Одисеята на Деветото изкуство в България – сблъсък между нова комплексна художествена форма и остаряла административна структура
25.05.2026
History of Bulgarian comics
►
Начало на една българска теория (1987–1994)
В края на 80-те и началото на 90-те години в България се появяват публикации, посветени на езика и теорията на Деветото изкуство. В статии от периода 1987–1994 г. Георги Чепилев разглежда комикса не като развлекателна периферия, а като самостоятелна художествена система със собствена граматика, ритъм и визуално мислене.
Още тогава са формулирани идеи за: кадъра като смислова единица, ритъма на визуалния разказ, монтажа, духовната перспектива, интервала като етер, поликомпозицията на страницата, връзката между образ, време и памет, и други елементи от езика на деветото изкуство.
Тези текстове възникват в период, когато самото понятие „комикс“ присъства ограничено в културния и научния живот. Въпреки това в България постепенно се оформя самостойна линия на теоретично мислене, която по редица въпроси се развива паралелно с по-късно популяризирани международни изследвания.
Първите публикации излизат под редакцията на Емил Стоянов, в периодични издания, като стремежът е да се докаже, че комиксите са изкуство достойно да влезе в рая на естетиката.
„Диаскоп“ и опитът за изграждане на българска школа
През 1991 г. се появява изданието „Диаскоп“ - едно от ранните специализирани пространства в България, посветени на комикса като културно и художествено явление.
Още тогава се прави опит за съчетаване на теория и практика, формиране на българска школа, изграждане на културна памет за Деветото изкуство, насърчаване на образователен подход към визуалния разказ
След промените обаче става ясно, че за подобна дейност липсва административна и нормативна среда.
Административната празнота
В продължение на десетилетия в България отсъства ясно разпознаване на комплексната професия, свързана с Деветото изкуство.
Комикс авторът често едновременно работи като художник, писател сценарист, изследовател, преподавател, издател, организатор на изложби и културни инициативи. https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=7069
Но тази комплексност не намира отражение в административната система.
Така възниква ситуация, при която:
– липсва ясно професионално определение
– липсва подходящ БУЛСТАТ код
– липсват механизми за законно упражняване на дейността в нейната цялост
– липсва устойчив модел за осигуряване и професионално развитие
Работа въпреки ограниченията
Въпреки тези затруднения през годините в България продължава активна дейност – изложби на комикс и визуален разказ, нови издания, публикации и интервюта, специализиран блог за Девето изкуство „Диаскоп“ (2008 .), научни текстове и изследвания, участие в международни конференции по проблемите на българското Девето изкуство.
През 2013 г., с подкрепата на отдел „Култура“ към Община Пловдив, е изграден и сайтът на „Диаскоп“, посветен на историята, теорията и съвременното развитие на Деветото изкуство.
Международният контекст
С течение на времето българските публикации и инициативи привличат внимание и извън страната. Международни среди и специализирани архиви проявяват интерес към българската история на комикса.
Въпреки това липсата на административно признание затруднява международното представяне, кандидатстването по програми, професионалната реализация и устойчивото развитие на подобна дейност.
Между културата и „сивата зона“
През годините възниква парадоксална ситуация. От една страна съществува реална творческа и изследователска дейност. От друга - липсва нормативна рамка, която да позволи тя да се упражнява пълноценно и устойчиво. Така авторите често се оказват в положение да работят без ясно професионално определение, да поемат административни и банкови разходи. Работят без възможност за реални приходи.
Без законово утвърдени механизми за възнаграждение https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=6928 и без достатъчна защита на авторските и научните си приноси.
Опитите за институционален диалог
През последните години са изпратени множество писма и предложения до различни институции.
Поставени са въпроси относно:
– административната празнота
– професионалния статут
– възможностите за осигуряване
– необходимостта от комплексен подход към професията
– образованието и културната политика в областта на Деветото изкуство
В кореспонденцията постепенно се оформя общо разбиране, че проблемът не е личен или единичен, а е свързан със самата липса на нормативен механизъм за подобен тип комплексна художествена дейност.
Особено важно значение има становището, че професията притежава комплексен характер - факт, който затруднява нейното еднозначно административно класифициране.
Предложението за професия
След дългогодишни усилия е направено предложение за професионално разпознаване на дейността, свързана с Деветото изкуство.
По-късно става ясно, че такава регистрация вече съществува в сила от 1 януари 2026 г., макар за това да не е било направено официално уведомяване.
От КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА С ИНСТИТУЦИИТЕ се разбира, че се признава косвено наличие на нормативна празнота, но отказва решение извън закона; потвърждава съществуването на регистрацията, но изисква осигуряване независимо от реалната невъзможност за доход; обявява въпроса за извън своята компетентност; посочва се, че се работи основно чрез проекти, без да предложат решения за нормативния проблем.
НСИ проявява най-голямо разбиране и изпрати запитване до Евростат и в резултат се потвърждава комплексния характер на професията.
Народното събрание получи подробно изложение относно административната празнота и европейските аспекти.
И с това се поставя нов въпрос към българското законодателство. Как една професия може да съществува формално, но без изградени практически условия за нейното пълноценно упражняване?
Ето несъответствията с европейски принципи:
1. Право на културно участие
Свързано с Европейски съюз
– културно многообразие
– достъп до творческа реализация
Когато съществува професия, но липсва практически механизъм за упражняването й, възниква проблем.
2. Авторско право
При използване на идеи без признание могат да възникнат въпроси по:
– Директива 2001/29/ЕО
– Директива (ЕС) 2019/790
3. Равнопоставен достъп до професия
Ако професията формално съществува, но:
– не позволява реално упражняване
– не позволява минимален доход
– изисква тежести без възможност за дейност се поражда въпрос за фактическа неприложимост на правото.
4. Европейският принцип за културни и творчески индустрии
В Европа комиксът отдавна се разглежда като:
– културна индустрия
– образователен инструмент
– изследователска област
Докато в България системата още трудно го разпознава цялостно.
Поглед към бъдещето
Днес усилията за легитимиране на българското девето изкуство продължават в няколко посоки:
– образователни програми
– научни разработки
– културни инициативи
– предложения за професионални стандарти
– идеи за изложбено и изследователско пространство
– работа по правила за оценка и възнаграждение в областта на Деветото изкуство
– законно съществуване
– нормална творческа работа
– защита на авторството
– възможност за образование
– културна приемственост
Не е случайно, че автори като Umberto Eco свързват четенето на комикси с формирането на гражданско съзнание. Още през 40-те години някои български специализирани издания представят комикса като изкуство „за най-интелигентните младежи“ - свидетелство, че и у нас е съществувало разбиране за неговата културна и възпитателна сила.
Днес, десетилетия по-късно, остава надеждата тази традиция да намери своето естествено продължение - в диалог между творците, обществото и институциите.
Дружество „Диаскоп”
►
Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев
Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"
За професията Комикс артист / Автор на графични романи
Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"
History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019
Визитна картичка на Диаскоп
Благодарствено писмо
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Българска култура, комикси, художници, изкуство
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.