Ангелина Василева: Пролет
10.05.2026
ПОЕЗИЯ
►
Пролет
Приспива ме дъждът.
Аз съм
поле зелено
улица със кестени
квартално кафене
билет за театрална премиера
бездомно куче
в подлез на метрото
и недописан стих...
В нестинарската гора
По здрач откри ме
как търся брод
през реката придошла.
Не ме попита
кой е наранил душата ми
и как съм се изгубила.
В гората сухи клони насъбра,
запали огън
и цяла нощ
от страховете ми ме пази.
На сутринта
през тлеещите въглени
на босо ме пренесе
и на реката повели
смирена да се прибере
във бреговете си.
Но не останах с теб.
Ранима,
грешна,
предана –
аз съм жена.
Не мога
да съм ничия икона.
Фото: Ина Мирчева
Ангелина Василева в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.