритно/ създавани едновременно. Понякога е възможно и тематично различие в сравнение с първоначалното решение.

Р а з л и ч н и т е  в и д о в е  б о и  в  "н е в ъ з м о ж н и"  с ъ ч е т а н и я

Неслучайно пигментите на боите за живопис имат различна технология за производство и от там качество и степен на устойчивост – маслени, акрилни, темперни, пастели в т.ч. маслени, др. Различния химически състав, консистенцията им и процесът на съхнене е различен. И въпреки тези съображения, използването на различен вид бои в едно изображение си заслужава експеримента. Например върху пространства, изградени с пастели да се прибавят акценти и колоритни допълнения с маслени бои или контури и щрихи с разноцветен аквалинол. Получава се нещо като смесена техника при рисунките и графиката. Крайният резултат не отстъпва по изразителност и въздействие на обичайното използване на боите.

Подобни експерименти прави Сандро Ботичели в 15 век. Картината му Венера и Марс е изпълнна с яйчена темпера, съчетана с маслени бои върху дъска от топола.

Н е р е а л и с т и ч н о т о   м а щ а б и р а н е  н а  е л е м е н т и т е  в  к о м п о з и ц и я т а  /намек към сюрреализма/

Всъщност се съчетават изображения, представени в реалистичната си характеристика, но в нереалистична логика. Например  пейзаж със селски двор, къща, котка , ябълки, дървета. На пръв поглед във вида на изображенията няма нищо необикновено. Когато обаче размерът на полегналата котка е еднакъв с този на къщата, а на двора, върху тревата, има две ябълки,  големината на които е половината  от тази на котката и къщата, въздействието на възприятието е особено. Визията излъчва наивитет, лек примитив, асиметрия , импулсивност, апропорции, липса на перспектива. Все подходи, присъщи на детските рисунки и праисторическите фрески. Извън всякакви правила на класическата и академична традиция в изобразителното изкуство, но за това пък експресивни и впечатляващи.

П р е д н а м е р е н а т а  д е ф о р м а ц и я  и   а п р о п о р ц и о н а л н о с т т а  к а т о  и з р а з н и  с р е д с т в а 

Подобен подход е прилаган още от ренесансовите художници във фигуралните композиции. Може би тази тенденция е демонстрирана преднамерено и драстично от Ботичели в картината му Венера и Марс. Липсва десният крак на Венера, лявото рамо на Марс е издадено твърде много, а левият му крак е по-къс. Въпреки това композицията излъчва хармония, финес и красота, според идеалите на средновековието.

Сезан деформирал законите на линейната перспектива и изобразявал формите в композицията от различна гледна точка. Трябва да се отбележи, че тези отклонения са представени фино и не се забелязват от пръв поглед. В пейзажа „Хълмове в Прованс” обемите на терените не са моделирани, а постигани с  цветни петна – като парчета от пачуърк. Матис и фовистите използват интензивни цветове, които не изглеждат естествени поради изненадващите цветови съчетания.

Йордан Калайков в Диаскоп

Авторът за себе си

Проф. Йордан Калайков, ДН – учител, естет, колекционер, интелектуалец, художник, писател, духовен човек със спортен дух.

През 2007 – 2016 г. е бил гост професор по „Артметиджмънт и маркетинг „ във  ВТУ,, ШУ, ЮЗУ – Област на висшето образование 8.3 – Изобразително изкуство в  ОКС „Магистър”.Понастоящем е ангажиран онлайн лектор и консултант.

Специализирани  книги

Артмениджмънт,  „ Авангард Прима”, С. 2010

Галеристика и кураторство, „А. П.”, С. 2012

Художниците и пазарът, „ А. П.”, С. 2013

Мениджмънт на изобразителното изкуство, „ А. П.”, С. 2015

Стъпки по пътя на художника, „А.П.”, С. 2015

Художници и митове, „А.П.”, С. 2018, 2020

Живопис извън каноните, 2025

Като автор

Не се ползва от протекции на институция в сферата на визуалните изкуства. Не е свързан с професионална  организация. Доказано съпоставил се и съизмерил се в изкуството чрез себе си. Инициатор и изпълнител на проектите си. Напълно свободен и независим.

Непредлаган за награди. Отличаван на международни конкурси. Негови работи са притежание на частни колекции в България и чужбина.

 

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.