Ина Иванова: Тялото на паметта — Непокътнат свят

НОВИ КНИГИ

►

Ина Иванова пише за любовта без сантименталност, за скръбта без патос, за ежедневието с онова метафизично любопитство, с което деветгодишното дете изследва зарастващата си рана. Силна, смела, смислена книга за това какво е да продължиш напред.

Албена Тодорова, поетеса и преводачка

Тялото на паметта

Ръцете, които мелят бисквити и орехи,
после топят маслото на водна баня.
Жените, хвърлящи поглед през прозореца,
навън, където плодовете зреят
и градовете спят, размекнати в следобеда,
и децата спят в размекнатия следобед,
а косите им ухаят на прясно окосена трева,
докато котките лениво почистват тялото на дома с език
в разтопените от слънце и меланхолия часове.

Времето е кръгъл суров бонбон, 
ръчно приготвена планета, 
оваляна в смлени орехи 
и поръсена с надеждите
на майките, лелите, на всички онези жени,
които от десетилетия въртят между дланите си 
тези малки кълба от бисквити и захар
и ги крият в хладилника да стегнат, 
всички онези жени, които са сигурни, 
че очакването ще глазира душата на съставките.

А ти, още дете, обикаляш като 
безпризорна котка около кухненската маса, 
дават ти да опиташ тестото на света,
казват ти, че бонбоните са в хладилника,
че да чакаш си заслужава – винаги и за всичко.

Още не знаеш – след години като векове,
пръстите ти също ще мачкат размекнатото масло
и ще повтарят в унес движенията
на всички вещи жени преди теб,
докато децата ти спят в захаросания въздух.

Паметта на тялото, тялото на паметта.

***  
Както засаждаш дърво в гората и ѝ казваш:
приеми го – нека е твое.
Както баща сплита плитката на дъщеря си
с несръчни движения 
и пръстите му изтръпват от нежност.
Както сломеният мъж поглежда 
към онзи затворен прозорец.
Както угасват лампите на града – стая след стая
и над площадите остават само
траекториите на птичите пътища.
Както от небето заничат Сириус и Касиопея 
и дори не подозират съществуването си.
Така безшумно трепти животът,
стар лампов телевизор, тромав и непонятен.
И ние блестим на небесносинята му палуба
голи, ласкави, току-що създадени
топли звезди, малки принцове.
Крием тъгата зад пъповете си,  
приемаме я, таен център на тежестта ни,
нека е наша.

Заглавно изображение: Мирослава Кацарова

Фото: Ваня Хинкова

Стихотворенията са от новата книгата на Ина Иванова "Непокътнат свят"
ИК Жанет 45, февруари 2026
Редактор: Аксиния Михайлова
Оформление: Люба Халева
Илюстратор: Елена Калпакчиева (илюстрации)
Брой страници: 64
Цена: 7.20 €

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Литературна среща с Ина Иванова и "Непокътнат свят". Специални гости Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски

За книгата

Стихосбирката на Ина Иванова „Непокътнат свят” се опитва да улови есенцията на нещата, с които сме заобиколени, да преживее магичното, закодираната „другост” на битийно познатото. Леко отместване на фокуса – и можем да надникнем отвъд привидностите.

Стихосбирката съдържа три цикъла: „Невинни поклонници”, „Провинциални пейзажи” и „Каквото изгубихме“. И в трите по различен начин са интерпретирани темите за паметта и загубата, за „нежната сила“ на времето, за любовта, за крехкия ни баланс с природата или за „хоризонтите на скръбта”. Светът на човека – чуплив и устояващ, променлив и скрит, дълбоко интимен, но и общ по отношение на идеите, които поколение след поколение ни вълнуват.

„Непокътнат свят” осветява онези непокътнати, досегаеми само по силата на поетичната чувствителност зони, за които все повече имаме нужда да говорим – именно през изкуствата.

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

-------------
„Непокътнат свят“ осветява онези непокътнати, досегаеми само по силата на поетичната чувствителност зони, за които все повече имаме нужда да говорим – именно през изкуствата.

Изкушените читатели познават тази зашеметяваща поезия. В тази книга стихотворенията на Ина Иванова са на първо място текстове за преодоляването. Докато четях книгата, мислех за японското понятие „яма“, планина, но в контекста на препятствие, трудност за преодоляване. Катери се читателят като по склонове на планина в първата половина на книгата, за да се сурне към простора в края й. 
И в тази книга Ина Иванова разгръща пред читателя вътрешните си пейзажи в разговори с минали „аз“, в спомени за детството, в разкази за дребните пролапси и джобове на ежедневието, в които човек може да огледа своите вътрешни тревоги, мисли и монолози и да се почувства по-малко сам. Много са силни образите в текстовете, често сами по себе си представляващи светове -- бугенвилята без колибри, жената като сгънат черен чадър. 

Книгата се разгръща в три дяла – „невинни поклонници“, „провинциални пейзажи“ и „което изгубихме“. Темите, на които се държат и трите са крехкостта на света, в която той доказва своята устойчивост и човешкият опит, който не изключва нито загубата, нито и красотата, често събирайки ги в едно изречение. Ина Иванова пише за любовта без сантименталност, за скръбта без патос, за ежедневието с онова метафизично любопитство, с което деветгодишното дете изследва зарастващата си рана. 

Силна, смела, смислена книга за това какво е да продължиш напред. 

Албена Тодорова

 „Тютюн срещу тъга“

Стихосбирката на Ина Иванова „Непокътнат свят“ представлява метафора за тяло, което има памет за „всички онези жени“, които „въртят между дланите си“ света. Това са нашите баби и майки, и лели, които оформят „тестото“ на детството ни и ни създават усещането за любов. Но това е и нашето тяло на пораснал човек, когото в празния апартамент единственото живо същество, което го чака е цветето, подарено от някой отсъстващ. 

В стиховете на Иванова се наблюдава романтична тъга по невъзможната или приключилата любов. Има копнеж по миналото, по невинността на „черно-бялото“ детство. Наблюдава се една пасивност на лирическия герой, който се е оставил по течението на тъгата и от мъка по преходността на живота няма сили да плува срещу течението:

...на ръба на поредното Рождество, 
изрязваме снежинки от хартия,   
поръсваме ги с евтин брокат.
А можем да строшим прозорец, ваза, пепелник... 
А можехме – по дяволите! –  
да разбием семейния кристал от бабите,
и да крещим, освободени от условностите –
да сме деца най-после 
сред безпорядъка на изранените си домове.

Дори и това усещане за гняв и опит да се противопоставиш на неумолимия ход на живота, остава в сферата на миналото, на още една пропусната възможност, която не може да се върне. И единственото спасение, което ни остава, в „най-тихата зима / в кратката история на човечеството“ е  „тютюн срещу тъга“. Обвити в дим и ухание на мастика ставаме красиви в „своето отдалечаване“. Светът не е за нас, щастието винаги е в миналото, то е рана с коричка, която чоплим, за да видим дали пак ще прокърви. А единственият смисъл на настоящето е да изживеем с тялото си парадоксална наслада от тази кървяща наново рана, която ни напомня, че докато ни боли сме живи. Докато ни боли, светът остава „непокътнат“.

Бистра Величкова 

Ина Иванова в Диаскоп

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството.

Автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (изд. „Арс“ 2009), „Името на неделята“ (изд. „Жанет 45“, 2012) и „Летящ акордеон“ (изд. „Жанет 45“, 2014), романа „Кар танеси“(електронна книга) и стихосбирките „малки букви“ (изд. „Жанет 45“, 2016), „Криле от папиемаше“ (изд. „Жанет 45“, 2019) и „Нещата, за които мълчим“ (изд. „Жанет 45“, 2022). „Непокътнат свят“ (изд. „Жанет 45“, 2026) е най-новата книга на Ина Иванова.

Публикува текстове в сп. „Съвременник“, „Литературен вестник“, сп. „Страница“, сп. „Глоси“, сп. „НО поезия“, сп. „DIVA!“, сп. „Нула32“, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода“, „6+”, „Бащите не си отиват“, „Баба“, „Под езика“.

Носител на литературни награди, сред които Национална награда за поезия „Христо Фотев“ и Награда Пловдив в раздел „Художествена литература и хуманитаристика“.

Редактор е на художествена литература. Преподавател по Творческо писане в Модерна академия по изкуствата „Синдикат“. Модератор на литературни срещи.

Нейни текстове са превеждани на английски, руски, испански, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.