Дженк Гюндогду и "Денят след самоубийството на диктатора": Тъгата увеличава разстоянията

ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, МНЕНИЯ

►

Дори да си наранен, не наранявай другите. (Д.Г.)

Христина Панджаридис за книгата на Дженк Гюндогду "Денят след самоубийството на диктатора", Издателство за поезия „ДА“, 2026 

Превод от турски: Айше Рубева

Картината на войната е плашеща, ала думите не са марионетки, треперещи от поредната команда. Хаосът пренарежда мислите човешки, сред разрушението и смъртта живее и любовта, очакването за промяна и преосмисляне. Липсата на съчувствие, доброта и споделеност ограбва и принизява съществуването.

един ден любовта ще се забрави

Смъртните, обикновени хора не са влюбени в тези луди времена, в звука на куршумите. Езикът е не само бездна и незарастваща рана, но и пътека към бъдещето.

На първи прочит стиховете в "Денят след самоубийството на диктатора" на Дженк Гюндоглу са сурови и мрачни, това е поезия с много дълбочина, подводни течения, асоциации, ставания и падания, приглушени стонове. Някак завоалирано, едвам загатнато наднича светлината и проблясват скъпоценните камъни на идващия ден, мигове без страх от убийства и плач. Вторият прочит отмахва чернилката и потича реката на доброто, в което неизменно вярват поетите, романтиците и дано не единствено те.

Многократно в поетичните творби се споменават думите "военни карти", "майки", "болки", "война". Езикът на омразата не е езика на твореца. Между мълчанието "мъката с камък на шията" се промъква надеждата “дойдох да те спася... себе си да отключа".

Поетичните откровения не са молитва, заклинание, сутрешна мантра, а протест, изблик на искреност и нежелание за търпимост. Зов срещу проливането на невинна кръв, срещу злините и обезличаването “колко е трудно да забравиш!”

Поезията е осъзната сила от творците и част от верните им читатели. Изящната реч за мнозина е бягство от реалността, игра на емоции, проектиране на по-хармонична среда. Поезията е разпъвана и възкрасваща надежда, увереност, че думите "свобода и любов" не ще бъдат заличени и изтрити от паметта на поколенията.

В речника, в края на книгата, поетът откровено признава Поезията е моят начин да говоря със света, да му се противопоставям и да се опитвам да го разбера, а на въпроса за морала отговаря: Дори да си наранен, не наранявай другите.

Прецизен и въздействащ е преводът на Айше Рубева, самата тя поет с отговорна гражданска позиция и пристрастие към езиковата образност и чувствителност. Книга, в която на всеки ред се спъваме от самотата на човека, принуден да взима оръжие и пие от "млякото на насилието", но и сме прегърнати от жаждата за сплотеност, разбирателство, братство между хората. Толкова ли е невъзможно да говорим на езика на свободата?

Дженк Гюндогду, "Денят след самоубийството на диктатора"
Издателство за поезия „ДА“, 2026 
Превод от турски: Айше Рубева
Брой страници: 80
Цена: 8.00 €

Фотокредит: BirGun

Дженк Гюндогду в Диаскоп

Дженк Гюндогду е поет и драматург, гл. редактор и основател на литературното списание Üç Nokta („Юч нокта“, известно и с пълното си наименование „Едебиятта юч нокта“: „три точки в литературата“), което излиза в Турция от 2001 г.

Роден е през 1976 г. в Анкара, но живее и работи в Истанбул. Учил е икономика, завършил е Факултета по изящни изкуства със специалности сценично изкуство и драматургия. От 2004 г. заедно с Шериф Билсел прави списанието за алтернативна поезия Şiir Defteri („Шиир Дефтери“, което позволява варианти за превод от „тетрадка със стихове“ до „тефтер за поезия“).

Пиесата му Radyonun İçindekiler („Съдържанието на радиото“), създадена през 2011 г., в момента се чете в театъра в Кърджали, откъдето тук първи проявиха интерес към нея. Подготвя се и българския превод на стихосбирката му Issız („Ъсъз“, ще рече пуст, опустял, безлюден за място), която изд. „Скалино“ планира да издаде до края на тази година. За нея през 2013 г. е Дженк Гюндогду е удостоен с наградата „Метин Алтъок“. Стихотворението „нощта на хосе“ е от тази книга, чийто лайтмотив е войната. За опустошенията, които са част от всяка война, за основанията му при използването само на малки букви в поезията, за връзката му с театъра.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.