„ИГРА: 25 истории за децата на 90-те“ от писателя и журналист Ангел Иванов

Разкази 

►

Ревю на Яница Христова

Ние, децата на 90-те, сме нещо повече от преки свидетели на Прехода. Ние сме и негов резултат – израснали сме и сме се формирали като хора именно там и тогава, по време на неговото случване, което продължава вече повече от 35 години...

И имаме нужда нашата истина да бъде разказана, да бъде осветлена и показана на света. За да се разбере какво ни е превърнало в тези, които сме; какво ни е белязало; но и какво е докоснало най-фините и красиви струни на душите ни.

Ето ни – едно поколение на 35+. Понякога щастливи, понякога тъжни, едни жилави, твърдоглави, но и окрилени от любов мъже и жени. Оглеждаме се в разказите и историите на Ангел Иванов в сборника му „ИГРА: 25 истории за децата на 90-те” и с умиление и доза горчивина си спомняме себе си и летата на село, ежедневието в малкия град и атрибутите на Прехода, които присъстваха във всеки дом тогава.

25 разказа водят въображението ни в лабиринта между факт и фикция, между истина и измислица. По ръба между преживяното, сънуваното и фантазното. Всяка една от тези истории може да се чете сама за себе си и да звучи завършено и в цялост, но погледнати заедно тези разкази се превръщат в основа на роман, свързан от общата нишка на съзряването, на израстването, на приключенията и инициацията на едно момче, на което му предстои да се превърне от дете в мъж. Наблюдаваме света в сборника както през очите на малко момченце, така и през възприятията на юношата и на младия господин. Понякога паралелът между минало и съвремие е почти недоловим, а друг път – ясно се очертават границите на различията между това, което е било преди, и това, което е сега.

Първата стъпка към истинското порастване е в „Предателство”, когато малкият герой прекрачва прага на детската градина. Преживява това изпитание като първата си малка смърт и второто си раждане – „от утробата на дома към утробата на живота”. А градината („Грамадата”) се превръща в истинска подготовка именно за този живот – не само заради макароните, поднесени със захар и сирене, които подсказват, че животът е „солен, сладък и всичко помежду им”, а най-вече заради шанса да откриеш свой събрат по убеждения и смелост, с който да се впуснете в приключения, дори това да ви коства болезнено наказание.

Но смелостта в детските игри не означава безстрашие („Страх от тъмното”). Страшните филми по телевизията карат героя ни да примира от ужас, скрит под одеялото, но след време момчето ще знае истината – че независимо какви са чудовищата на екрана, има други, по-плашещи неща в реалността. Сълзите му попиват в мрака на нощта на първия ученически лагер в Обзор („Майка”), когато самотата прогонва съня му. Но тази самота е пълна с обич и привързаност, както и с осъзнаването, че „има едни сълзи, които просто трябва да изплачеш, преди да ти свърши времето тук”. А първият гол на детско-юношеския мач („Баща”) се превръща не само в повод за гордост, а и в празник, в спомен, който остава завинаги; в знанието, което свързва поколенията – бащи и синове, а именно, че понякога „някой се жертва за теб, после ти се жертваш за някой друг”.

Някои деликатни моменти от превръщането на момчето в мъж се случват тайно или почти на шега („Секс игри”), като игра на шише или като разлистен вестник в нечие мазе. Но дори и тийнейджър, героят знае – „сексът като повечето същностни неща в този свят е преди всичко текст, слово, откровение”. Но белезите на зрелостта („Първа кръв”) понякога могат да се промъкнат съвсем ненадейно в реалността.

Любовта („Толя”, „Поморие”, „Учителката по английски”) оставя отпечатък в живота и сърцето на младия герой. Тя оформя образа на любимата жена, но и носи болка, която – поради какви ли не причини – се прокрадва и също го дарява с белези завинаги.

Не е лесно да пораснеш, особено на фона на 90-те години на миналия век. Някои спомени и разкази („Бежанци”, „Изповед”, „Велурените мокасини”, „5 убийства”) напомнят на „Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг, който е успял да улови колко жестоки могат да бъдат децата. Но героите на Ангел Иванов ни напомнят, че все пак никога не е късно да осъзнаеш грешните си стъпки, да усетиш тежестта на думите и постъпките си, да дадеш или да поискаш прошка.

Сборникът е изпъстрен с палитра от ярки образи. Сред тях са 13-годишната Яна („Американа”), която сбъдва емигрантската мечта на мнозина от 90-те и заминава за Щатите със семейството си; старецът („Дядката”), който бяга от болницата и от живота; 91-годишната баба Величка („Баба Величка”), която пази спомени и цветя; герои на живо и кумири от телевизионния екран („Улицата”). Особен герой е и… автомобилът („Жълтият москвич”), присъствал в житейската история на толкова много семейства, че заслужава свое специално място в хрониката на последните десетилетия на миналия век.     

В „Астма” санаториумът се превръща в метафора за България през 90-те. А „Гнездото” е разказът, в който идилията на селския дом е символ на обич и грижа.

„Малка рилска история” е последният разказ от сборника - едно намигване и припомняне, че всички наши истории и дела се случват не само тук, а и в ежедневието ни, а и пред очите на Бог и на всички изрисувани по иконите светци…

Любопитен е подходът на автора Ангел Иванов. Той събира пъзела на разпиляното детство на децата от 90-те и на лъкатушещата им младост. И се превръща в гласа на цяло едно поколение – глас, който не повишава тон и не назидава, не съди. А просто разказва истории. И се надява да бъде чут… 

Книгата „ИГРА: 25 истории за децата на 90-те“ можете да намерите във всички добри книжарници из цялата страна.

Фото: Светозар Гатев

ОТКЪС ОТ ПРЕДГОВОРА НА КНИГАТА

В късната ни национална митология 90-те години на 20-ти век се свързват с несвършващия и най-често криминален Преход, политическото, икономическото, бедността, групировките, мутрите и т.н. В полето на бита и масовата кулура темата за детството през 90-те се оформи като самостоятелен тренд в съвременната онлайн публичност на младите и проактивни хора, родени около Промените (сегашните 30+ годишни). В социалните мрежи непрекъснато се споделят сантиментални образи и атрибути на деветдесетарското детство: колекции картинки с  коли от дъвки „Турбо“; манията MTV; лексиконите, които си разменяхме и попълвахме, с най-важните два въпроса: 1. Имаш ли си гадже?  и 2. Ако да – как се казва?

Редовно по клубове се организират и тематични партита „90’sKids” с многожанрова музика от онова време: Nirvana, Metallica, Depeche Mode, RHCP, Radiohead, Уитни Хюстън, Аланис Морисет, 2Pac, 2 Unlimited и др.

Пробвах да избягам както от клишетата за периода, свързани с Прехода и престъпността, познати от родното кино, а и литература, така и от бонбонената попкултурна опаковка. Двете са по-скоро фон. Повече ме интересуваха универсалните въпроси, свързани с детството, но прекарани през специфичната призма на точно тази декада, живяна точно в България. Не ме вълнуваше обаче толкова общото, колкото личното. Но през личното опитах да изведа и всеобщото.

Темите са разнообразни: детската травма; компенсаторните механизми за справяне с нея и с комплексите; физическото, психическо и емоционално насилие в училище и в непосредствения приятелски кръг; срамът и страхът; загубата; научаването, че има смърт; отношенията с родителите; оспорването на авторитетите; емиграцията; досегът с изкуството и идеите; първите любовни трепети; образът на момичето-жена, издигнат на пиедестал; пубертетната сексуалност; проумяването на природата; играта като насъщна човешка дейност по Хьойзинха и др.

Всичко беше отвратително.

Всичко беше прекрасно.

Да, беше мрачно, но имаше светулки. За ужас на модерните природозащитници ние си ги лепяхме по челата и така се намирахме в тъмното, примрели от глъчка и смях. Днес всички паркове и градинки са осветени от улични лампи, но светулки – няма.

С края на 90-те приключи второто хилядолетие на Човечеството. Знаковата 2000-на година настъпи с грандиозни тържества и илюминации по площадите на света: Ню Йорк, Сидни, Париж, Рим, Рио, Пекин... Макар че имаше спорове дали това не трябва да стане 12 месеца по-късно при прехода от 2000-та към 2001-ва.

Няма спор обаче кога на практика свърши вторият милениум и навлязохме в третия. Това се случи на 11 септември 2001 г. Глобалните купони и надежди изведнъж секнаха и се настани тотална и повсеместна тревожност. Стояхме със зинали уста пред телевизорите, ретранслиращи живото излъчване на CNN, и наблюдавахме как самолетите се врязват в кулите на Световния търговски център. Не след дълго последните се сринаха като фонтани, на които сякаш някой в миг дръпна шалтера.

В този момент не само ние, но като че ли цялото Човечество се прощаваше с Детството.

Ние бяхме последното поколение, което игра на Улицата. И първото, което осъществи прехода към първите компютърни клубове. Все още обаче ги нямаше онези джаджи, които днес ни пречат да видим хоризонта и човека отсреща – смартфоните. По едно време за кратко се появиха пейджърите, помните ли ги?! Но нашият храм тогава без съмнение беше огромният свят навън, събран в междублоковото пространство. Нашата религия бяха игрите. Неслучайно, на връв на вратовете си носехме ключетата за вкъщи, предобрази на нашите Кръстчета.

Ангел Иванов, "Игра", май 2026
ИК Жанет 45
Редактор: Деян Енев
Оформление: Христо Гочев
Брой страници: 248
Корична цена: 11.00 €

Публикува се със съдействието на автора и издателството.

Заглавна снимка: Пламен Михайлов

Ангел Иванов в Диаскоп

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г., където завършва Национална Априловска гимназия. Впоследствие завършва „Журналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Бил е сценарист на различни телевизионни формати и сатирични шоупрограми в праймтайма на родния ефир като „Ку-Ку Презареждане“, „Господари на ефира“, „Шоуто на Николаос Цитиридис“, „Шоуто на Боби Ваклинов“ и др.

Работил е още като копирайтър, пазач в склад за хидро и топлоизолации в кв. „Люлин“, гардеробиер в НДК, рецепционист в старопланинска хижа и общ работник на строеж.

В момента е сценарист и водещ в youtube телевизията на Софийска света митрополия.

Негови текстове са публикувани в немалко печатни и интернет издания, сред които списание „Християнство и култура“, сп. „Култура“, сп. „Мениджър“, сп. „Стълбата“, Webcafe, actualno.com, kinematograf.bg и др.

Първата му книга – сборникът с разкази „Техническа проверка“ (изд. Scalino) – получава най-престижната награда за дебютна литература в България „Южна пролет“ през 2019 г. През май 2026 излиза от печат неговата книга "Игра", Жанет 45.

НОВИ КНИГИ: Ангел Иванов и "Игра"

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.