Франсиско Гоя (1746–1828): Последният представител на класическите школи и предшественик на модерното изкуство

ИЗЛОЖБИ 

►

Националната галерия представя

Франсиско Гоя (1746–1828)

СЪНИЩА НА БУДНИЯ РАЗУМ

до 21 октомври 2026

Квадрат 500

Испанецът ФРАНСИСКО ГОЯ (1746–1828) е сред най-забележителните и влиятелни творчески личности в световната култура. Създава над 1 000 живописни произведения и графичните серии „Капричос“, „Бедствията на войната“, „Тавромахия“ и „Диспаратес“.

Франсиско Гоя (1746—1828), И това също, Лист № 45 от серията „Ужасите на войната”, 1810–1820, офорт, 13 х 18,2 см

Стилистичният и философският му диапазон оказват силно влияние върху последвалия динамичен развой на изкуството, определят го като последния представител на класическите школи и предшественик на модерното изкуство. Всеобхватното му дело – живопис, графики и рисунки – се превръща във водещ естетически принцип за много от художествените направленията през XIX и XX век, включително импресионизма, експресионизма и сюрреализма.

Двадесетте и едната графики от колекцията на Националната галерия проследяват развитието на Гоя от най-ранните му офорти, повлияни от стила на Диего Веласкес, до върховните му постижения на забележителен с остротата си социален тълкувател, интерпретатор на мрачни събития и сложни човешки характери. Високото художествено ниво на четирите негови графични серии оставят дълбока следа в историята на изкуството.

В Националната галерия се съхраняват седем творби от серията  „Капричос“, 1799. Осмиването на институционалните опори на властта, църквата, инквизицията, паразитизма на феодалното благородничество, моралния разпад сред социалните класи, е повод серията да бъде забранена за показване.

Франсиско Гоя (1746—1828), Женски глупости, Лист № 1 от серията „Диспаратес“, 1815–1824, офорт, акватинта, 21 х 32 см

Серията „Бедствията на войната“, която Гоя започва около 1810 и се връща към нея около 1820, не е била публикувана от художника приживе. Една от творбите е наименована „Затворник. Задържането е толкова варварско, колкото и престъплението.“ Считана е за уникална, тъй като рядко се среща в други музейни и частни колекции от света.

Серията „Тавромахия“, създадена вероятно между 1815 и 1816, отразява интереса на художника към бикоборството. Тези графики съчетават крещящата жестокост на коридата с възхищението от умението и вълнуващото действие на игрите. От общо тридесет и трите гравюри от серията Националната галерия притежава пет.

По същото време, когато художникът все още работи върху „Тавромахия“, вероятно е започнал и серията, озаглавена „Диспаратес“ (глупост или безумие). Фантастичните композиции са криптирани алегории, чиято внушителна дълбочина е очаровала творци като Бодлер, Юго, Дьолакроа. В колекцията на Националната галерия се намират четири от тях, две от които - „Глупоста на младите бикове“ и „Начин на летене“ – са емблематични за гения на художника.

Националната галерията притежава и офорта „Слепият певец“, емоционално определен от Николай Райнов в неговата „История на  пластичните изкуства“ от 1939 като „пръв“ сред „любопитните и важни“ графични произведения на Гоя.

В изложбата е включена и една творба на испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали (1904–1989), посветена на Гоя и неговите „Капричос“.

Франсиско Гоя (1746—1828), Глупостта на младите бикове (Дъжд от бикове), ок. 1824, От серията „Диспаратес“, ок.1824, офорт, акватинта, 21,3 х 32 см

Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция; списание „Elle“ и онлайн списанието „Rozali.com“.

За допълнителна информация: 
Калин Николов, куратор на изложбата, Национална галерия
0898 213 530  

Национална галерия, пл. „Св. Александър Невски“ , ул. „19 февруари“ №1, София 1000
[email protected] +359 2 980 00 73 www.nationalgallery.bg

Заглавно изображение: Салвадор Дали (1904–1989), Капризите на Гоя, 1977, офорт, цветна акватинта, 39 х 31 см

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.