НОВИ КНИГИ: Владислав Христов и "Очевидното"
04.05.2026
НОВИ КНИГИ
►
…
постоянна смяна на обективи
прескачане от апарат на апарат
проби и грешки
грешки и проби
четене на книги за фотография
зарязване на книгите
години практика
лазене по земята
изправяне и пак лазене
милиони неуспешни опити
да направиш
съвършения кадър
а когато ти се отдаде
тази възможност
не натискаш спусъка
голям си заплес
и това е
единственото ти спасение
…
въздухът лепне от мана
няколко пчели жужат край мен
докато прибирам обективите
тази година медът ще е чудесен
прошепвам седнал
върху топлите есенни листа
обективите са вече в раницата ми
ставам и поемам
тежестта им на предмети
които цял живот мъкна
незнайно защо със себе си
…
живеем в окоп
понякога е топло
дори уютно
една част от хората
свикнаха с калта
и отказаха да се върнат
по домовете си
в окопа им се родиха деца
които не знаеха какво е къща
двор и куче не знаеха какво е
въпреки това доста добре
лаеха и хапеха
…
тъмни облаци
превзеха цялото небе
настаниха се удобно
върху меката небесна мебел
в тази диктатура
установена от облаците
споменаването на слънцето
е забранено
свикнахме да говорим тихо
да се оглеждаме
предатели не липсват
но и преди ги имаше
Владислав Христов в Диаскоп

Стихотворениято са от новата книга на Владислав Христов "Очевидното"
Изд. Ерго, 2026
Художник: Василена Георгиева
Брой страници: 82
Публикува се със съдействието на автора и издателството.
Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.
Премиера
Премиерата на стихосбирката ще се състои на 19 май от 18.00 часа в Унгарски институт, София.
Книгата ще представи Митко Новков.
За книгата
Как един войник, фотограф, духовен ученик, поет преживява собствената си индивидуалност в дистопичен и неантропоцентричен свят, където едни и същи капани дебнат заека, лисицата, човека? Свят, в който войната, човешкият провал, жестокостта, състраданието, надеждата не се поддават на (фото)обективиране. Свят, в който вече сме били човеци и най-сетне можем да бъдем нещо друго. И това е повече от очевидно. И е силно, и е вълнуващо.
Надежда Радулова
Има една особена наслада и същевременно мъдрост да наблюдаваш изплъзващото се, докато кадърът на фотоапарата остава празен. Войната продължава, всекидневните камерни апокалипсиси продължават. Светът ражда притчи със същата естественост, с която ражда погром. Тази книга говори за тези неща.
Яна Букова
Приветствам в новата книга на Владислав Христов, „Очевидното”, не само чудесната поезия, но най-вече неговото настояване за споделяне на смисъла и значението на актуални социални явления и процеси. Това придава необичайна плътност на наситените с осезаеми цветове и звуци стихове.„Очевидното” има по-високи цели, естетическата е изпълнена блестящо.
Илко Димитров
В “Очевидното“ авторът създава апокалиптични картини, в които всяка дума е и предупреждение. Четенето изостря поглед, и понякога отчайва. Чувството се простира върху всичко - търси, раздърпва, къса - за да ни покаже, че нямаме право на успокоение.
Палми Ранчев
За автора

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като „Granta“, „Cider Press Review“, „Drunken Boat“ и др. Носител е на отличия в националните конкурси: За кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), за Хайку на свободна тема (2010), Добромир Тонев (2015), Славейкова награда (2015), Международния конкурс за хайку – Cherry blossom (2011), голямата награда “Basho-an” (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на конкуса „Аkita” ( 2021) Япония. Шест поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на Световната Хайку Асоциация и на „The Haiku Foundation“. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“, „Simply Haiku“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“ и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 18 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2019), „Мопсът на Вазов“ (кратки прози, 2021), „Мед от оси“ (фейлетони, 2023), „Пойни птици“ (поезия, 2024).
Владислав Христов има шест самостоятелни фотоизложби и участия в десетки сборни изложби. Негови творби са отличавани на фотоконкурсите „Музика в обектива” и 8-ми международен фотоконкурс България 2023. Фотограф е на фестивалите „Пловдив чете”, „Пловдив джаз фест” и фестивалът за документално кино „Златен ритон”.
© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.