37 Дни на японската култура в България: Японска графика XVIII–XX век

ИЗЛОЖБИ 

►

Националната галерия и Посолството на Япония в България представят

ЯПОНСКА ГРАФИКА XVIII–XX ВЕК

17 септември – 8 ноември 2026

Откриване: 17 септември 2026 (четвъртък), 18:00 часа

Двореца, пл. Княз Александър I №1

Колекцията на Националната галерия – една от най-представителните в Югоизточна Европа за японското изкуство – проследява развитието на основни направления и графични техники през последните два века. Произведенията постъпват по различни пътища – чрез откупки, от изложби през 1957 и 1963, от Международното биенале на графиката във Варна (създадено през 1981) и дарения от автори след техни представяния в България от 1970-те до края на XX век. Важен момент е договореността за сътрудничество между България и Япония от 1975, след която обменът на изложби и други културни инициативи се разширява. Събитие с ключово значение е организираната съвместно с Японската фондация изложба преди 50 години в София.

Ончи Коширо (1891–1955)
На връщане от банята
гравюра на дърво, 24,2 х 18,3 см

Настоящата изложба е включена в програмата на 37-те Дни на японската култура в България. Най-ранният представен период е свързан с познатата гравюра на дърво УКИЙО-Е, която заема централно място в развитието на японската графика през периода Едо (1603–1868). В началото на XX век се формират две нови направления – шин-ханга („нови отпечатъци“) и сосаку-ханга („творчески отпечатъци“). Те се развиват почти паралелно, но се основават на различно разбиране за ролята на художника и за процеса на създаване на графичното произведение.

Каваниши Хиде (1894–1965)
Пейзаж. Жена от Кобе
гравюра върху дърво, 24,6 х 18,2 см

ШИН-ХАНГА възниква като опит за обновяване на традицията на укийо-е. Запазен е установеният модел на производство, при който създаването на отпечатъка е резултат от съвместната работа между издател, художник, гравьор и печатар.

СОСАКУ-ХАНГА утвърждава различен принцип – авторите сами създават композицията, обработват печатната форма и отпечатват произведението. В тези графики традицията на японската гравюра на дърво се съчетава с художествени принципи на европейския модернизъм.

Адзечи Уметаро (1902–1999)
Борба с бикове
гравюра върху дърво, 18 х 24 см

След края на Втората световна война японските художници постепенно възстановяват международните си контакти, някои от тях създават връзки с Китай, СССР и страните от Източна Европа. С подобен контекст е свързана една от ранните придобивки за новосъздадения отдел за чуждестранно изкуство към Националната галерия – през 1957 българската държава откупува произведения от организираната от художника Мирчо Якобов изложба в залата на СБХ на ул. „Г. С. Раковски“ 125 в София.

От края на 1950-те японската графика навлиза в период на значително техническо и художествено разнообразие. Наред с гравюрата на дърво все по-широко се използват литографията, офортът, сухата игла, мецотинтото и разнообразните смесени техники. През втората половина на XX век японските автори участват активно в международни изложби и биеналета и утвърждават сериозното си присъствие на световната графична сцена. Този период е представен широко в колекцията на Националната галерия.

Йошида Ходака (1926–1995)
Из моите сбирки „Къща“ S. M., 1980
литография, 46,8 х 65,8; 26,7 х 55 см

Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.

За допълнителна информация: Златка Димитрова – куратор, Национална галерия, 0885 306 119

Национална галерия, пл. „Св. Александър Невски“ , ул. „19 февруари“ №1, София 1000
[email protected] +359 2 980 00 73 www.nationalgallery.bg

Заглавно изображение: Кабураги Кийоката (1878–1972), Портрет в ¾ на красавица до реката (Красавица до реката), XX в., гравюра върху дърво, 29,7 х 22 см

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.