Йордан Калайков: Малка вселена

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП

►

От неговите хора остана само баба Радка на деветдесет и пет  – майка му. Той е Георги – възчернчък по рождение, дребен и жилав, хороводец, от малкото село покрай реката. Бил е камионджия, даже в странство. Докато беше жива Марги – жена му, най-много искаха да се изучи синът им и да се ожени. Марги си отиде без време, синът недоучен се запиля нейде – ни се чу, ни се видя, не се и задоми. Жоро не можа да продаде камиона, както се бе зарекал, за да вдигне невиждана сватба, да нагости богато цялата махала и да се наиграе на хорото – чак до съмнало. Отгоре на всичко го споходи лоша болест. Надмогна бедата на косъм и сега с баба Радка добруват. Било дошло време за истински живот. Наели са го за помпаджия, по кладенците край реката – наглежда, пуска и спира кранове и после бърза към село. Тъй всеки божи ден. Има важна мисия – преобразява грохналата им къща останала от турско – покрив, стени, основи – всичко. С малкото пикапче влачи материали, има  мини бетонобъркачка. Не му липсва и дюлгерски майсторлък. Старата къща възкръсвала и нов живот се задавал, а от това по-хубаво нямало – ме уверява. Чуваме се по телефона и говорим дълго. Първото, което чувам винаги, е горещата покана да му гостувам с домочадието. Отправя я многократно. Обяснява  как ще ни посрещне и как в къщата им ще настане истински празник. Баба Радка ще ни покаже градинката и кокошките си. Раздават яйцата по Великден на хората – да се радват и ги поменуват. Има и зеленчук. Който, колкото иска да си набере. "Нали знаеш – повтаря, което даваш, е твое. Другото само го пазиш и е ничие." Жоро е доволен от мъдростта, която изрича неизменно всеки път. Уверява ме, че е много богат, защото усмивката не слизала от лицето му, очите му виждали и най-малкото добро, а устата му изричала благодарности. Питам го за прасковената градина. Нямало я вече. Там построили транслатор на интернет.   Отбелязвам, че модернизацията не го е отминала. Жоро през смях ми съобщава, че е инсталирал камера в стаята на баба Радка, да я наглежда, докато го няма. Даже уредил и  храна да  носят. Всичко му е наред, животът е хубаво нещо, а той често сънувал, че е звезда от неговата малка вселена. 

Фотокредит: @Диаскоп

Йордан Калайков в Диаскоп

Авторът за себе си

Проф. Йордан Калайков, ДН – учител, естет, колекционер, интелектуалец, художник, писател, духовен човек със спортен дух.

През 2007 – 2016 г. е бил гост професор по „Артметиджмънт и маркетинг „ във  ВТУ,, ШУ, ЮЗУ – Област на висшето образование 8.3 – Изобразително изкуство в  ОКС „Магистър”.Понастоящем е ангажиран онлайн лектор и консултант.

Специализирани  книги

Артмениджмънт,  „ Авангард Прима”, С. 2010

Галеристика и кураторство, „А. П.”, С. 2012

Художниците и пазарът, „ А. П.”, С. 2013

Мениджмънт на изобразителното изкуство, „ А. П.”, С. 2015

Стъпки по пътя на художника, „А.П.”, С. 2015

Художници и митове, „А.П.”, С. 2018, 2020

Живопис извън каноните, 2025

Като автор

Не се ползва от протекции на институция в сферата на визуалните изкуства. Не е свързан с професионална  организация. Доказано съпоставил се и съизмерил се в изкуството чрез себе си. Инициатор и изпълнител на проектите си. Напълно свободен и независим.

Непредлаган за награди. Отличаван на международни конкурси. Негови работи са притежание на частни колекции в България и чужбина.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.