Когато една професионална дейност вече е призната, не трябва ли държавата да осигури и реална възможност тя да бъде упражнявана?

History of  Bulgarian comics

►

В случая става дума за професията „Комикс артист / Автор на графични романи“, която по представените от нас официални документи е в сила от 1 януари 2026 г.

Това е важна крачка.

Но името на една професия само по себе си не е достатъчно. Необходимо е то да бъде последвано от административен механизъм, чрез който човекът, избрал тази професия, да може действително да работи, да се осигурява, да изпълнява данъчните си задължения, да сключва договори, да участва в образователни и културни програми и да бъде разпознаваем от институциите като професионалист в своята област.

Не става дума само за рисуване.

Тук се намира един от най-съществените проблеми.

Комиксът често се разглежда отвън като рисунка с текст. Оттук лесно се стига до погрешното предположение, че комикс артистът може административно да бъде заменен с илюстратор, художник, аниматор, графичен дизайнер или друг приблизителен специалист. Но приблизителното определение не е професионално определение.

Официалният отговор на Националния статистически институт по нашето запитване е особено показателен. При разглеждането на професията „комикс артист“ са посочени различни направления на дейност - художествена, литературна, научноизследователска, образователна, издателска, изложбена и културно-организационна дейност. Това не е наше предположение за характера на професията. Това е институционално описание на нейната комплексност. Следователно въпросът пред държавата вече не е дали комиксът може да бъде сведен до една съществуваща професия. Въпросът е как административната система да отрази реалния характер на вече съществуваща професионална дейност.

Комиксът е комплексно творчество! Една комиксова творба може да бъде създадена от един човек, който измисля сюжета, изгражда героите, пише текста, композира страницата и изпълнява рисунката. Но може да бъде създадена и от екип: сценарист, художник, автор на композицията, моливист, мастилен художник, колорист, автор на текста и други специалисти. Възможна е и трета форма - художествено преобразуване на чужда идея или произведение в езика на Деветото изкуство. Следователно професионалният процес може да включва едновременно идея, сценарий, образ, композиция, монтаж, последователност, текст, цветове, издателска подготовка и авторско управление. Тъкмо затова комиксът не е просто сбор от рисунка и писане. Той е самостоятелна форма на образно повествование, в която различни художествени средства се организират в единен език.

Необходимо е да разграничим изкуството от техниката. Една професия не се определя единствено от инструментите, с които работи. Ако определяме професията според инструмента, тогава художникът с перо, художникът с четка и художникът с таблет биха били различни професии. Но същността се намира не в инструмента, а в творческия процес, знанията, уменията, отговорностите и професионалния резултат. При Деветото изкуство това е особено очевидно. Комикс артистът трябва да разбира не само от рисуване, но и от визуално повествование, композиция, монтаж, ритъм, последователност на кадрите, изграждане на движение, съотношение между образ и текст, пространствено времево възприемане и всички изразни елементи от езика на Деветото изкуство.

Затова професионалното обучение също не може да бъде заместено с приблизително обучение в друга област.

Илюстраторът и комикс артистът могат да имат общи художествени умения, както хирургът и месарят могат да познават анатомията на тялото. Но общото знание не прави професиите еднакви.

Един от възможните аргументи, който от десетилетия възпрепятства подходящите условия за работа в областта на Деветото изкуство е, че илюстраторът, графикът, карикатуристът или графичният дизайнер също могат да създават комикси. Следователно би могло да се приеме, че отделна професия не е необходима. Този аргумент има практическа основа: художествените професии действително се пресичат и един автор може да притежава повече от една професионална компетентност. От това не следва, че различните професии са едно и също.

Пак ще се каже: хирургът и месарят също работят с нож и извършват разрези. Общото средство и частичното сходство на действията не ги превръщат в една професия. Разликата се определя от целта, знанията, подготовката, отговорността и специфичната система от професионални действия. По същия начин илюстраторът може да създаде комикс; графикът може да създаде комикс; карикатуристът може да създаде комикс...но това само по себе си не доказва, че илюстратор = график = карикатурист = комикс артист.

Историята на България показва, че проблемът не е нов. Това не е професия, измислена през 2026 г.

В България съществуват документирани творчески практики в областта на романите в картини и комикса от десетилетия. Още през 1982 г. издателство „Народна младеж“ е изплащало авторско възнаграждение за творчески труд по роман в картини, с удържан и внесен данък. Следователно държавата е признавала, че този труд съществува, че има автор, произведение и икономическа стойност. Парадоксът е, че повече от четири десетилетия по-късно административната система продължава да има трудности да предостави ясно професионално място на същата дейност. Това не е липса на творчество. Това е липса на последователен административен механизъм.

Българската теория също има своя история.

Преди съвременната свободна достъпност до международна специализирана литература в България са правени самостоятелни опити за научно осмисляне на Деветото изкуство. Още през 1981-1982 г. започват лични систематични наблюдения върху движението, времето, композицията, кадъра, последователността и възприемането на комиксовото изображение. В периода 1987-1994 г. тези наблюдения вече намират публичен израз в публикации и постепенно се оформят като изследователска линия.
Тази линия не трябва да бъде противопоставяна на световната теория. Напротив - нейното естествено продължение е да бъде поставена в диалог със световната наука за комикса.

Но самостоятелно възникналите български наблюдения също са част от историята на българската култура и заслужават да бъдат датирани, проверявани и съхранявани.

Днес „Диаскоп“ продължава именно тази работа - не само чрез създаване и публикуване на комиксови произведения, но и чрез изследване, архивиране, обучение, изложбена и издателска дейност.

Някои ще каже: Защо е необходимо професионалното наименование? Защото без име няма ясна административна идентичност. А без административна идентичност възникват поредица от практически последици:

• авторът е принуден да избира приблизителен код;
• обучението не е свързано ясно с професионална реализация;
• трудно се определят професионални критерии;
• затруднява се участието в програми и проекти;
• затруднява се международният културен обмен;
• липсва яснота при професионалните договори;
• затруднява се социалното и данъчното осигуряване;
• младият човек не вижда сигурен професионален път

Това не е само проблем на отделния художник. Това е проблем на културната политика. Друг също може да има лично мнение: „Защо да не работят като илюстратори?“
Този въпрос изглежда практичен, но всъщност крие основния проблем. Ако една дейност има собствен предмет, собствен език, собствена методика, собствена история, собствено професионално съдържание и собствени форми на реализация, защо тя трябва постоянно да бъде представяна чрез друга професия?
Никой не би предложил на композитора да бъде регистриран като изпълнител само защото музиката в крайна сметка трябва да бъде изпълнена.
Никой не би определил архитекта само като чертожник, защото използва чертеж.
Никой не би определил писателя като печатар, защото произведението му се отпечатва.
По същия начин рисунката е средство, но комиксовото повествование е художествена дейност със собствена организация.

Защо като следваща стъпка е необходим механизъм, а не само професионален код?

Признаването на професията е необходимо, но то трябва да бъде свързано с възможност за реално упражняване. В съвременната културна среда творческият труд често е проектен. Авторът може да има интензивен период на създаване на графичен роман, след което да има период на проучване, подготовка, обучение, изложбена дейност или търсене на следващ проект. Това не означава, че през втория период той престава да бъде професионалист. Напротив - подготовката, изследването, разработването на нов проект и професионалното усъвършенстване са част от творческия труд. Ето защо административният механизъм трябва да отчита реалния характер на творческите професии, а не да ги принуждава да се преструват на постоянна производствена дейност от друг тип.

Какво показва моделът „Диаскоп“?

Публикуваният от нас Устав, приет при договора от регистриране на  дружеството за романи в картини и комикс изкуство, е стандарт за Център по Девето изкуство и показва практическия обхват на дейността: галерия и музейна експозиция; специализирана библиотека; архив; учебна зала; фото-и видеостудио; лекционна зала; издателска дейност; книжарница; научноизследователски кабинет; пространство за творчески срещи и майсторски класове.

В научноизследователския кабинет са предвидени работа върху историята на Деветото изкуство, теорията, терминологията, жанровата система, методиката на обучение, учебните програми, научните публикации и международните проекти. Това не е описание на „човек, който само рисува“. Това е описание на цял професионален и културен сектор. И именно затова административното му свеждане до един приблизителен код неизбежно изкривява действителността.

Не търсим противопоставяне.

Това писмо не е срещу художниците, илюстраторите, аниматорите, дизайнерите, преподавателите или членовете на творчески съюзи. Напротив - всеки от тези специалисти има свое място и свой принос. Но равнопоставеността означава и друго: едно изкуство не трябва да бъде принуждавано да съществува като придатък на друго, когато има собствен художествен език и собствен професионален предмет.

Деветото изкуство не отнема мястото на другите изкуства. То се стреми да заема своето място сред тях.

Нашето искане:

Обърнахме се към  към Народното събрание с настояването да бъде разгледан не въпросът „има ли нужда комиксът от специално отношение“, а въпросът: има ли държавата действащ механизъм, чрез който вече признатата професия „Комикс артист / Автор на графични романи“ може реално и равнопоставено да бъде упражнявана?
Ако такъв механизъм липсва, необходимо е той да бъде създаден. Не искаме освобождаване от закона. Искаме законът да стане приложим към реалната професия.
Не искаме привилегия. Искаме равнопоставеност в България определена от законодателството, а не да извършваме нелегална дейност! Не искаме приблизителен заместител. Искаме точно професионално определение. Не искаме комиксът да бъде поставян над другите изкуства. Искаме да не бъде поставян под тях.

Особено значение придобива официалният отговор на Националния статистически институт по поставения въпрос за професията „комикс артист/автор на графични романи“.

В него, при позоваване на европейската статистическа класификация и методологията за нейното прилагане, са посочени различни дейности, свързани с професията: художествено създаване на визуални произведения, литературна и сценарна дейност, научноизследователска работа в областта на комикс изкуството, образователна дейност, издателска, изложбена и културно-организационна дейност. Това е съществено признание за комплексния характер на професионалната дейност.
То съвпада и с реалната дейност, развивана от „Диаскоп“ през годините - създаване на произведения, изследване и теория, архивиране, обучение, изложби, издателска работа, културни инициативи и съхраняване на историческата памет на българското Девето изкуство. Следователно пред нас вече не стои въпросът дали съществува професия. Тя вече има име. Предстои да се изгради пътят, по който нейният носител може да върви. И този път трябва да бъде открит за всички. Защото културата не се развива чрез административна невидимост, а чрез възможност всяко изкуство да има своето достойно и ясно място.

Днес, когато международната литература за комикса е много по-достъпна, е естествено старите български наблюдения и научни публикации  да бъдат поставени в по-широк научен контекст. Това не означава да им бъде приписана предварително стойност, която трябва тепърва да бъде доказана, според закона за авторските права за по-ранно публикуване на теоретичните статии и разглежданите в тях проблеми. Но означава нещо по-просто и по-важно: да не бъде забравено, че тези въпроси са били поставяни и в България, при условията на своето време.
Едва сега можем по-спокойно да сравняваме старите наблюдения със световното развитие на науката за комикса, да установяваме съвпадения, различия, независими решения и възможни нови посоки. Това е нормалният път на едно изследване. Историята на една идея не се определя само от това кога е получила международна известност. Важен е и моментът, когато някой самостоятелно е започнал да наблюдава явлението и да търси неговия закон. Историческите материали от България показват, че комиксовото творчество не е било просто любителско рисуване. Архивите на „Чуден свят“ например свидетелстват за организиран професионален процес. Работата може да бъде разделена между сценариста и художника: описанието на изображенията е организирано по номера, отделно е литературното съдържание, диалогът и поясненията, а художникът добавя своите художествени бележки.

Когато сценаристът и художникът са едно и също лице, границите на тези дейности могат да се съединят в един творчески процес. Това е важно свидетелство. Но този модел за сценарен запис, предложен от Георги Чепилев през началото на 80-те год. дава възможност за доказателство на авторски идеи и чрез това защита при оценка на индивидуалния творчески труд в колективна среда. Вижда се, че България не е трябвало да копира чужд модел, за да открие, че комиксът може да бъде професионално организирана творческа дейност. Такъв практически модел вече е съществувал. Той е бил работещ, възпроизвеждан, публикуван и заплащан.
Проблемът е, че неговото административно осмисляне не е следвало съответно развитието на самата дейност.

Много важно е както се посочи, официалният отговор на Националния статистически институт по въпроса за професията „Комикс артист / Автор на графични романи“, той потвърждава именно този комплексен характер, като посочва съответни направления в художествената, литературната, научноизследователската, образователната, издателската, изложбената и културно-организационната дейност. През десетилетията произведенията са съществували. Авторите са работили. Издателствата са публикували. Художници и сценаристи са получавали възнаграждения. Провеждани са изложби. Съществували са изследвания, архиви и обучение.
Но между реалното съществуване на тази дейност и нейното административно определяне дълго време остава празнина.

Ще завършим изявлението с обобщение: Днес празнината вече започва да се променя. От 1 януари 2026 г. професията „Комикс артист / Автор на графични романи“ има официално признато място в статистическата класификация - факт, потвърден и в официалната кореспонденция по предложението. Това е важен исторически момент, но професионалното име не е крайна точка. То е начало на възможността реалната творческа дейност да бъде разпознавана в нейната цялост. Защото авторското право и професионалният статут не са едно и също. Едното защитава произведението. Другото трябва да направи възможен професионалния живот на неговия създател.

Комиксът е Деветото изкуство и има собствен художествен език, затова неговата професионална дейност трябва да може да бъде разпознавана такава, каквато е!

Георги Чепилев

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.