Дж. П. Грасър: Писмо до моето пра-пра-пра-внуче

ПОЕЗИЯ 

►

Поздрав за Деня на Земята със стихотворението на американския поет  Дж. П. Грасър, с което той спечели първата награда на конкурса „Treehouse Climate Action Poem Prize“, присъждана от  Академията на американските поети от 2019 г. с подкрепата на Treehouse Investments от 2019.

Ангелина Василева

Превод от английски: Ангелина Василева

Писмо до моето пра-пра-пра-внуче

                                                      По Матю Олцман   

Миличко, не си мисли, че ние сме обичали пианата
повече от слоновете, или климатика повече от въздуха.

Обичахме меда, обичахме го и влизахме в магазините
за да усетим сладкия мирис на нови кожени обувки.

Знаеш ли, че на брега на Африка морската роза
и дървесната пчела зависеха една от друга?

Венчелистчетата се разтваряха колкото за ритъма
на крилцата и накрая ние протестирахме с камертоните.

Сигурно мислиш, че сме мразели звездите, празните черпаци,
защото предизвикват жажда. Не беше тъй. Благодаряхме им

и мислехме, че носят щастие, дори купувахме правата
да ги кръщаваме на своите любими. Може да не вярваш,

но повечето хора отглеждаха растения в домовете си 
и наемаха деца като теб да ги поливат, докато ги няма.

А ледът! Представяш ли си, пускахме го във кафето си
и го изхвърляхме на светофара, щом сламката за пиене

се запушваше. Аз имах куче някога, истинско куче,
което ядеше месо и картофи от пластмасова чиния.

Беше инат, но аз го научих да танцува и да се прави
на умряло с кофичка пилешки дробчета. И танцувахме,

знаеш ли, на сватби и на погберения, в мазета
и във църкви, дори когато имаше война. Колите си

наричахме най-вече на животни, и понякога ги карахме
за самото каране и да прочистим главите си от всичко освен вятъра.

Photo credit: Cecilia Prator

Letter to My Great, Great Grandchild

J. P. Grasser

 after Matthew Olzmann     

Oh button, don’t go thinking we loved pianos
more than elephants, air conditioning more than air.

 We loved honey, just loved it, and went into stores
to smell the sweet perfume of unworn leather shoes.

Did you know, on the coast of Africa, the Sea Rose
and Carpenter Bee used to depend on each other?

The petals only opened for the Middle C their wings
beat, so in the end, we protested with tuning forks.

You must think we hated the stars, the empty ladles,
because they conjured thirst. We didn’t. We thanked

them and called them lucky, we even bought the rights
to name them for our sweethearts. Believe it or not,

most people kept plants like pets and hired kids
like you to water them, whenever they went away.

And ice! Can you imagine? We put it in our coffee
and dumped it out at traffic lights, when it plugged up

our drinking straws. I had a dog once, a real dog,
who ate venison and golden yams from a plastic dish.

He was stubborn, but I taught him to dance and play
dead with a bucket full of chicken livers. And we danced

too, you know, at weddings and wakes, in basements
and churches, even when the war was on. Our cars

we mostly named for animals, and sometimes we drove
just to drive, to clear our heads of everything but wind.

Фотокредит: https://ruthawad.com/petpoetics/jp-grasser

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.