Американският опит на Comic Book Legal Defense Fund и съвременните предизвикателства пред Деветото изкуство

History of  Bulgarian comics

►

От свободата на изразяване до правото на съществуване на художественото произведение.

Комиксът отдавна е преминал границите на развлекателното четиво. Днес той е средство за художествено повествование, литературна адаптация, историческа памет, социален коментар и лична изповед. Но широкото му разпространение не означава, че е освободен от обществен натиск, ограничения или опити за цензура.

Показателен е опитът на американската организация Comic Book Legal Defense Fund (CBLDF) - Фонд за правна защита на комиксите, създаден през 1986 г. Нейната мисия е да защитава правата на автори, издатели, търговци, библиотекари и читатели, когато правни действия застрашават създаването, публикуването, разпространението или четенето на комикси и графични романи.

Организацията предоставя правна помощ, насочва към адвокати, подпомага защитата на библиотеки и разпространява образователни материали. Така тя не се ограничава до общи декларации за свобода на изразяване, а работи по конкретни случаи и законодателни инициативи. Официален сайт на CBLDF.

Защо комиксите се превръщат в обект на спорове?

Когато дадено произведение съдържа изображения на насилие, сексуалност, религиозни теми, дискриминация или конфликтни обществени въпроси, то може да предизвика възражения. Самото наличие на спорно съдържание обаче не решава автоматично въпроса дали произведението трябва да бъде забранено, изтеглено от библиотека или ограничено за всички читатели.

Особен проблем възниква, когато цялостен графичен роман се оценява по отделни кадри, откъснати от сюжета, авторовата позиция и последователността на изображенията.

През 2022 г. CBLDF участва в защитата на графичния мемоар Gender Queer: A Memoir от Maia Kobabe, който е бил предмет на обвинение в непристойност във Вирджиния. Съдебният спор приключва с отхвърляне на делото; фондът публикува и специален материал за случая.

Това не означава, че всяко изображение е извън обсега на закона или че всяко произведение трябва да бъде приемано без критика. По-важният въпрос е как се преценява то: чрез внимателно разглеждане на цялото произведение и приложимото право или чрез изолиране на отделни изображения, които се представят като достатъчно основание за обща забрана.

За изследването на комикса този въпрос има и художествено измерение. Кадърът не съществува сам за себе си: значението му може да се промени според предходния и следващия кадър, текста, ритъма, композицията и развитието на действието. Именно тази последователност е част от граматиката на комикса.

Какво се променя през 2026 година?

В началото на 2026 г. CBLDF съобщава за продължаващи оспорвания на графични романи и манга в училища и библиотеки в САЩ. Според организацията атаките засягат различни жанрове - мемоари, супергеройски истории, приключения, научна фантастика и литературни адаптации. Някои инициативи се стремят не само да ограничат отделни заглавия, а да наложат общи ограничения върху достъпа до графични произведения.

Фондът съобщава и за съдебни действия срещу законодателни мерки, застрашаващи достъпа до книги. Сред посочените случаи е спорът около тексаския закон HB 900, свързан с класифицирането и достъпа до книги в училищата. През октомври 2025 г. федерален съд постановява постоянна забрана за прилагането на оспорваната мярка, а според актуализацията на фонда от февруари 2026 г. решението е обжалвано от щатската власт.

Това са конкретни развития в американската правна система, а не универсални правила за всички държави. Те показват обаче колко важно е да се следи не само окончателният резултат от дадено дело, но и начинът, по който законодателни предложения, съдебни решения и административни практики влияят върху културния живот.

Източник: CBLDF - January Newsletter: CBLDF Update, 10 февруари 2026 г..

Цензурата не се осъществява само чрез забрани.

Една от съществените теми в анализа на CBLDF е, че натискът върху комиксите може да се проявява по различни начини:

1. чрез съдебни дела и наказателни производства;
2. чрез изтегляне на книги от училищни и обществени библиотеки;
3. чрез натиск върху търговци, издатели и автори;
4. чрез законодателни инициативи, които налагат нови ограничения;
5. чрез правила на цифрови платформи и финансови посредници, които могат да затруднят разпространението или финансирането на дадено съдържание.

Последният въпрос е особено важен за съвременната култура. Едно произведение може да не е забранено със закон, но достъпът до него да бъде затруднен от частна платформа, платежна услуга или алгоритмична система. Подобни ситуации изискват конкретно изследване на приложимите договорни условия, законодателство и факти. Не всяко ограничение на платформа е непременно незаконна цензура.

CBLDF сравнява някои от тези нови механизми с историческата роля на Comics Code - система за саморегулиране на американската комиксова индустрия, въведена през 50-те години на XX век. Историята показва, че ограниченията могат да се установят не само чрез държавна забрана, но и чрез правила, които определят кое съдържание ще бъде публикувано, разпространявано или допускано до читателите.

Какво представлява дискусията на NYCC 2026, посветен на 40-годишнината на CBLDF? Участниците обсъждат развитието на борбата срещу цензурата от 1986 г. насам, като сред въпросите са текущите съдебни дела, особеното внимание към анимето и мангата от страна на училища, цифрови платформи и платежни посредници, както и оспорванията на книги с LGBTQ+ тематика и разнообразни обществени теми.

В дискусията участват Jeff Trexler, представители на управителния съвет на фонда, легендарният създател и издател Paul Levitz, юристът Britton Payne и Brad Desnoyer, клиничен професор по право в University of Missouri-Kansas City.

Видеото може да бъде гледано тук:

The Comic Book Legal Defense Fund 40th Anniversary Panel at NYCC 2026 

За по-широк поглед върху дейността на организацията са полезни и нейните официални правни материали и публикации, както и архивът с казуси.

Какво може да научи българската комиксова общност?

Американският опит не може механично да се пренесе в България. Конституционните гаранции, съдебните процедури, институциите и законодателството са различни. Затова CBLDF не бива да се представя като модел, който автоматично решава българските правни проблеми.

Неговата практика обаче поставя няколко въпроса, които заслужават внимание и у нас.

Първо - необходима е постоянна документация. Споровете около произведения, издателски решения, ограничения и правни действия трябва да се документират с точни заглавия, дати, източници и резултати. Така обществената памет не зависи единствено от отделни публикации или лични спомени.

Второ - художественото произведение трябва да бъде разглеждано в неговата цялост. При комикса последователността на кадрите, отношението между текст и изображение, композицията и времевото развитие са съставни части на смисъла. Оценяването на отделен кадър извън повествованието може да доведе до погрешно разбиране на авторовото намерение.

Трето - правната защита изисква компетентност. При конкретен спор са нужни проверка на действащото законодателство, професионален правен съвет и внимателно разграничаване между морална оценка, административно решение и съдебно установен факт.

Четвърто - художественото признание и правният статут са различни въпроси. Признаването на комикса като самостоятелна форма на изкуство не премахва автоматично всички ограничения, но ясното разбиране на неговата специфика е важно за културната политика, образованието, авторските права и общественото му представяне.

От правната защита към граматиката на комикса

За „Диаскоп“ този международен опит е важен и по още една причина. Защитата на комикса не се изчерпва с въпроса дали едно заглавие може да бъде публикувано. Тя предполага и задълбочено познаване на самия медиум: неговия език, композиционни средства, времева организация и възможности за художествено внушение.

Когато комиксът се разглежда само като поредица от картинки или като разновидност на илюстрацията, лесно се пропускат специфичните му принципи. В действителност значението се поражда и между кадрите - чрез прехода от едно състояние към друго, паузата, повторението, ритъма и отношението между видимото и подразбиращото се.

Тук изследването на историята и теорията на комикса се среща с необходимостта от отговорно обществено отношение към него. За да бъде защитено едно изкуство, то трябва не само да бъде назовано, но и да бъде разбрано.

Опитът на Comic Book Legal Defense Fund показва значението на постоянната работа: проследяване на законодателството, участие в конкретни казуси, сътрудничество с библиотеки и образователни институции и предоставяне на достоверна информация на професионалната общност.

Този опит не дава готови отговори на всички въпроси пред българските автори и организации. Той обаче ни помага да формулираме по-точно собствените си задачи — да документираме историята, да изследваме художествената специфика на комикса и да търсим решения, основани на факти, право и професионална компетентност.

Защото едно изкуство се съхранява не само чрез създаването на нови произведения, а и чрез знанието, паметта и отговорността на общността, която го развива.

Етичната саморегулация: опитът на „Диаскоп“

В разговора за цензурата и свободата на художественото изразяване е необходимо да се посочи и българският опит на дружество „Диаскоп“.

Още през 2009 г. във вестник „Стандарт“ е публикувана извадка от Етичния кодекс на комикс-изкуството като приложение към православен комикс, в тираж от 80 000 екземпляра. Публикацията е осъществена чрез редакцията на Константийския епископ Антоний и със съдействието на Георги Чепилев. Извадки от кодекса са запазени и в сайта на „Диаскоп“.

Дружеството възприема този кодекс като нравствен ориентир за творчеството и за собствената си дейност. Това е форма на доброволна етична саморегулация: общността поема отговорност за съдържанието, което създава и разпространява, вместо да разчита единствено на външни забрани и санкции.

Тук е необходимо едно принципно разграничение. Етичната саморегулация не е равнозначна на наложената отвън цензура. Тя предполага съзнателно приети правила и отговорност пред читателя. В същото време подобен кодекс не отменя приложимото законодателство и не трябва да се използва като основание за автоматично забраняване на произведенията на други автори.

Публикуваният кодекс включва насоки срещу сквернословието и унизителното отношение към религиозни и расови групи, насърчава уважението към родителите и моралното поведение и поставя въпроса за отговорното представяне на обществените институции. Тези принципи отразяват конкретна етична позиция, формирана в контекста на изданието и неговата православна насоченост.

За „Диаскоп“ това е част от по-широкото разбиране, че развитието на Деветото изкуство изисква не само художествена свобода, но и отговорност. Свободата да се създава не освобождава автора от размисъл за въздействието на творбата; същевременно етичната отговорност не бива да се смесва с административно или политическо налагане на един-единствен допустим художествен език.

Така опитът на „Диаскоп“ допълва американския пример. Докато CBLDF е насочен преди всичко към правната защита при конкретни заплахи и ограничения, българският опит показва и друг път: изграждането на общност около предварително заявени нравствени принципи. Двете направления са различни, но могат да се допълват - правната защита отстоява свободата, а етичната саморегулация насърчава съзнателното ѝ упражняване.

Източници и допълнително четене:

Comic Book Legal Defense Fund - About Us

CBLDF - January Newsletter: CBLDF Update, 10 февруари 2026 г.

CBLDF - Legal: правни публикации и актуални казуси

CBLDF - Case Files: архив на правните казуси

CBLDF - Resources: материали за библиотеки, преподаватели, манга и историята на цензурата

NYCC 2026 - панел за 40-годишнината на CBLDF, YouTube

От редакцията на "Диаскоп"

Редакционна бележка: Материалът е информационен и изследователски обзор, а не индивидуално правно становище. Описаните американски случаи и правни механизми се отнасят до съответната юрисдикция и не следва автоматично да се прилагат към България. 

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.