Денчо Владимиров: "С 8 Март е свързана историята на пловдивския сатиричен комикс"

Бях редактор на легендарната сатирична страница "Таралеж" на не по-малко легендарния  пловдивски всекидневник "Отечествен глас", когато при мен, в средата на 80-те години, дойде младеж, който се представи за автор на комикси и се заинтересува от възможностите да ни сътрудничи именно като ни предоставя негови комикси.

Идеята даже  на някои може би щеше да се стори и еретична - в пловдивския  партиен  официоз  комикс?! До този момент комиксът бе сочен почти като упадъчен жанр, характерен за Запада и за който нямаше място в сериозни вестници и списания. На практика "истории в картинки "се публикуваха само в издания за деца и юноши и то особено успешно в съветски списания като "Весели картинки", "Мурзилка"... Но сатиричен комикс във вестник?

Нарисуваното от младия майстор на комикса обаче тогава толкова  много ме грабна с елегантността си, с динамичния си рисунък, че аз реших да пробваме... творчески пробив  по нестандартен път.

Задаваше се 8 март и  бях подготвил за сатиричната страница  уводно  есе, в което разсъждавах за реалното кавалерство на българските властови мъже по онова време - за това как галантно  умеят  отлично да ухажват  по всички правила на етикета жени в заведенията, но същите тези биологически мъжки индивиди в ролята си на началници забравят всяко кавалерство и оставят, примерно, стотици жени да се трудят в шумни, замърсени  цехове, и да вдигат наднормени, непоносими за женската физика, тежести и  т.н. И предложих на младия автор да направи комикс по тази тема. И той го направи.

Така, години преди "пукването на зората на демокрацията" и в медийния български небосклон, в Пловдив бе отпечатан първият, може би, сатиричен комикс в новата история на България.

За всеки случай, аз предварително го обявих за за "картинен колаж"  пред колегите си в редакцията, но всъщност откъдето и да го погледнеше човек това творение, то си бе нещо съвсем непознато за тогавашната  ни вестникарска действителност. Така се запознах с тогава съвсем младия  талантлив пловдивски автор на комикси Георги Чепилев, а нашият  пръв сатиричен  комикс в тогавашна България бе посрещнат с одобрение от колеги и читатели. Възможно е някъде на "високо равнище" да са били изказвани "съображения по повод появата на западния упадъчен жанр" на страниците на такъв сериозен  вестник, но, за щастие, на редакционното кормило ТОГАВА бяха истински  мъже кавалери, които застанаха зад тази   нестандартна  за времето и постулатите  публикация за Празника на жената.

Ето така историята на пловдивския комикс се свърза с историята и на осмомартенския празник. 

И вече се навършиха тридесет години от това събитие. Честит юбилей !   

Денчо Владимиров

бивш  редактор, завеждащ сатиричния отдел "Таралеж" на вестник "Отечествен глас"  

НЕОБХОДИМО УТОЧНЕНИЕ

През 1983 г. в Пловдив излезе във вестник „Битова култура” отпечатана цяла страница с комикс на „поучителна почти документална история, случила се в наше предприятие”, за което редакторите бяха наказани. Но наистина в официоза на града осмомартенският репортаж бе първата комикс лястовица. Чест прави  на вестник „Отечествен глас”, че не цензурираха нито веднъж  отделните илюстрации в стил комикс, които  излизаха редовно.  А вестник „Комсомолска искра” и „Пловдивски университетски вестник” през същия период често публикуваха теоретични изследвания за изкуството на комиксите, единствени в цяла България. През социализма, според възможностите си, съчувствено се отнасяха и издателство „Христо Г. Данов”,  и групата на Пловдивските художници. Художествената комисия на пловдивските художници за пръв път в страната защити и експонира комикси в  обща годишна изложба.

Благодарим на г-н Денчо Владимиров за документалната ретроспекция!

©Диаскоп

редактор: Христина Мирчева