Да поглъщаш времето: Джим Харисън, животът на един писател

ПРОФИЛИ 

►

Том Годард кръстосва страната, за да посети местата и хората, които са означавали много за Харисън, вкл. дома му в Ливингстън.

Автор: Маги Дохърти

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 
Джим Харисън, титан на американската литература, умира на 78, докато пише в студиото в дома си в Патагония, Аризона, през 2016 г. Това, което написва на листа, се превръща в драскулки, вероятно в резултат на инфаркт; държи химикал, в пепелника дими запалена цигара. Последните написани редове са: „Земята беше тялото на Бог / но той понесе прекалено много рани и го захвърли. / Остави ни обвивката, която създадохме / на тялото като гнездо на оси. / Човекът се насра в гащите и захвърли тялото на Бог“.

Богатото творчество на Харисън по време на смъртта му възлиза на двадесет и една книги с проза, четиринадесет стихосбирки, есета, журналистика и сценарии. Умирането и „многото му рани“ са постоянна тема през целия му живот. След като научават новината, семейството и приятелите казват, че писателят, чиято кариера се развива с десетилетия и литературна слава с книги като „Легенди на есента“ и „Истински север“, е починал с „поетична смърт“.

Подробностите от трогателната „поетична смърт“ на обичания автор съставляват голяма част от впечатляващата биография на Тод Годард, издадена миналата година. „Да поглъщаш времето: Джим Харисън, животът на един писател“ се базира на множество факти и изследване на архиви, които включват повече от сто оригинални интервюта и преглед на събраните му писания, вкл. 76 кутии с писма. Годард, също така, кръстосва страната, за да посети местата и хората, които са означавали много за Харисън, вкл. домовете му в Ливингстън, Монтана и Патагония, Аризона, както и в северен Мичиган, където е роден и израснал. Всеки, запознат с творчеството на Харисън, от новелите до статиите за риболов, знае, че селските и отдалечени места като хижата му в Гранд Мариас близо до брега на езерото Сюпириър или зелените вълнисти хълмове на Санд Хилс в Небраска, са владели въображението и душата му. Търпеливо Годард разкрива влиянията и импулсите у Харисън, вкл. двете трагични събития в живота му, които формират неговото творчество завинаги: загубата на зрение в лявото му око, когато е на седем и ранната смърт на сестра му и баща му в автомобилна катастрофа малко след като навършва двайсет години. В предговора към дългата си почти 600 страници книга Годард споделя, че се е фокусирал по-специално върху поезията на Харисън. Той пише: „Поезията беше първата любов на Харисън.“ Макар че е първата и последна любов в живота му, дори надживяла почти 56-годишния му брак с Линда Кинг, която умира шест месеца преди него, поезията не е достатъчна за признатия от критиката писател, за да преживява.

Джим Харисън в Диаскоп

От заглавието на книгата до последните страници Годард разкрива как поезията е формирала Джим Харисън и се потапя в различните жанрове, които привидно неизтощимият автор изследва през дългата си писателска кариера. Някои от тези елементи често са противоречиви, едновременно по отношение на това как поетът също работи върху филмови сценарии, среща се с актьори и певци, както и понякога тъмната страна на личността му.

„Може би е пресилено да се каже, че авторът на „Легенди за есента“ е бил противоречив човек, но със сигурност е бил уникална комбинация от неща: сериозен, признат от критиката автор, който се е развявал с хора като Джак Никълсън и холивудски персони; човек, който не живее лесно, пие много, обича природата, пише изящна поезия; наранен човек, чиито епични депресии заплашват добруването на семейството му и подхранват писането му“, пише Годард.

Това противоречие е уловено най-добре в заглавието на биографията – „Да поглъщаш времето“, което идва от Сонет 19 на Уилям Шекспир. Бил е любим на Харисън и според Годард той често го е цитирал, отбелязвайки как Шекспир признава опустошенията на времето, докато защитава уникалната способност на поета да запазва любовта и красотата в стиховете си. Харисън също е познат с огромния си апетит, чревоугодник, който пише надълго и широко какво яде и за виното, което пие, както и с разрушителната му употреба на наркотици и алкохол. За Годард този „поглъщащ“ характер е подходящо описание на иконичния американски писател.

Докато тези поглъщащи апетити произвеждат зашеметяващо количество литература приживе, вкл. издигайки новелата до статута на бестселър и превръщайки го в истинска известна личност във Франция, има и тъмна страна. Хронични депресии, злоупотреба с наркотици и алкохол, финансова нестабилност, извънбрачни връзки и професионална несигурност бележат живота на Харисън. Като литературен биограф Годард включва и тях. Въпреки това, фактът че Харисън често изобразява по неподходящ начин герои, които похотливо желаят млади жени, някои непълнолетни, не се споменава в иначе ясния подход на автора.

Джим Харисън също така е бил прословут с щедростта си, чувството за хумор и пълната отдаденост на литературата и четенето. Това е една отлична биография на епичния живот на един писател.

Фотокредит:  Detroit Free Press

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.