Рождената дата на първия български комикс по художествено произведение и експозицията (въведението) в Деветото изкуство

History of  Bulgarian comics

►

В продължение на десетилетия изследванията на Дружество „Диаскоп“ върху историята на българското Девето изкуство трудно достигаха до публикация поради продължителната административна неуреденост на професионалната област и липсата на ясно разграничение на дейностите, свързани с авторите на графични романи и комикси. Днес с надежда, че тази празнота постепенно ще бъде преодоляна, ще има равнопоставеност и закрила на авторски права, започваме да представяме част от натрупаните научни разработки.

В бр. 22 на списание „Чуден свят“ е публикувано следното редакционно съобщение:

„В следния брой „Чуден свят“ започва в илюстрации най-хубавата поема на големия български писател Петко Р. Славейков - „Изворът на Белоногата“ (Гергана и Никола).“

Рисунките са дело на художничката Пена Генева.

Първата част от произведението е отпечатана в бр. 23 на 7 ноември 1940 г., а публикацията продължава до бр. 25 включително.

Тази дата може да се приеме като рождена дата на първия български комикс по художествено литературно произведение, реализиран като последователен разказ в картини.

Подробно представяне на творбата

„Изворът на Белоногата“ в сайта на Диаскоп

https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=30

Особено интересно е изграждането на художественото време и пространство още в първите кадри.

Действието започва между заран и вечер край извора. Светлината и мракът не са само описание на природата, а постепенно се превръщат в нравствено пространство, в което ще се развие съдбата на героите.

Особено показателни са стиховете:

„Видиш ли долу в полето,

дет ся мержеят, чернеят

десетина дърве върбове?

Там било село Бисерча...“

Думата „там“ вече създава усещане за пространствена отдалеченост. В езика на Деветото изкуство тя изпълнява функция, близка до общия план, въвеждайки читателя в мястото на действието още преди развитието на сюжета.

След това художничката последователно представя портретите на Гергана и Никола. Те не са просто изображения на героите, а разкриват техния нравствен и духовен облик. Кратките откъси от поемата допълват психологическата характеристика и засилват художественото въздействие. Образите са статични, защото разказът е кратък с едно остро събитие. Действието е сблъсък на воли.

Особено значение има и портретът на Петко Р. Славейков в заглавната композиция. Той изпълнява документална функция, въвеждайки читателя както в личността на автора, така и в времето на създаването на баладата.

Любопитно е, че още преди началото на самото произведение редакцията публикува предварителна обява с изображения на главните герои. Така още рекламното съобщение се превръща в своеобразна първа визуална стъпка към бъдещия графичен разказ.

Първите три кадъра, заедно със заглавната композиция и предварителната редакционна обява, очертават една интересна традиция в ранния български комикс - статични портрети при експозицията, които съобщават предлаганите обстоятелства. Но ако във фарса или водевила предимно излиза актьор който говори в монолог и въвежда персонажите в действия, или вървейки въвежда зрителите в обстановката и действията, то в първият български комикс най-важен е документалния портрет на писателя и портретите на положителните герои.

Тази особеност насочва към връзката между комикса с театралния портрет на актьори в роли (театралната японска гравюра и европейския жанр свързващ изобразителното изкуство с театъра), както и документалните изображения на писатели-автори.

Петко Р. Славейков

Очаквайте в сайта на „Диаскоп“ специално изследване, посветено на портрета като повествователен елемент в ранния български комикс и видовете експозиции в Деветото изкуство.

Оригинален принос на изследването е, че преди да започне самият разказ, в българският модел читателят вече е въведен в света на творбата чрез три последователни прага - редакционната обява, заглавната композиция и портретите на автора и героите. Това показва, че повествованието започва още преди първия кадър на комикса, с въвеждане в обстановката чрез портрети.

Според Георги Чепилев, именно това последно наблюдение заслужава отделна статия. Не се среща подобен анализ в историята на европейския комикс и той би бил ценен принос към теорията на Деветото изкуство.

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.