София Милева: Лека телесна повреда II
20.02.2026
Отвъд кориците гостува на Диаскоп
►
НЕДОКОСНАТИ
На тръгване ще взема само залеза
и дънките, които не съблякохме.
Това, което никога не казах,
е повече от всяко обещание.
„Обичам те“ са хубавите думи,
които дават всичко, не и вечното.
Телата ни са повече от влюбени
и даже недокоснати усещат.
Сега вървиш по стъпките на лятото…
Нощта без теб е повече от грешна.
До мен отново ляга онзи някой,
отнел ти най-обичаните срещи.
А аз, отново сгушена в чаршафите,
сънувам как се боря да избягам.
Това, което с тебе не направихме,
е повече от рана.
БЕЗ СВЯН
Ще ме видиш в липите, навярно умиращ за полъх.
Ще се чудиш при кой съм, умират ли летните птици…
Аз не вярвам в доброто и в тебе не вярвам, защото
не веднъж съм осъмвала в църква от грях и муниции.
Ще ме видиш, защото без моите длани угасва
всяка плът, до която съм спала. Сънувам с години
нежността и шамара. И с двете ми беше прекрасно.
Разкажи ми отново света, но без страшните рими.
По гърба ти чертаех греха и осъмвахме святи.
Много голи и черни, и много от бялото пили.
И забравихме кой със кого и къде е наказвал.
Заменихме ли тази любов? Не можахме със никой.
Влизам бавно във теб и ръцете ти вече треперят.
Ще ти кажа „обичам”, когато безумно ми трябваш.
Потърси ме в сърцето, единствено там ще намериш
всяка тъжна и мека лъжа, много нежно неказана.
Ще римувам света и ще паднат звезди или дрехи.
Ще се движа по теб и земята под нас ще порасне.
Колко много те исках и колко случайно намерих…
Ще те галя така, че денят ти без мен да е страшен…
Ще ме видиш в сълзите, в чаршафите тежки и мокри.
Ще си режеш косите и пак ще миришеш на мене.
Нелечима съм, няма да стане със уиски и водка.
Но когато откриеш липите, ще бъдеш спасен.
ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА
на Дебора
Жена съм. Поначало съм виновна
и с ябълката май ми се получи.
На външен вид съм като мръсно порно,
но вътрешно съм вярна като куче.
Жена… и поначало съм греховна…
съблечена съм повече от свята.
По-силна съм от чаша със отрова
и ад съм, в който всичко е приятно.
От мене са красивите ти нощи…
помни ги като черни жартиери.
Не ме уби макетното ти ножче,
а глупавата служба във неделя.
Понякога не мога да се гледам –
душата ми е станала на рана.
И е лека телесна повреда
това, че те няма…
Фото: Елеонора Мирчева
Отвъд кориците в Диаскоп

Стихове от книгата на София Милева "Лека телесна повреда"
Изд. Отвъд кориците, 2025
Публикацията се осъществява със съдействието на Дэнис Олегов.
София Милева в Диаскоп

София Тодорова Милева е родена през 1991 г. в град Хасково. Завършва българска филология в Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас. Като студентка започва да пише. След дипломирането си работи като учител, а през свободното си време пише поезия. Публикувала е във вестниците „Тийнейджър LOVE“, New’s paper, „Ретро“, „Ардински глас“, „Отвъд кориците“, „Везни“, „Знаци“ и др. Носител е на множество награди за поезия, сред които първа награда в конкурса “Усещане за любов” (2019), лауреат на Националния конкурс за поезия “Георги Давидов” (2020), първо място на Националния конкурс за любовна лирика “Горчиво вино” (2021). Дебютната ѝ книга “Грехопадение” получава наградата за поетически дебют от VIII Национален конкурс за поезия „Дамян Дамянов“ (2020 г.). Следват стихосбирките “102 минути”, “Събуди ме, когато” и “Лошо настроение”. През 2025 г. книгата на София Милева “Лека телесна повреда” (изд. “Отвъд кориците”) печели голямата награда на литературния конкурс “Светлоструй”.
Издателство "Отвъд кориците"

Издателство „Отвъд кориците“ е издателство на свободата, което продължава идеите на литературния клуб. Поставяме си за цел да дадем ръка на автори с автентичен глас, чиито идеи заслужават да достигнат до читателите.
© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.