Анна Чолева-Димитрова: Родовите имена

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

►

Родовите имена са неизменна част от  българската антропонимна система. Известно е, че в днешно време ние се идентифицираме с лични, бащини и фамилни имена.   Факт е, че и досега българите знаят  към кой род принадлежат, дори и в случаите, когато носят фамилно име, различно от родовото.

Родовото име е  „название на няколко семейства, свързани с кръвна връзка по мъжка линия“. То посочва носителите на името на родоначалника (основателя на рода). В основата на родовото име може да е лично име, прякор или прозвище. Установено е, че родовите имена са  отражение на духовните стремежи, вярвания, представи за добро и зло, за това, на което най-много са държали българите, когато са живели в задруги, родове.

Както е известно, фамилните имена наследяват по-старите родови имена. Българинът почита рода си, но в много, нередки случаи изоставя старото си родово име и за фамилно име приема личното име на дядото. Защо това е така? В някои случаи изборът е оправдан — голяма част от прякорите произлизат от чужди лексикални основи, други се приемат за непочтителни и  българинът се срамува от тях. Подобни имена носят и европейците. Разликата е, че те ги носят с гордост, за разлика от нас, българите. Какво прави българинът, за да не употребява име, което не му харесва (напр. Вапирци, Кощилявци Чутуранци  и под.)? Отказва се от него.

Причината за тези особености в българската личноименна система по отношение на родово име – фамилно име са приетите административни закони, които са твърде либерални. Българският гражданин може да избира за фамилно име на детето си между старото родово име и личното име на дядото. Когато предпочитанията са за фамилно име от личното име на дядото се получават многобройните Петрови, Георгиеви, Иванови и под.  Това е причината да бъдат изоставени много старинни родови имена.  Малко странно е това предпочитание –  назоваване с честоповтарящи се имена и отказ от по-откроявящите се родови имена, защото знаем, че по принцип българинът е индивидуалист.

Няма съвременно изследване, което да ни покаже каква част от родовите имена са съхранени и са станали фамилни. Доколкото има проучвания у нас, то те са свързани с генеалогията на големи, известни родове – рода на Асеневци, рода на Комитопулите и т.н., на прочути възрожденски дейци, на видни личности, участвали в изграждането на съвременна България.

За родовете и за интересуващите ни родови имена на всички останали българи е твърде сложно да почерпим информация. В историческите документи, съхранили данни от ХV-ХVІ в., откриваме предимно лични имена и много рядко родови (в случаите, когато са имена на махали или са споменати прозвища).

Родовите антропоними са част от народното творчество и представляват значително езиково богатство, което трябва да пазим и предадем на поколенията след нас. С тази задача се заемат изследователи от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, Секцията по онамастика, към БАН, които стартираха от началото на годината проект за Родовите имена на българите. Той е част от Национална научна програма за „Развитие на научните изследвания и иновациите в системата на българското предучилищно и училищно образование“ към Министерството на образованието и науката.

Prof. Anna Choleva-Dimitrova, Dr. Sc.

Onomastics Department

Institute for Bulgarian Language "Prof. L. Andreychin"

Bulgarian Academy of Sciences

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.