Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Комикси, комикси" от от 18 януари 1988 година

History of  Bulgarian comics

►

Декларация за авторство и културна приемственост

Българската теория на Деветото изкуство има своя историческа основа, документирана в публикации от 1987–1994 г. и последваща дейност.

Всяко използване на идеи, термини и концепции от тази линия без изрично позоваване противоречи както на авторското право, така и на утвърдените принципи на научната етика в европейското културно пространство.

С оглед на това от дружество "Диаскоп"заявяваме, че ще отстояваме правата върху създадените разработки по установения законов ред.

Всяка теория има начало, всяко понятие има източник. Дружество „Диаскоп” е формулирало принципи, публикувало е първи по време в България и паралелно със световните научни изследвания - ранна теоретична основа (според европейските изисквания за авторски права) и е посочило българската линия за научно развитие на Деветото изкуство.

За първи път дружеството класифицира система в която видове, жанрове, език и форма имат своето място, но и посочва, че най-важно е съзнанието за този език. Още в края на XIX век комиксовият разказ предхожда и вдъхновява първата филмова фикция („L’Arroseur arrosé“, 1895), създадена по мотиви от рисуваната история на Херман Фогел (1887) – чрез този факт „Диаскоп” още през 1988 г. свидетелства, че комиксът не е вторичен, не е за забавление, не е производен. Той е самостоятелно изкуство - Деветото. И като изкуство има специфична професия, с образование за придобиване на правоспособност за работа. Автори със специалност от други изкуства като, афишиори, аниматори, илюстратори, автори на видео игри, може да са гости любители в тази област (при условие, че са сключили договор за съвместна дейност с автора на художественото произведение от Деветото изкуство, като изпълнители асистенти).

Настоящият текст, публикуван през 1988 г. във вестник „Комсомолска искра“, е част от ранните опити за теоретично осмисляне на комикса в България.

В период, в който самото понятие „комикс“ отсъстваше или бе подценявано в културния и научния живот, бяха формулирани основни идеи, които днес звучат като естествени: за комикса като самостоятелна художествена форма, за неговия език, за специфичното му мислене и за необходимостта от систематизация.

Тези текстове, създавани в периода 1987-1994 г., поставят началото на българска теоретична линия в областта на Деветото изкуство - линия, развивана последователно както в публицистиката, така и в практиката, образованието и изследователската дейност.

Днес, когато редица от тези понятия навлизат по-широко в употреба, често без позоваване на източници, считаме за необходимо да припомним тяхното възникване и контекст. Това не е въпрос на лично утвърждаване, а на културна памет и приемственост.

Публикуването на този текст има за цел да възстанови една историческа нишка - като свидетелство, че в България съществува собствена, ранна и последователна теория за комикса, която заслужава да бъде познавана и развивана.

Редакцията на Диаскоп

КОМИКСИ, КОМИКСИ

в-к „Комсомолска искра” бр.3 от 18 януари 1988 г.

Както e известно, засега всички опити за внедряване на "класически" комикси претърпяват пълно фиаско. Причината не е в липсата на таланти. Причината e в отрицателното отношение към това изкуство.

Ето защо все още не съществува научна разработка на естетиката и теорията на комикса. В представите на мнозина неговата история изглежда като поредица от случайни направления, където всяко търсене стои изолирано, само за себе си. Вече е настъпил моментът за систематизиране на нашия и чуждия опит, нещо, което ще позволи на българския комикс да формира понятията комиксов език, комиксово мислене. Така комиксът ще заживее самостоятелен живот, колкото близък до киното и графиката, толкова и различен от тях, със свои специфични изразни средства.

Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно-идейния подход и според предназначението и целта.

Делението според техниката на реализация също има свои разновидности: графична и фотографска. При графичния комикс всеки детайл е изцяло и непосредствено в ръцете на автора, който си служи или с комично хиперболизирани, гротескови образи, или с натуралистични образи. Графичните гротескови комикси са характерни със своята линеарна рисунка, съчетана с черни петна.Тук тези петна играят предимно ролата на "цвят", т. е. тяхната интензивност и мащаб не служи за изразяване на пространственост. От друга страна, линията е много подвижна и свободна, което е в съответствие с гротесковата форма на изображение. При този комикс се избягват щрихът и еднакво дебелата линия; контурът е неравен и се получава от осмисленото редуване на различно количество черно.

Да се упреква комиксът в неразнообразен графичен език, означава липса на елементарна художествена култура. Всяко изкуство има свой собствен философски език. Рисунката в комикса се формира чрез опозицията черно-бяло и междинното цветово запълване. Този език е различен от графичния, а често пъти и от анимационния. Комиксовият свят ту се разпада на отделни микросветове, ту отново се съединява в калейдоскопично цяло; ту многоцветна реалност от парчета, ту единна черно-бяла метафизика. Безцветното единно в цветния комикс се преобразува в многоцветен звучащ телесен дух, т.е. в символ. Черният цвят придобива физическия смисъл на гниене и метафизическия на смърт. Белият цвят в комикса има статут, обърнете внимание, на цвят, а не на светлина; той е живот и дори светлина, център е на „тялото и духа”. Например: отразената материя, приведена в комикса, започва да почернява; и когато върху материята се появява белота, това означава, че животът е победил смъртта; тогава драматургията на цветовете (словото) имат възможност да станат плът. Авторовият стил се търси именно в това различно за всеки художник на комикси отношение към живота, т. е. различното усещане при полагането на акцентите, свободната линия, черните заливки, цветовете и пр.

в-к „Комсомолска искра” бр.3 от 18 януари 1988 г.

Тези неща са характерни както за графичните гротескови комикси, така и за графичните комикси с натуралистично изображение. При последните обаче линията изгражда максимално точен абрис, а не гротескова форма. При тях често се прибягва до съединяването на два противоположни принципа на функциолността на черните петна: „цветови” и светлосенъчен. Така контрастно съчетание на скултурното решение с противоположния му „цветови” принцип не разбива целостта на изображението, ако то е изцяло хармонично и осмислено. Графичните натуралистични комикси изискват от художника голямо внимание, творчество и виртуозност не само поради контрастното съчетание на различните функции на черните петна, но и защото е нужен максимално точен и същевременно жив, лек и подвижен абрис. Това не се постига лесно, както мислят много художници, които смятат, че с помощта на фотографията е възможно без творчески труд да се постигнат добри образци. Нека си припомним, че фигурите трябва да са изключително раздвижени и че движението не е възможно да се фотографира. Най-често комиксите използват принципа на Домие и Тинторето, където в една фигура са съчетани най-малко три-четири последователни фази на движение, доста умело и фино, за да не се наруши по този начин единното анатомично впечатление. Боравенето с този принцип на движение също до голяма степен определя стила на автора.

Технически усъвършенствуваната форма на комиксите са фотокомиксите. При тях намесата на автора е по-различна от тази на художника - използува се режисурата.

Работи се като при игрален филм, но се използува фотоапарат. Освен това актьорската игра се подчинява на особеностите на фотографията, на нейната едномоментност. Снимките задължително трябва да наподобяват кадри от професионален филм.

Комиксът е в състояние да преведе на свой език и филмовия ритъм. Въпреки голямата близост между киното и повествуванието в картини, решаването на подобна задача не е никак лесно. Първата връзка между двете изкуства е осъществена през миналия век. Ето как. В едно списание художникът Херман Фогел публикува серия от гравюри със заглавие „Градинар”. Скоро след това излиза и първият в историята художествен филм – „Полетият поливач”.

Според идейно-сюжетния подход делението се доближава до литературните видове. Аналогично съществуват повест, роман, серия кадри със стихотворен текст; познато е също и преразказването на филм с помощта на фотографията.

Но нека преминем към последното деление според предназначението и целта. При този основен вид могат да бъдат посочени следните подвидове: рекламен комикс, призоваващ към притежание или консумация на нещо, който в същото време констатира или оценява качествата на дадена стока; забавен комикс, при условие, че в него присъствува, дори в скрито състояние, обществено-политически и социален елемент, в противен случай той би могъл да се превърне в разклонение на булевардната буржоазна литература; и накрая комикс с обществено-политически функции, едно от най-силните пропагандни средства.

Естествено, макар различни по вид, комиксите притежават общи белези и ocoбености. Собствено названието „комикс" съвсем не подхожда и не отговаря на тези общи черти, тъй като в болшинството от произведенията няма нищо комично.

Но така или иначе именно с това наименование ни е познато това изкуство вече половин век и, разбира се, с него ще продължи да съществува.

Георги Чепилев

Дигитализиране на статиите на Георги Чепилев, публикувани в периодичния печат през 80те и 90те години на 20 век:

Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия от Георги Чепилев от 30.11.1987 година

Is Comics an Art: Presenting to the readers of Diaskop a transcript of the first article by Georgi Chepilev from 30 November 1987

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Последно за комикса" от 2 март 1989 година

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.