Формиране на българските жанрове в Деветото изкуство през периода 1890-1990
12.03.2026
Георги Чепилев, Председател на пловдивското дружество за комикс изкуство и графични романи
Резюме: Статията разглежда формирането на самобитни жанрове в българското Деветото изкуство, чрез смесен метод от цикличната и хронологичната теория, следващи спираловидна линия. Тъй като жанрът има двулика форма (по външна форма и по вътрешна същност), често за признак се взема външната форма или тема, но се греши. Проследяването на българското развитие чрез линеен, хронологичен метод е неправилен, защото същността на съдържанието в жанра изчезва.
Ключови думи: Комикси, Българска култура, Жанрове в Деветото изкуство, История на българското Девето изкуство
FORMATION OF THE BULGARIAN GENRES IN THE NINTH ART DURING THE PERIOD 1890-1990
Georgi Chepilev, Chairman of the Plovdiv Association for Comic Art and Graphic Novels
Abstract: The article examines the emergence of distinctive genres within Bulgaria’s Ninth Art by applying a mixed methodological approach that combines cyclical and chronological theories along a spiral model. Since genre has a dual nature—defined both by its external form and its internal essence—researchers often rely solely on outward form or thematic markers, which leads to misinterpretations. A strictly linear, chronological analysis of Bulgarian comic art proves inadequate, as it obscures the underlying substance and conceptual development of the genre.
Keywords: Comics, Bulgarian Culture, Genres in the Ninth Art, History of Bulgarian Comic Art
Въведение
Що е то Девето изкуство. За правилна маркетинг и ПР стратегия е задължително да се уточняват границите на жанровете от Деветото изкуство, за да се избягва тяхното размиване. Практиката в развитието на Деветото изкуство показва, че жанровете постоянно се деформират, като възникват нови качествени образувания, нови качествени явления. Ако искаме да разберем каква е същността на жанра и неговата роля при функционирането на романите в картини и комикс изкуството, най-напред трябва да отговорим на въпросите: 1) какво е девето изкуство и коя е неговата характерна черта, 2) какви са неговите предшественици, 3) какви са неговите предимства пред другите изкуства, 4) какъв е неговият език и накрая 5) какъв е методът за неговото изучаване – с цел да разберем кои художествени произведения се причисляват към това изкуство и кои остават извън неговите граници. Деветото изкуство е многоклетъчна монада. Проф. Илия Бешков изяснява как се появява пластичният разказ: „Но понеже словото се развива във времето – илюстрацията, като съпровод на литературния текст, когато е нужно, разпада своята композиционна цялост и единност в отделни последователни фрагменти. Така тя се превръща в пластичен разказ, като преминава в нови и нови композиционни форми“. Но тази образна писменост никога не може да възпроизведе, т.е. да напише чрез изображение „едно дърво“, във възможностите е само да се покаже един дъб, една бреза и т.н. Затова само една съвкупност от образи може да постигне и то приблизително означаващата сила на една единствена дума. Образите в Деветото изкуство придобиват значение само в големи групи – монади, т.е. съвкупност (ансамбъл) от образи.
Методология на изследването
Романите в картини и комикси разделих на три основни вида: аналитични, таблични и механични. Към механичните са играчките – предшественици на киното и самото кино. Този раздел винаги е бил за забава.
Зрителни измами. Възприемането на отрязъци от време се свежда до определен сетивен процес. Еднакво ли е за всички хора и на различни места? Не, защото се забелязват при различни условия зрителни илюзии, изкривявания, деформации и променено чувство за време. Ето защо трябва историческият очерк на това изкуство да започва с изследване на зрителните измами в „Ребуса“ и „Гатанката“. Те са предимно от раздела „Игри и забави” и включват още: „Скрити картини“, „За съединяване“ „Фигури в цифри или черти” и др. В този жанр на Деветото изкуство се използва метафората, алегорията, олицетворението и сравнението. Една от базовите колони на пловдивската традиция е списанието „Детски живот“ ( 1930-1947). В него сътрудничат най-добрите български писатели и художници. Редактор е бил Еньо Кювлиев (педагог, писател, учител, директор и книжар).
Видове възприятия на движението. Съществуват два вида възприятие и разработване на движението. Тези два вида се обуславят от две качества на съзнанието: 1. Да се анализира и синтезира физическото движение; 2. Да се анализира и синтезира движение на мисълта. Видовете възприятия оказват въздействие за формиране съответно на: хронологичен и ретроспективен по-рядък на действието. Когато фабулата се представя в ретроспекция, част от действието е изградено от спомени на героя.
Ето защо в Деветото изкуство е възможно да се изобразят две неща:
⦁ Излага пред очите една картина на движение – от този миг трябва да се разпознават причините за дадено движение или предшествалите и последвалите я събития.
⦁ Показва последователността в отделни фази (промяната) на един процес (физическо движение), развиващ се във времето. Ако направим снимка с продължителна експозиция на предмет в движение, отделните из- ображения на различните фази взаимно ще се заличават. Траекторията на движението ще се фиксира като размазана ивица. Необходимо е разчленяване на непрекъснатостта на движението във вид на самостоятелни отрязъци разграничени изображения. (1) Т.е. едно след друго, трябва да се подрежда едно до друго.
Различните планове. Движението на мислите започва с въпросите: Какво е това? Кой го е направил? От какво е направено? – изнамирането на отговорите на тези въпроси пораждат мисли, а тази способност се нарича разсъдък. Работата на разсъдъка е да обмисля и намира търсените решения. Това изяснява защо в комикс изкуството смяната на различните планове, т.е. различните големини на елементите в кадъра, спрямо по-далечното или по-близкото им разположение до зрителя, имат толкова важна роля. На едно изображение (кадър) откриваме глава от кръста нагоре. Това е „Едър план” и психологически дава отговор на въпроса „Кой”. „Средният план” (фигурата е предимно до колене) посочва „Какво става”. Той най-често се използва и за диалог. „Общият и Далечен план” ни въвеждат „Къде” се развива действието, а „Детайлът” („Свръхедър план”) отговаря на въпроса „Защо”. Или понякога, когато определена страст е възбудена, тя навежда мисълта към предмет, с който може да бъде задоволена и сякаш приковава вниманието към него чрез свръхедър план.
Множественост на паметта. Що е памет? Под думата памет се разбират три свойства на субекта: 1) запазване на душевни явления; 2) възпроизвеждането им; 3) Подреждането им на определени места в реда на останалите душевни явления. Паметта не е нещо неделимо, единично, цяло, а се състои от много отделни, тясно свързани помежду си памети.
Спомени и фантазия. Съставените от въображението и пазени в паметта образи биват използвани или в същия вид, в който са придобити (спомени, т.е. възпроизвеждане), или в изменен вид (фантазия).
Закони за съчетаване на образите в комикса
Добре да се съчетават кадри в творба на Деветото изкуство, означава добре да се мисли. Логическата дейност на ума се основава върху асоциацията на представите.
⦁ Съждение – не е нищо друго освен умствено свързване на сходните черти на две неща, мислени по съседство, а това свързване става по закона на сходството.
⦁ Разлагането, т.е. абстракция – обобщаването води и до разлагането им, т.е. отделянето на свързаните по съседство техни части. Например можем да разложим в ума си представата за стъкло на представи за отделните му свойства: прозрачност, твърдост, чупливост и др.
⦁ Разум – Някои психолози повече или по-малко различават ум от разум – умът допускал различни степени, а разумът се проявявал у всички с еднаква степен. За ума казват, че се проявява в областта на предметните представи (нагледите), че определя взаимните отношения между дадени предмети. Разумът напротив – съединява, групира, обобщава разделеното, съставя отвлечени понятия, поставя задачи и цели и установява висшите начала на нравствеността
Закони на асоциацията и видове комикс монтаж
Впечатленията и умствените образи могат да е сдружават по различни начини. Тези различни сдружавания на умствените образи стават главно по три принципа или закони на асоциацията:
⦁ Асоциация по контраст – Впечатленията от предмети или събития се стремят да докарат на ум образите на противоположни впечатления или събития.
⦁ Асоциация по сходство – Сегашните действия, усещания, мисли (об- рази) и чувства се стремят да докарат на ум подобни едновремешни състояния (макар и от различни времена, щом си приличат се съединяват помежду си).
⦁ Асоциация по съседство – Действия, усещания, чувства се срещат или заедно, или следват пряко едно след друго, но имат стремеж да се възпроизведат свързано помежду си, често едното изображение опровергава другото.
Съществува и механична връзка между изображения, които нямат нищо общо помежду си. Те се свързват на базата ритъм и др. безсюжетни хватки.
Съчетаване на два кадъра въз основа законите за асоциация. Често сред старите български комикси се срещат творби от два кадъра подобно на рубриката „С футболната топка из земното кълбо“. Всяко изменение, всяко явление има своя причина.
За да възникне фактора време в изобразителното изкуство е необходимо най-малко двойка от данни, за която може да се каже „преди” и „след”.
Подреждането на отделните изображения в поредици става от автора на творбата, който взема предвид логични съответствия, аналогии, оценки на вероятности. Такива български комикси съм подредил в следните групи:
⦁ Свързване на образите по контраст – в комикса „Контрастите в живота“; „Преди 20 години и днес“; „Служители на отечеството“; „На ми- тингите“; „Вълшебните очила“(Старо и ново)
⦁ Свързване на образи по сходство – в „Преселението на душите“; „Човек – куче“; „Кентаврите на прогреса“; „Плашила за учащата се младеж“; „Успеха на науката“.
⦁ Монтаж за опровержение – в „Горделива Маца“; „Какво се очаква- ше, а какво стана“; „Генерал Сарай“; „Целта оправдава средствата“.
⦁ Механична връзка на образите – те са с логическа дейност на ума или с безпорядъчна: Ребуси от Алекс. Божинов и Петър Морозов; „Приказки без думи“ – развиване на говора у децата и съчинения по картинки; „Тайната на сънищата“, комикс от Райко Алексиев; „Кое е чудното в тия рисунки“; „Карти за гадаене“; „Все по-бързо“; „Аз мога да смятам“; „Речник за чужди думи“; „Лото“.
При механичната връзка са и творбите с аглутинация: като при фантастичните животни ламя или змей. В изданието „Мултипликатор – 1000 приятели“ – всяка страница е съставена от три подвижни части, които образуват механична връзка на образите.
През 1917 година Александър Божинов публикува комикс лента от три изображения – механична връзка в натюрморти с предмети от всекидневието, с цел да получи нова мисъл. През същата година в САЩ Марсел Дюшан (откривателят на редимейд, работил в областта на четвъртото измерение в изобразителното изкуство) изпраща за изложба прочутия писоар с название „Фонтан“.
Криминален жанр
Криминалният жанр се дефинира посредством наличието в сюжета на престъпление и разкриване на престъплението. В специализираните издания от класическия български период „комикс-загадки“ се публикуват в „Картинен свят“ с название „Криминална задача“, илюстрирани предимно с два кадъра, но в някои случаи с три.
Обединени в едно двете изображения дават за резултат „Обвинение“. Същностната тематична черта е съсредоточена върху едно престъпление, което е повод за съперничество между ума на престъпника и този на следователя. За българските фенове от 40-те години разследващият се наричал полицаят Х или комисарят Х. През социалистическия период той е вече индивидуализиран образ със собствено име – инспектор Стрезов.
Задълбоченото изследване на българска рисувана или фото лента от два кадъра показва начините за съчетаване и видове монтаж на кадри. При- мери за разбиране жанровата основа на Деветото изкуство. В заключение на разясняването на въведението „Що е Девето изкуство“ ще се каже, че извън- редно важно е за разбиране на жанровата основа да се разграничават какво са: движение, дробно действие, действие и дейност.
⦁ Бълхата на Каран д Аш (в 7 рисунки – комплекс от серия фази на движения, образуващи дробни малки действия със смислово съдържание: куче се чеше в разнообразни пози, като в последния 8-ми кадър се успокоява и заспива, но собственинкът започва яростно да се чеше в леглото си).
⦁ Сериите на Домие или Хогарт, в които прехода от лист гравюра към друг – съответства на преход от ситуация към ситуация, т.е. изобразяват действия или дейности, като всяка отделна гравюра е само епизод от цялост- ния графичен разказ.
Класификация на българския комикс
Тъй като борбата срещу Деветото изкуство се обяснява със социални причини и предимно са забрани: за веселие, духовни възгледи, някои исторически идеологии, географски региони, най-сполучливо е да се класифицират българските комикси в три основни отдела: духовно-културни, исторически и забавни.
Родът, видът и видовото отличие на българското девето изкуство са описани у нас в моята статия „Комикси, комикси“, в-к „Комсомолска искра“, 18 януари 1988 г.:
„Родът девето изкуство се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно идейния подход и според предназначението и целта. Всеки от тези основни видове има свои разновидности. Напр. делението според техниката на реализация има графична и фотографска разновидност“.
Ако се задълбочим, ще видим, че графичната разновидност (според статията ми „60 г. комикси“ във в-к „Арт клуб“, Пловдив, декември 1994 г.) си служи или с комично хиперболизирани гротескови образи, наричани „комикси“ или с натуралистични образи, наричани „банда десине“ (рисувана лента), т.е. борба на два стила – „линейно-графичен“ и „натуралистично-живописен“. От тук и двата жанра – „повествователен“ и „съзерцателен“, с които започват комикс стиловете през вековете.
Получени резултати
Деветото изкуство според идейно-сюжетния подход се разделя на следните типове: графична новела, графична повест, роман в картини, фото роман и т. н. Различието в делението според идейно сюжетния подход е предимно в разликата на размера на творбите по времето отразено в тях.
За графичната новелата може да се каже: характерът е статичен, времето на действие кратко, мястото – ограничено, едно централно събитие определя всички образи и сюжетния ход (развитие). Тъй като времето на действие в графичната новела е много кратко, епизодите са съсредоточени така, че протичат в едно или не много места, но тясно свързани. В графичната новела няма дълбоко развитие на характерите.
Според традицията е възможен и сборник (наричан „Алманах“) от няколко свързани новели, започвайки от три и достигащи до 7 новели. Но те трябва да са съединени с някакъв сюжетен прийом, описан във въведението, уводната страница, преди развитието на историите.
Романът в картини развива голямо количество персонажи, голям обхват на събития и огромен отрязък от време. По тази причина епизодите се разработват извънредно лаконично.
Повестта като тип е между новелата и романа. Тя е по-голяма от разказа и по-малка от романа. В повечето случаи нейна характерна черта е липсата на определен главен герой – действащите лица са еднакво важни за развитието на действието, което се развива в бързо темпо.
Съществува обаче един вид повест (романтическата повест), която има свой главен герой. Тя е нещо като малък роман или разказана драма със съсредоточаване на интереса върху обществените нрави, обичаи и същевре- менно не е безразлична към личната съдба на героите си.
Разказ в картини, фейлетон и др. жанрове подобни на литературните типове, са сред често срещаните произведения на Деветото изкуство, но се публикуват предимно в списания и вестници.
Извънредно интересни са и художествени произведения на Деветото изкуство със стихотворен текст, още и такива с характерните за журналистиката .
Що се отнася до българските комикси, класифицирани според предназ- начението и целта, съществуват следните подвидове: 1. Рекламен комикс, призоваващ към притежание или консумация на нещо, който в същото време констатира или оценя качествата на дадена стока. 2. Забавен комикс със своите разновидности. 3. Запазени са много интересни комикс ленти реклами от Царство България и последователни забавни стикери в комикс стил, показващи икономическата география на България.
Хронологичен поглед към историята на българското Девето изкуство
България е кръстопът на култури от Изток и Запад, както и на различни народи. Чрез хронологичен поглед историята на българското Девето изкуство изглежда така: Скалните рисунки от праисторията в пещерата Магура; гръцката вазопис, тракийското, славянското и прабългарско изкуство; житийните икони и фресковите цикли от религиозното изкуство; сатиричните и забавни комикс ленти из вестниците и списанията на 20 век; поучителните истории в детските издания. Схематично представяне на еволюцията на бъл- гарското Девето изкуство:
Класически, преустановен през края на Втората световна война (това са комиксите на Третото българско царство); 2. Модерен, социалистически, предимно от след 1979 г. до 1989 г. (когато се възобновява комикс периодичността). Разбира се, има тук-там предимно исторически романи в картини, отпечатвани от книгоиздателства; 3. Съвременен (т.е. постиндустриален), който е след 1989 г. до днес. Всеки от тези периоди има свои предпочитани жанрове. Тази класификация докладвах на специалистите от международна- та енциклопедия за комикс изкуство „Lambiek“ и е публикувана през 2008 година.
Златен класически период. До 1890 г. в България не се издава нито едно детско списание, след което започва другата крайност и в началото на Втората световна война е разцвета на специализираните комикс издания за деца и юноши.
Причината поради които редакторите на „Чуден свят“ първоначално за- мислиха темата за „Нещастните фамилии“ за първи български роман в кар- тини е, че текстът на Васил Друмев е бил замислен като роман. Но екипът на „Чуден Свят“ се е колебаел между:
⦁ Нещастието като доминанта в живота на българите /разкъсано родно пространство, знаци за убийства, насилие, грабежи, палежи, кръвни данъци, отвлечени и насилени деца/
⦁ „Изворът на Белоногата“ – Идеал за достойно човешко поведение /и то в робска епоха, когато изборът на самостоятелен път е немислим/.
Избрана е втората идея с тема „Чужденецът и хубавите българки”при поемата балада, където генерален проблем е „Избора на ценностна система”.
„Чуден свят“ е последван от други, също високо художествени издания за романи в картини и комикси: „Илюстровано четиво“, „Романи в картини“, „Седмична забава“, „Патаран“ и т. н.
Първите реалистични български романи са от областта на историята, приказката и приключенията (наивната екзотика). Редакторите не се отказ- ват от повествователната форма, но като поети търсят такива сюжети, които подхождат за времето.
Социалистически период от началото на 80-те години. След този златен класически период за българските комикси се спуска злощастния епизод с прекъсване на приемственост през социализма и превръщането им в пропагандно възпитателно средство на пълна бюджетна държавна издръжка. Българските романи в картини и разкази в картинки се събудиха от дълъг сън и могъща вълна обхвана любителите на това изкуство. Това става около година преди бляскавите чествания за „1300 години България”(1981 г), т.е. когато в условията на Студената война трябваше да се покаже доброто лице на строя, на социалистическия лагер като алтернатива на случващото се в него.
Икономическата среда в България след 1989 г. беше: липса на правителствена подкрепа, бюрокрация, проблеми със заплащанията, натиск от страна на корупционни структури, негарантирано разпространение, високи такси за печат и хартия, нерегламентирани критерии за авторско право и ценообразуване и много други. По жанрове тези произведения на Деветото изкуство, са ограничени само до влиянието от социалистическите разкази в картини или подражание на жанровете от масовата култура на САЩ, Европа и Япония: по-сериозни от тях са психологическата драма (при фотороманите), детективската история (при графични новели) и комедия (в комиксите).
Жанрова система на българските комикси
След като обмислих сбирката си, видяното и чутото от очевидци, предложих на международните специалисти следната жанрова система произлизаща от функционални признаци:
1. Религия и митология; 2. Патриотизъм (включително военна героика); 3. Трагедии и трогателни истории; 4. Саможертвена любов; 5. Забавни, сатирични, злободневни и сантиментални анекдоти, включително приключения и фантастика (за„Научната фантастика и нейните герои“ виж „Конспект практически теми за фантастични комикси“ и „Въведение в модерния български фантастичен комикс“, статии за конкурси по фантастични комикси към Младежки дом гр. Пазарджик.); 6. Истории за царе и войводи; 7. Нравоучителни случки; 8. Съвременни типажи; 9. Велики личности; 10. Нрави и обичаи (включително любовни приключения).
Георги Данчов и първият български комикс. Българските комикси водят своя произход, за разлика от западните, не от противопоставяне на двете категории –„комично“ и „сериозно“ (високо и ниско). Раждането на съвременния български комикс е в периода на българското Възраждане, когато не може да стане свързване на смешното и пластичното, защото още има религиозно отношение към живописта. Карикатури, рисувани по идея на Ботев от полския емигрант Дембицки, са отпечатани във вестник „Тъпан“. Това са свързани в серия карикатури, което означава, че имат отношение към времето в изобразителното изкуство. Предполага се, че е имало идейни скици от ръката на поета. Сатиричният цикъл на Ботев е фокусиран върху предателство, користолюбие, невежество и дава решение за избавяне – просвещение, свобода, напредък.
Хумористичните вестници започват да си служат с карикатури едва след 1890,когато Георги Данчов (иконописец, фотограф, литограф и живописец), започва да публикува в Пловдив хумористичния си вестник „Таласъм“. В него е отпечатан първият български комикс в съвременен вид „Шестте чувства на гладния“.
Георги Данчов прави опит да продължи изобличителната предосво- божденска традиция и с голяма смелост излага на всеобщо осмиване недъзите на обществото.
Към периода 1896-97 година в София започват да излизат, освен партийните, и информационни вестници. Партийните не си служат с карикатурата, защото не се редактират от творци като Христо Ботев, но информационните вестници търсят и поместват карикатури. Тогава се появяват рисунките на Александър Божинов, които са следващ етап от периода на историята на българските комикси.На класическите български издания за комикси са чужди големите жанрове като сатиричен роман или повест. Рядък е и сатиричният разказ. Най-често се публикуват малки комедийни форми, взети от ежедневието.
Александър Божинов. Първоначално Александър Божинов работи в духа на Симплицисимус. Изучавал е френските карикатури и тези на Пънч. Дълги години работи без да намери българския тип жизненост. Това става едва когато илюстрира веселите стихове на шопски диалект – Пижо и Пендо от писателя Елин Пелин. Градското население научава истината от негра- мотните шопи. За това Божинов се счита за баща на българските карикатури. Но цялата българска сатира има за предходник писателя Алеко Константи- нов. Неговите фейлетони, особено за Бай Ганю, са първите сатирични обобщения. В тях има един общо български дух и това са традиции свързани с анекдота за Хитър Петър, Станю Познавача и Настрадин Ходжа. Те са героите и на много български комикси. Нека разгледаме колко различни прояви на смях има: Безсмислен смях; Хумористичен смях; Обвиняващ смях; Песимистичен; Абсурден и т.н. Забелязва се едно отношение към дадено явление.
Българските комични комикси. Комедиографът наблюдава, но не осъжда, той развлича, създавайки отклоняващи се от нормите характери и ситуации. Неговата позиция е развлекателна търпимост. Те са противоположни на бойната и безкомпромисна сатира. Сатирата е предимно с морализаторска или реформаторска цел. Тя с идейна емоционалност атакува злото и несправедливостта, като иска да предизвика гняв в публиката. А иронията атакува невежеството и глупостта, тя е спокоен тон и апелира към критично чувство. Същото разделение имат и българските комични комикси. Комичност може да има в битовите семейни и обществени нрави, в социалните и политически отношения. Въобще видовете комични комикси – маскарад, абсурд, отсъствие на знание или умение и пр. са многообразни. Ако разгледаме заглавията на българските издания на Царство България, публикували комични коми- кси: „Таласъм”,”Смех и сълзи”,„Палячо”,„Бич”, „Жило”, „д-р Кукуригу”, „Седмична забава”, „Барабан” и т.н., ще се забележи отношението на авторите към изобразяваните явления или социалната роля на комичното.
Детски списания в България. Творбите от този отдел имат акцент върху смеха, приказността, умствената гимнастика, детската картинна кни- жнина и пр.
Българските редактори и издатели от края на 19 и началото на 20 век чрез „Забавните комикси“търсили средства да създадат на децата повече не- винни радости и удоволствия, защото по този начин се развива фантазията и сърцето.
Едно от първите детски списания е с редактор Н. Беловеждов – „Звездица“ е първото детско списание в България. Ако се сравни „Младина“ със „Звездица“ ще се види тип и прототип. „Звездица“ е малка книжка от две коли с леко детско съдържание, излизащо в 10 книжки годишно. Петър Морозов е сътрудничил с илюстрации и ребуси. „Младина“ също публикувало комикси. Но заради малкия си обем – само една печатна кола, в списание „Младина“ се виждат чудатости: някои комикси от около 9 картинки (напр. „Теглото на Лебеда“, „Коминочистач и зидар“) абсурдно се разделят със „следва“. Такова разделяне при месечно списание не би трябвало да се прави. След толкова чакане да се види какво ще стане, читателите не могат да схванат ясно смисъла и значението на творбата. Детското издание „Китка“ е било трето в класацията по онова време. Детските списания до социалистическия период били поощрявани от държавата, затова техният брой е много голям и в повечето от тях се среща някакъв кратък комикс.
Късите комикс форми. За първите български комикс творби е характерно назиданието на читателите и възпитанието на тяхната воля. Този стремеж най-ясно се вижда в жанровете на късите комикс форми – баснята и философския разказ.
„Кумчо Вълчо и магарето“ е определен като „басня“ и това е българската творба, дала съвременния вид на този комикс жанр. Стоян Венев рисува комикси от различни жанрове, но най-характерно за неговия стил е народна- та приказка и баснята. Александър Денков работи също в различни комикс жанрове, включително народните приказки, поучителните комикси като„Лоша дума“ и „Зло за добро“, които не могат да се определят за басни. В „Короната на смъртта“ художникът оформя жанра на философската приказка, който е крайно алегоризиран метод.
Нов завой в изместване на ударението от философското съдържание е стремежът да се строи комикс творбата, външно изискано и художествено с поглед към настоящия свят и психологията на българина. Комиксите по народните приказки от Любен Зидаров са образците на този жанр.
Епос. Може да се каже, че най-предпочитан комикс жанр в българските издания от периода на Втората световна война са епическите видове, защото не изразяват само мисли и настроения на автора, но изразяват събития и обстоятелства от живота, рисуват действията и отношенията на лицата. По-важни епически видове оказали влияние на българските комикси са: мит, легенда, балада, приказки за животни, басня, вълшебна приказка, героическа поема, историческа поема, епопея, битова поема, идилия, разказ, повест, роман. Синтетичния поглед на света пронизва освен приказките, епосите и митовете, още и душеспасителните разкази за чудесата и подвизите на светиите, за светлите и нечистите духове и видения в задгробните сфери.
Исторически жанр. Трябва да се отбележи, че историческият жанр не заема такова подчертано място в ренесансовото изкуство на повечето европейски народи. А в България този жанр се развива в две насоки – чисто исторически и съвременен, отразяващ актуални обществено политически събития.
Искам да обърна внимание, че двата процеса – социално политически- ят и художественият, в българския исторически жанр се намират в неделима връзка.
От българското религиозно изкуство се заражда българският истори- чески жанр в две насоки: чисто исторически и съвременни. Историческият жанр играе важна роля като инструмент за народно просвещение и патриотична пропаганда.
За да бъда по-кратък, ще кажа, че историческият жанр в българските комикси може да изменя своя предмет на изображение в отношението на външната форма и вътрешната същност. Така се получават легендарно-идеалистични исторически комикси, действително исторически реалистични комикси, исторически ретроспективни и с естетически функции, както и модерно символно исторични. Свободната игра на въображение е момент съвсем от неисторически порядък. В него естетическият аспект поглъща историческия материал. Тези комикси могат да бъдат естетични, иронични, пикантни. При тези комикси достоверната историческа задача е предадена като свободна игра на фантазията, следваща стилизация и вкусови задачи. Тук важен е ракурсът, т.е. определения поглед на художника към историята. Многобройни са модулите и формата в жанра на историческите комикси от това отношение на форма и съдържание: етични, естетични, отвлечено философски. Христофор Жефарович с книгата „Стематография“ от първата половина на 18 в. се явява предтеча на българските будители и комикси.
Но първа в България изобразителна исторична повествователност са 6литографии на сцени от „Райна княгиня българска“, нарисувани от първия български художник Николай Павлович, завършил обучение в Западна Европа. Пиесата е изпъстрена с фантасмагории, загадъчни съновидения, чудотворни действия, тайнствени появявания и изчезвания на герои, магично- сти, чести промени на мястото и от скокове във времето. Тази характерност се запазва в историческите комикси „Заговор в двореца“ на Денков и „Под робство“ на Вл. Милев.
През времето на българското Възраждане започва смяната на осите от горе и долу (вертикално) в иконите, към близко и далечно (хоризонтално) в светските мотиви. Този двоен поглед идва от църковните стенописи на тема „Врачуване“, „Митарствата на душата“ и др. – рядка галерия от фантастични същества. Тези стенописи са поредица от сцени, корени на българския фантастичен жанр.
Фантастичен жанр. Интересен е комиксът на Райко Алексиев „Тайната на сънищата“, образуващ с други подобни творби самостоятелна жанрова група. За ярък пример на оформен жанр за български научнофантастичен комикс е романът в картини на Иван Кръстев „Далечните похитители“, нарисуван от Христо Брайков, издателство „Български художник“, 1975. За фантастичния жанр е написано в статиите „Практически теми за фантастични комикси“ и „Въведение в модерния фантастичен комикс“. Тези изследвания се публикуваха в помощ на конкурс към Младежки дом гр. Пазарджик.
Предшественици на историческите романи в картини
След канонизацията на българския светец Иван Рилски, когато се създава житието, възхвалата и службата за него, се изработват и зрителните представи. Създаването на житийните щампи и икони показва включването на нов вид изкуство в България. Към българските предшествениците на историческите романи в картини, може да се посочат рисунките на писателя Гео Милев за Густав Кюн в Нойрупин. Bilderbogen листовете са картини с текст и повествователно съдържание за Балканската война, лично по идея и скици на Гео Милев. Друг предшественик на историческия комикс жанр са някои карикатурни серии на пловдивския художник-карикатурист Андро.
„Зелената книга на България“ – така бе нарекъл той една своя изложба от карикатури из балканската война. „Документите“ от 45 картини били изложени в поредица, която трябвало да се гледа последователно една след друга до последната.
Жанрове въз основа „предмет на изображение“. Друг блок от жанрове се формира въз основа „предмета на изображение“. Той възниква на позна- вателното ниво:
Безликите герои. Ако приемем за най-древни български комикси скалните рисунки в пещерата Магура, ще видим, че изобразения човек е с маска и затова е безлик (дебнещ животно за улов). Художниците от праисторията изобразяват човека силуетно и без лице, тъй като се намират в най-материалния стадий на комикс развитието. Кръгът на безликите герои от изкуството на скалните рисунки се затваря с детския комикс „Палавото кюфтенце“ от Чичко Вичко – чудесен пример за безлик главен герой, по подобие на силуе- тите от скалните рисунки..
Герои с маски. Следващият етап е превръщането на лицето във вещ (маска). При превръщането на човешкото лице във вещ не може да се говори за лирика и за индивидуална експресия. Грехът, както са наричали през средновековието страстите, причинява разцепление в човешкото естество и по- ражда противоречие между духовните и материални интереси. Герой с лице „вещ“ или маска е „натюрмортен герой“. В България се публикува превод на сръбския комикс с маскиран герой Зигомар, но български маскиран комикс герой има само в образа на Палячо.
Авангардният български комикс жанр започва с „Лица в черти, във стихове и колелца“ от Яна Язова.Това е първият български стремеж комикс изкуството да има свой собствен език със собствени правила, граматика и стилове. В книгата се вижда зародиша на бъдещия път на българското комикс изкуство – да се създадат норми, закони и правила за връзка между изображения. Да се накара реалният образ да разкрие повече от това, което показва. Тя показва авантюрата на една линия, на един определен контур, откъснат от собствения си предмет, който преминава от кадър в кадър, обгръщайки нов предмет, докато се оформи определен портрет. „Визуалната музика“ се превръща във вид пластично слово, нещо като интелектуален балет. Много важно в тази насока е и творчеството на Лъчезар Станчев, защото е принос към езика на българския стихотворен комикс. Във „Весела дружина“ от януари 1934 г. той публикува комикса „Чичо Тон ветрогон“, нарисуван от Вадим Лазаркевич. По-късно през 1943 г.комикса излиза като книжка „Весел пътник със балон“ от библиотека „Герои“. Любопитното е, че подредбата на кадрите се изменя. Друг проблем, който около 120 години интересува българските художници на комикси – това е обединяването в една плоскост на различни персонажи и типове физиономични изрази с емоционално състояние.
Автобиографичен комикс. Стилът на комикса отразява характера на човека-автор. Съществуват български автобиографични комикси като: „Из автобиографията на Леонид Леонидович“ и „Писмо от курорта“ на Райко Алексиев.
Фотороманите са истински издателски бум след Втората световна война. Въплъщават желанието на италианците и италианките да се смеят отново, да плачат свободно, да избягват от една все още тежка реалност, да страдат от любов към другите, а не от бомбите и глада. Прието е да се счита, че фотороманът е изобретен в Италия и се появява 1947 г. в периода май-юли. В България преди 1944 г. има колажи от фото и комикс ленти, но фотороманът все още бил непознат жанр по целия свят. По случай 65-годишнината от раждането на Георги Димитров и 50 годишнината от неговата обществено политическа дейност, през юни 1947 година се издава „Фотоалбум – биографична скица“. Този фотоалбум, публикуван едновременно с първия италиански фотороман, противопоставя портретен очерк срещу битов разказ (новела, фейлетон, повест, приключенски роман), документалност срещу постановъчност, идеологическа пропаганда и социално политическа ангажираност срещу забавление и сантиментално съдържание; високо срещу ниско изкуство, т.е. социалистическо срещу буржоазно издание и мироглед. Скицата е като комикс очерк, но с разкъсан, разреден сюжет и бегло нахвърлян. Въпреки това съществува фабулна връзка между отделните изображения.
Художествено публицистични жанрове
Графични репортажи. През Третото българско царство, вестниците публикували редовно графически репортажи за сензационни събития от деня. Срещат се български рисунки в комикс стил, при които съдържанието да се изчерпва в единствен кадър, събиращ на едно място цялата информация. Рядко такова изображение е без текст. Възможни са следните: 1. С критичен характер или сатирични; 2. От политически събития; 3. Със силно изразен виц; 4.Сензационни; 5. Актуални; 6. Илюстрации; 7. Битови – лични нови факти.
Хроника, репортаж, анкета, интервю в картини, пътепис и пр. Няколко различни комикс информации правят комикс хроника. Тези изображения нямат връзка по между си, или тя е нищожна. Но обединени в едно цяло голямо графично петно, те привличат и осведомяват за няколко различни неща едновременно. Хрониката е преходен вид от репортаж към преглед. Комикс прегледа е като хрониката, съставен от отделни информации, но имат тематична връзка по период (предимно малък – седмица, две, месец или малко по-удължено).
Събирането на най-малко две-три информационни изображения върху една значителна тема, включваща характеристика на лица, време и място се нарича комикс репортаж. „Съвсем най и по най-новото на деня“, „Оттук, оттам“; „Знаете ли това?“; „Чудесата на света“; „С футболната топка по света“; „Седмичен преглед“; „Есенна седмица“; „Палячо по репортаж“; „Моментал- ни снимки от една екскурзия“; „Какво става през седмицата“; „Телеграми от Париж“; „Анкета: Чий е Ботев?“ и т. н.
Заключение
„Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя: египетските стенописи и релефи, асирийските и шумерските статуи; в гръц- кото изкуство това са архаическият релеф и вазовата живопис, а по-късно фресковите цикли, житийните икони, многометровите свитъци в Китай и Япония, законите на Тинторето и Домие за движението… Специфичното, което отличава комикса от другите изкуства, е възможността различни съби- тия да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в мо- мента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и насто- яще, и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации.“ (Георги Чепилев „Изкуство ли е комиксът“, в-к „Комсомолска искра“ 30.11.1987 г., редактор Емил Стоянов)
В деветото изкуство, подобно на теорията на относителността, времето и пространството се свързват в нещо единно. В това четиримерно пространство една точка определя не само положението на някое тяло, но и някакъв момент от времето. Ето защо българските класически автори са нарекли най-престижното ни издание за девето изкуство „Чуден свят“.
Благодарности
Авторът изразява своята благодарност към АМТИИ в лицето на орга- низаторите проф. д-р Весела Казашка, проф. д-р Емилия Константинова и проф. д-р Любомир Караджов за поредната покана да участва в Международна научнопрактическа конференция „Управленски и маркетингови про- блеми в изкуството“. Благодари на редакторите и художествения съвет на издание „Чуден свят“, Народна младеж, през 1982 г. за насоката към теоретично изследване на комикс изкуството, не само към практическата художествена работа; към Lambiek – нидерландска медия за комикси със световна популярност, която през 2009 г. подкрепи изследванията за деветото изкуство на Георги Чепилев. Както и на митрополит Иларион за съветите при синтез на образ и слово; на Западно и Средноевропейски митрополит Антоний; на Йоан Левиев, Георги Божилов, Петър Григоров за поощрението за развитие в комикс изкуството; на Петър Анастасов и Веселин Христов от издателство Христо Г. Данов за подкрепата на пробния брой Диаскоп през 1991 г.; на Емил Стоянов за доверието и публикуването на първите теоретични 8 статии за комикс изкуството през 1987/88 г. На Община Пловдив за съдействието при направа на сайт към дружеството през 2013 г., както и за вниманието към проблемите на българското Девето изкуство. На Евелина Здравкова за смелата и справедлива журналистична позиция. На Никола Котов и Владимир Свинтила за благите думи към българската традиция.
Използвана литература
Димитрова, М. (n.d.). Рецензия на „Комиксът на съвременния екран“. ArtStudies.
„За научното изследване на българските комикси“. (n.d.). Diaskop Comics. https:// www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=21
„Кратките комиксови сюжети на младите от „Ко-миксер“. (n.d.). NBU Eprints. https://eprints.nbu.bg/3929/1/Kratkite_komiksovi_Syuzheti.pdf
„Художествените критерии на „Диаскоп” за комикс експонат“. (n.d.). Diaskop Comics. https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=409
Berndt, J., Noonan, P., Kukkonen, K., & others (Eds.). (n.d.). Comics and agency. OAPEN. https://library.oapen.org/bitstream/id/2ba30eda-6998-423c-998b-e68fc577 e3d6/9783110754483.pdf
Farinella, M., et al. (n.d.). The potential of comics in science communication. JCOM. https://jcom.sissa.it/article/pubid/JCOM_1701_2018_Y01/
Hudoshnyk, O., & Krupskyi, O. P. (2022). Science and comics: From popularization to the discipline of comics studies. HST Journal. https://hst-journal.com https://philarchive.org/archive/HUDSAC-2
Comics studies in Germany, seen through anAmerican lens. (n.d.). Comicgesellschaft.de. https://www.comicgesellschaft.de/wp-content/uploads/ComFor2014-2024/ComFor2014-2024_03_Stein.pdf
Salter, A., & Whitson, R. (n.d.). Comics and the digital humanities. DHQ. https://dhq-static.digitalhumanities.org/pdf/000210.pd
„Сборник доклади от XIII Международна научно-практическа конференция УПРАВЛЕНСКИ И МАРКЕТИНГОВИ ПРОБЛЕМИ В ИЗКУСТВОТО”.
(Международната конференция се проведе на 6 и 7.11.2025 год., в галерия "Димитър Георгиев"– Пловдив, организирана от Проф. д-р Весела Казашка, Проф. д-р Емилия Константинова, Проф. д-р Любомир Караджов)
Публикува се със съдействието на организаторите и издателството.
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Българска култура, комикси, художници, изкуство
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.