ОТКРИТО ПИСМО до комисията по културата и медиите и комисията по труда и социалната политика на Народното събрание на Република България

Относно: Правния статут на оригиналното комиксово изкуство, професионалното място на Деветото изкуство и
необходимите условия за неговото
пълноценно развитие

Уважаеми народни представители,

Обръщаме се към Народното събрание във връзка с вече поставения от нас въпрос за професионалния и административния статут на Деветото изкуство - комикса, и с необходимостта този въпрос да бъде разгледан в неговата цялост.

От 1 януари 2026 г. в Националната класификация на професиите и длъжностите е включено професионалното наименование „Комикс артист/Автор на графични романи“ - код 2651 8020. Това е важна крачка. Остава обаче да бъде изграден необходимият административен механизъм, чрез който признатата професия да може реално да съществува и да развива своята комплексна творческа дейност, включително чрез адекватно кодиране на съответната дейност и създаване на условия за законен професионален и културен живот.

Настоящото писмо поставя още един въпрос, който естествено произтича от това развитие: Какъв трябва да бъде законният статут на оригиналното комиксово произведение - оригиналната комиксова страница, оригиналната рисунка и цялостната оригинална композиция, създадена за комиксов разказ - когато тя се превръща в самостоятелен художествен, културен и пазарен обект?

1. Комиксът не е илюстрация, нито разновидност на академичната графика!

Този въпрос е необходимо да бъде поставен ясно още в началото. Комиксът не следва да бъде административно или художествено приравняван към: илюстрацията; плаката; академичната графика; живописта; скулптурата; анимацията; карикатурата. Тези изкуства имат свои професионални традиции, техники, естетически критерии и институционални системи. Комиксът има свой самостоятелен език и свои изразни средства!
Неговото художествено действие възниква не само от отделната рисунка, а от отношенията между изображенията, последователността, кадрирането, монтажа, пространството, ритъма, текста, движението на разказа и всички други елементи от неговия език. Композицията в комикса може да бъде изградена именно така, че движението да се създава чрез съседството и последователността на изображенията. Контурът, линията, деформацията, условността, знаковият характер на изображението и други средства могат да имат функции, които не съвпадат с изискванията на академичната рисунка или традиционната графика.

Следователно оригиналната рисунка в комикса трябва да се разглежда в контекста на самостоятелното комиксово произведение, а не като автоматично подчинена на друга художествена категория.

Това разграничение е особено важно, защото от него зависи и как ще бъде устроен бъдещият културен и художествен пазар на оригиналното комиксово изкуство.

2. Историческият български опит показва същия проблем

Още през 1980-те години практическият живот на българския комикс показва, че неговите произведения са били възприемани като специфична художествена форма.
При изложбената дейност на СБХ - Пловдив през 1987 г. оригинални комиксови произведения, създадени за „Чуден свят“ и приети и изплатени от издателството, са били допуснати за експониране в приложния отдел, но самата художествена комисия е поставила въпроса за тяхното място в изложбената система. По свидетелството на председателя на художествената комисия Йоан Левиев е било изразено разбиране, че комиксовото изкуство не следва просто да бъде поставяно при експозиции на СБХ наред с керамиката, илюстрацията или други съществуващи раздели, защото представлява не само отделна художествена форма, но е и творческа, а не изпълнителска.
Този исторически факт не се посочва с цел да се обвинява която и да е институция. Напротив - той показва, че още тогава е съществувало осъзнаване на необходимостта от собствено място на комикса в художествения живот.

3. Какво разбираме под оригинално комиксово произведение?

За целите на бъдещото нормативно изясняване предлагаме да се разграничат най-малко:

Оригинална комиксова страница - авторският оригинал, върху който е изработена конкретна страница или част от публикувания визуален разказ.
Оригинална комиксова рисунка/композиция - авторският оригинал, създаден като самостоятелна част от комиксовото произведение, независимо дали при последващата печатна продукция е възпроизведен на една печатна страница или по друг начин.
Работна или подготвителна рисунка – авторски материал, създаден в процеса на разработване на комиксовото произведение, който не трябва автоматично да бъде представян като оригинална публикувана страница.
Репродукция или копие - възпроизвеждане на оригинала, което не е самият оригинален художествен носител.
Тези понятия са необходими, защото художественият и колекционерският пазар трябва да може ясно да разграничава оригинал, работен материал и възпроизвеждане.

4. Какво става с историческите оригинали?

Тук възниква един деликатен, но важен историко-правен въпрос. През периода на държавната издателска система - например при „Дъга“ на ДИ „Септември“ и „Чуден свят“ на „Народна младеж“ - художници и сценаристи са създавали произведения, които са били приемани и възнаграждавани от издателствата. В редакциите са се съхранявали и произведения, предназначени за бъдещи броеве. Ако такива оригинали са били: запазени; архивирани; предадени на правоприемник; върнати на авторите; придобити от институции или по друг законен начин преминали в собственост на физически или юридически лица, възниква въпросът: Как днес се доказва тяхната собственост и произход?

Не поставяме този въпрос с обвинение към когото и да било. Не твърдим, че конкретен оригинал е придобит неправомерно. Поставяме принципния въпрос:

Какво предвиждаше тогавашното законодателство за изплатените художествени произведения и каква е юридическата съдба на оригиналите след прекратяване, преобразуване или преструктуриране на съответното издателство? Ако произведенията са запазени, законът би трябвало да позволява техният произход и собственост да бъдат установени. Ако са изгубени или унищожени, това е част от историческата съдба на културното наследство. Но когато оригиналът съществува и попадне на художествения пазар, трябва да има ясен законен път за доказване на неговия произход и собственост.

5. Авторското право и собствеността върху оригинала не са едно и също

Необходимо е ясно да се разграничават:

авторът и неговото авторско право;
собственикът на физическия оригинал;
правата за използване и възпроизвеждане;
правото на публично показване;
правото на препродажба.

Съвременният Закон за авторското право и сродните му права вече съдържа значителна част от тази конструкция. Особено важно е, че законът урежда правото на следване при препродажба на оригинално произведение на изкуството, а също така разглежда оригиналните произведения на графичното изкуство сред защитените художествени произведения. 

Необходимо е обаче да се изясни дали оригиналното комиксово произведение е достатъчно ясно разпознаваемо в тази уредба и дали професионалният и административният механизъм позволява на неговите автори, наследници, собственици, галерии и купувачи да действат сигурно.

6. Комиксовият оригинал и художественият пазар:

Тук се появява нова културна необходимост.
Ако комиксът има самостоятелен професионален статут и самостоятелен художествен език, естествено възниква въпросът:

Къде е неговият естествен художествен дом?
Галерията за живопис не е непременно комикс галерия. Галерията за академична графика не е непременно комикс галерия. Галерията за илюстрация не е непременно комикс галерия. Аукционът, създаден за други художествени категории, не винаги притежава необходимата професионална терминология и експертна методика за оценяване на оригинална комиксова страница. Това не означава отделяне на комикса от общия художествен живот. Означава признаване на неговата специфика вътре в общия културен живот.

Възможно решение би могло да бъде създаването на специализирани пространства – например Комикс салон, комикс галерия или специализиран аукционен формат, които да работят при същите принципи на законност, експертност и прозрачност, но с познания за специфичния език и история на Деветото изкуство.

Предложението за „Комикс салон“, направено от „Диаскоп“ във връзка с културните инициативи на Пловдив 2019, е било преди всичко предложение за културно събитие.

Днес въпросът може да бъде поставен по-широко: Необходима ли е постоянна културна инфраструктура за професионалното представяне, съхраняване и търгуване на оригинални комиксови произведения?

7. Европейският модел

Европейската правна система вече признава пазара на оригинални произведения на графичното и пластичното изкуство и правото на автора на участие в определени последващи продажби. Директива 2001/84/ЕО урежда правото на следване при препродажба на оригинални произведения на графичното и пластичното изкуство и включва произведения като рисунки и други графични произведения. 

Франция
Френското право урежда правото на следване на автора при последващи продажби на оригинални графични и пластични произведения и предвижда механизми за информация относно продажбите. 

Германия
Германското право урежда право на следване при определени препродажби и предвижда информационни права на автора. То ясно различава собствеността върху материалния оригинал от авторското право върху произведението. 

Италия
Италианският художествен пазар е особено показателен за комикса. Оригинални комиксови табли се предлагат на специализирани аукциони като художествени произведения, като се посочват авторът, произведението, публикацията и произходът. В италианската правна дискусия изрично се поставя въпросът за приложението на правото на следване към оригинални комиксови табли. 

Съединените американски щати
Американското право също прави ясно разграничение между авторското право и собствеността върху физическия художествен предмет. Това позволява оригиналният художествен обект да бъде самостоятелен предмет на собственост и колекционерска търговия, без самото придобиване на оригинала да означава автоматично придобиване на всички авторски права. 

8. Какво трябва да бъде изяснено в България?

Предлагаме Народното събрание да разгледа следните въпроси:

Да бъде ли изрично разпознаваемо оригиналното комиксово произведение като самостоятелен художествен обект?
Как да се разграничат оригинална комиксова страница, оригинална комиксова композиция, работна рисунка, скица и репродукция?
Как се установява собствеността върху оригинал, създаден за старо издателство и изплатен на автора в периода на държавната издателска система?
Как се доказва произходът на исторически оригинал, когато първоначалното издателство вече не съществува?
Как се доказва законното преминаване на оригинала към неговия настоящ собственик?
Как се удостоверява авторството при произведения от предходни десетилетия?
Как се защитават авторите и наследниците при последващи продажби?
Как се прилага правото на следване към оригинални комиксови страници и рисунки?
Как българският оригинал може законно да бъде продаван, излаган или предложен на аукцион в друга държава от ЕС?
Необходима ли е специализирана културна инфраструктура – комикс салони, галерии, архиви и аукционни формати – която да разпознава спецификата на Деветото изкуство?

9. Необходимо е да се продължи започнатата нормативна работа

Този въпрос не трябва да се разглежда отделно от вече поставения въпрос за професионалния статут.
Включването на „Комикс артист/Автор на графични романи“ - 2651 8020 в НКПД от 1 януари 2026 г. е важна крачка към признаването на самостоятелния професионален характер на тази дейност.
Следващият въпрос е изграждането на необходимия административен механизъм, включително правилното отразяване на комплексния характер на дейността и съответното кодиране за нейната реална професионална практика.
Получените становища и отговори от НОИ, НАП, Агенцията по вписванията, НСИ и Омбудсмана показват, че съществуват практически затруднения и празноти, чието разрешаване не е в пряката компетентност на тези администрации.
Потвърденият от Евростат комплексен характер на професионалната дейност допълнително показва необходимостта от цялостно решение.
Затова поставяме и въпроса за оригиналните произведения.

Професията не може да има пълноценен живот без произведението, а произведението не може да има сигурно бъдеще без ясно установени авторство, произход, собственост и права, ако няма ясен път за неговото създаване, съхраняване, наследяване, представяне и законно движение.

След политическите промени от края на 1989 г. България последователно пое посока към европейска интеграция. Този процес не се изразяваше само в промяна на законодателството, а и в поемане на ангажимент за изграждане на институционална и административна среда, способна да прилага новите правила на практика.
Европейското споразумение за асоцииране, подписано през 1993 г. и влязло в сила през 1995 г., поставя правна основа за постепенното интегриране на България в европейското пространство. След подаването на молбата за членство през 1995 г. този процес преминава към конкретна подготовка за приемане и прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз. В хода на подготовката за членство е подчертан принципът, че приемането на европейски правила само по себе си не е достатъчно — необходимо е те да бъдат реално прилагани и да съществува необходимият административен капацитет.
Именно от тази гледна точка поставяме и въпроса за Деветото изкуство.

Когато за една професионална дейност вече съществува признато професионално наименование и код, но липсват достатъчно ясни административни механизми за нейното реално упражняване, възниква административна празнина между признатото право и възможността то да бъде осъществено в живота.
Тази празнина не е само технически проблем. Когато продължава дълго, тя започва да възпрепятства създаването, професионалната реализация, съхраняването на произведенията, тяхното представяне пред публика, движението им в художествения пазар и естествения диалог с европейската културна среда.
Както един болен или разложен плод постепенно засяга здравите плодове около него, така и една продължително непопълнена административна празнина може да започне да засяга иначе съществуващите здрави основи — признатото авторство, професията, културните инициативи, произведенията и труда на творците.
Затова смятаме, че днес въпросът не трябва да бъде разглеждан единствено като необходимост от още една промяна в нормативен текст. Необходимо е да се види цялата връзка между законово признатата професия, оригиналното произведение, автора, неговите права, административното обслужване и възможността произведението да има пълноценен културен и професионален живот.

Тъкмо това би позволило България не само формално да бъде част от европейското културно пространство, но и творците ѝ да участват в него със собственото си художествено наследство, език и професионална идентичност.

Необходимо е да затворим не само законовата, но и административната празнина, за да може признатата професия да се превърне в реален творчески живот, а българското Девето изкуство да участва пълноценно в европейския културен диалог.

Не искаме Деветото изкуство (комиксът) да бъде приравняван към друго изкуство. Не искаме привилегия. Не искаме специален пазар извън закона.
Искаме самостоятелното художествено произведение на Деветото изкуство да бъде разпознаваемо в закона със своята действителна специфика.
Искаме авторът да бъде защитен.
Искаме законният собственик на оригинала да може спокойно да го съхранява и продава.
Искаме купувачът да може да установи какво придобива.
Искаме галерията и аукционът за Девето изкуство да могат да работят с ясни правила.
Искаме наследниците да могат да упражняват правата си.
Искаме историческите оригинали да могат да бъдат проследени, когато това е възможно, без да се правят необосновани обвинения и заключения.
Искаме българският комикс да може да участва законно и достойно в европейския и международния художествен живот.
Защото Деветото изкуство не е приложение към друго изкуство, има свой език, професионално име и свое място в българската класификация

Следва да му бъде дадено и необходимото културно, административно и правно пространство за живот.

С уважение,
Дружество за романи в картини и комикс изкуство „Диаскоп” Пловдив

Заглавно изображение: Оригинален проект за корица на „Le Lotus Bleu“ („Синият лотос“) на Ерже, 1936 г. Продаден от Artcurial, Париж, на 14 януари 2021 г. за € 3 175 400 с включени аукционни такси — световен рекорд за оригинално комиксово произведение на аукцион към момента на продажбата.

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.