Георги Чепилев: "Динамични фигури в тясното пространство"

За близките  мотиви:  „морски катастрофи” между комиксите „Индиана Джоунс” и ”Победителят на смъртта”

Харесвам съвременния български комикс „Бяс” на семейство Коритареви и считам героя за много сполучлив - бесовете имат заострени уши!

И във времена, когато въздухът е наситен със странности и уродство от различен вид,  такъв драматично напрегнат сюжет е похвален. От съвременните комикс страници е редно да се изсипят стихийни бедствия и отчаяни борби на човек със страшните катаклизми. Днес, сред угнетението от продължителната криза, е естествено да господства вкус към всякакви ужаси, корабокрушения, бури, мълнии, битки и пр. събития, предизвикващи страх у зрителя.

Земната или морската буря е ярко олицетворение на заобикалящата ни социална и духовна криза. Човечеството само си навлича неизбежна гибел заради алчност, насилие и нравствен упадък. Ето защо дори повече подхождат сюжети с натрупване на ужаси от рода на романтичните картини, представящи „разбойници, които нападат спасени корабокрушенци”. Разбира се, в тези наситени движения от драматични композиции е редно да има „спокойна точка” на проблясваща надежда. Тази надежда може да е замък, летящи птици, далечен кораб и дори ангел.

За радост на българските колекционери такъв роден комикс е отпечатан през  март 2010 г. в тираж 80 000 екземпляра. Това е епизод от „Православен комикс”, излизащ по идея и наблюдението на Негово Високопреосвещенство Западно европейски митрополит Антоний. Заглавието е „Победителят на смъртта”. Надеждата в представените библейски истории са в две сцени:

1. Както Св. пророк Иона със сила Божия се освобождава от неминуема смърт във вълните на морето, така и всеки човек при помощта на същата сила може да се избави;

2. В морето на живота, когато грижи, злини и разни тревоги застрашават да погубят човека в бездната на отчаянието, в кръста е твърдата надежда за спасение. Тази надежда прекрасно е изразена в една символична картина, представяща живота като развълнувано море. Вълните в страшна буря, запенени, се издигат високо, но сломени, без сила се разбиват в подножието на величаво издигащ се сред неспокойните води грамаден гранитен кръст. Вярата в спасението чрез кръста в тая картина е изразена символично с фигурата на девойка, протягаща ръце към кръста. (виж „Светият Кръст” от Митрополит Иларион).

Символното представяне на живота като морско пътешествие се забелязва още в античното изкуство. Античните художници изобразявали преждевременната смърт като корабокрушение. Те сравнявали живота с бясно развълнувано море, а човеците - с леки трески, мятани насам-натам по свирепите вълни. Композиционните им построения разполагат в лявата част открито море, а в дясната част на полето - разбиващи се в скалите мощни вълни, които влачат морски плавателен съд към неизбежна гибел.

Освен това уподобявали хората в суетния свят на пътници, които плават с кораб. В такова съдбоносно плаване ние сме осъдени да наблюдаваме как постепенно изчезват пред очите ни всичките спътници, докато и ние като тях се изгубим във вълните.

И нашите изминали дни потъват в морето на вечността, подобно на реките, вливащи се в морето. Из тъмната далечина пред нас се разкрива само нищожна част, проблясваща като мълния и изчезваща във вечността.

Ежеминутно с всяка своя крачка човеците се приближават към фаталния край, затова и все по-често се запитват: Какво ни очаква?

Тъй като социалният въпрос не е само икономически, но и нравствен, темата има различни възможности. Това са „черни картини” от остри социални събития, предизвикващи отчаяние и мъка, до фантастиката с черните дупки и тайнствеността на задгробния свят.

Тези комикс автори, които имат интерес към съвременни сцени, търсят да открият достатъчно актуална тема – „синтез на човешкото страдание”. Чрез нея да изразят сигнал за промяна. В повечето случаи творбите им наподобяват досиетата от криминалните хроники, пълни с разрушения и убийства. Други автори предпочитат алегории: от космическо или историческо време, както и на безумието, злото и всякакви страсти.

Най-интересни са творбите, тръгващи от двете споменати традиционни схеми. Те са обвинителен акт на съществуващия държавен ред, на бездарно правителство, невярно взети решения – станали причина за гибелта на мнозина невинни. Техните художествени произведения протестират и за по-хуманно отношение към лудите. Защото според мнението на тези творци, обществото е виновно за психическите заболявания (забелязано е особено им разпространение в страни със силно изразено социално неравенство и безработица в техническата ера). Образите на такива персонажи характеризират нравите в период на обществена гибел. Предимно на разнородно общество, живеещо само със спомени, илюзии и мечти за промяна. В тези комикси няма главни действащи лица, няма „герои”. Надеждата е представена чрез факта, че тези „герои” не са странични наблюдатели, а жертви, страдащата част в един зъл свят. И въпреки това, те са непокорни и се извисяват чрез своята човечност в царството на безумието и унищожението. Имат стремеж към създаване на друга възможност за човешкото съществуване, от която животът, красотата и светлината да продължат да съществуват, макар това да изглежда немислимо.

На илюстрация 1 и 2 – кадри от комикса „Индиана Джоунс”

Морската сцена от епизода „Последният кръстоносен поход” символно съвпада със сюжет на древно катакомбено изображение: 

Корабокрушение в бурно море. Вълните се пръскат през палубата. Един човек е паднал в морето и загива в свирепите вълни. Кормчията също е готов да се хвърли във водата. Само едно лице сред пътниците на палубата е с вдигнати молитвено ръце за помощ. Ангел в сияние му подава ръка, за да го спаси.