Уилям Стафърд: Светлината по хълмовете сутрин бавно захожда и назовава дърветата

ПОЕЗИЯ 

►

„Мисля, че езикът действително ни сближава. Крехък и подвеждаш какъвто е по природа, той е най-доброто общуване, което притежаваме, а поезията е езикът в най-интензивната и потенциално изразителната му форма. Стихотворенията наистина сближават хората.“

Уилям Стафърд

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Попитай ме

Някой път, когато реката е цялата в лед, попитай ме        
за грешките, които съм допускал. Попитай ме дали
стореното от мен е животът ми. Други бавно
са се появявали в 
мислите ми, някои са се опитвали да помогнат
или наранят: попитай ме до какво е довела
най-силната им любов или ненавист и какво е различното.
Ще се вслушам в думите ти.
Ти и аз можем да извърнем очи, да погледнем
към притихналата река и да изчакаме. Знаем
че течението е там, невидимо; че има
събирания и раздели на хиляди километри
които удържат покоя точно пред нас.
Каквото реката говори, това казвам аз.

                              Ask Me

Some time when the river is ice ask me
mistakes I have made. Ask me whether
what I have done is my life. Others
have come in their slow way into
my thought, and some have tried to help
or to hurt: ask me what difference
their strongest love or hate has made.
I will listen to what you say.
You and I can turn and look
at the silent river and wait. We know
the current is there, hidden; and there
are comings and goings from miles away
that hold the stillness exactly before us.
What the river says, that is what I say.

Забележи какво това стихотворение не прави 

Светлината по хълмовете сутрин
бавно захожда и назовава дърветата
бели, после докосва земята и кръщава камъните.
Забележи какво това стихотворение не прави.
Къща, къща, плевня, старата
кариера, където  реката свива рамене -
колко от това място е твое?
Забележи какво това стихотворение не прави.
Всеки отишъл си човек е взел камък
за да го държи и да улови слънцето. Издяланите
думи са „Не тук, но повикано.“
Забележи какво това стихотворение не прави.
Слънцето, земята, небето, всички са в очакване.
Жеравите и чинките говорят. Светлината
по хълмовете е дошла, намерила те е.
Забележи какво това стихотворение не е направило.

                           Notice What This Poem Is Not Doing

The light along the hills in the morning        
comes down slowly, naming the trees            
white, then coasting the ground for stones to nominate.     
Notice what this poem is not doing.
A house, a house, a barn, the old
quarry, where the river shrugs–
how much of this place is yours?
Notice what this poem is not doing.
Every person gone has taken a stone
to hold, and catch the sun. The carving
says, “Not here, but called away.”
Notice what this poem is not doing.
The sun, the earth, the sky, all wait.
The crowns and redbirds talk. The light
along the hills has come, has found you.
Notice what this poem has not done.
 

Прочети в оригинал

Уилям Стафърд в Диаскоп

На 48 годишна възраст Уилям Стафърд (1914-1993) публикува първата си стихосбирка „Да пътуваш в мрака“, която през 1963 г. печели Националната награда за поезия. Не е необичайно да се види колко малко хората знаят за поета, но влиянието му особено върху американската регионална поезия е такова, че заслужава творбите му да са толкова ценени колкото написаното от всеки друг национален поет. Въпреки късния старт на литературната му кариера стихотворенията на Уилям Стафърд се печатат в много списания и антологии, той публикува всичко 57 томчета с поезия. Пословичният му ритуал да записва в дневника си в продължение на 50 години му помага да съчини почти 22 000 стихотворения, от които са публикувани 3 000. Титулуван за Поет-лауреат на щата Орегон, той посвещава живота си на това да преподава английски език и да осмисля околния свят чрез словото.

„Изтъках парашут от всичко пречупено.“

Това, за което Стафърд предимно пише, е трудно да се определи, особено за човек, който води прост провинциален живот освен в годините, когато е част от въоръжените сили, само за да отхвърли войната и да стане пацифист. В езика му има нежност, топлота, яснота и нотка неразгадаемост, които дават глас на западните американски щати. Този глас обикновено идва от някоя планина, от брега на някоя река или през ширналите се дълги пътища, което създават копнеж, на който всеки трябва да обърне внимание.

„Работата ти е да откриеш какво този свят се опитва да бъде“, пише Стафърд и този стремеж към удивление и любопитство подхранва останалата част от поезията му. Като читатели ние сме предизвикани да изследваме още по-дълбоко идеята, чувството да се учим от корените си, от мястото, което населяваме и да отворим очите си за онова, което се отхвърля като обикновено – „да се огледаме и да разберем“ самата  същност на съществуването си.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.