Марлена Юрукова: Фред Холи - Художникът и учителят, благословеният
14.03.2014
"Творбите на гения се отличават по това качество, че дори когато показват посредственото, дори когато доказват и ни карат да почувстваме неизбежната нищета на живота чрез очевидното, дори когато изразяват най-ужасното отчаяние - въпреки това те служат винаги за утеха, осветяват отново ентусиазма и дори да не изобразяват нищо друго освен смъртта, те връщат живот на самата смърт, който сякаш се е бил изпарил за момент."
Джакомо Леопарди
"Благословеният" е картина на Фред Холи - художник и учител по изобразително изкуство, а самият той - благословен с голям талант. Дали дарбата на художника е благословия или проклятие в живота, Макс Бекман е изразил своите съмнения в дневниците и писмата си. Той не е бил сигурен дали големият талант е благословия или проклятие, защото като фигурален художник, рисуващ хора, по времето на Първата и Втората световна война, е бил летописец на безкрайно страдание и насилие. Художник - експресионист, той дълбоко е почувствал и изразил върху платната си всяка трагедия като лично свое преживяване. Трудна задача и болезнено изживяване. Същата трудна задача - да бъде "летописец на нашия род" (думи на самия Фред Холи) – се изпълнява от големия американски художник Фред Холи. Като художници- експресионисти на фигурални картини и летописци на рода човешки и като великолепни учители по изобразително изкуство Фред Холи и Макс Бекман са близки духовно. Но Фред Холи няма никакви съмнения, че е "привилегия да си художник" и се надява, че "не е изменил на отговорностите си, свързани с тази Благословия".
В младите си години Фред Холи е бил абстрактен експресионист като повечето американски художници от онова време (60-те години на 20/и век). Неговите картини от този период разкриват силните емоции на младата му чувствителна душа и са произведения на интуицията му, за която творецът пише: "Имам огромна вяра в интуицията и истината, която тя ражда". Истината, която интуицията на художника извиква за живот, е поетично-символично изобразяване на мистерията на живота, младостта и красотата в маслени картини или графики (гравюри върху дърво), повечето от тях неозаглавени, тъй като няма заглавие за мистерията.
Тези прекрасни творби имат силно емоционално въздействие върху зрителите така, както музиката предизвиква силни емоции у чувствителните хора. Това са спонтанни картини и графики, възникнали чрез експресионистичната техника на бързата рисунка или живопис, улавяща действието чрез самото него. Те представляват израз на любовта на художника към живота и изкуството.
Красивите абстрактни символични образи, изградени с техника "импасто" (напластяване на боя) биват изоставени изведнъж от твореца, за да бъдат заменени от гротескни фигурални композиции, създадени с традиционната рисувателна техника на меките четки със самурен косъм. Защо? Главното течение в изобразителното изкуство е било това на абстрактния експресионизъм. Критиците и публиката са били подготвени да очакват и приветстват абстрактно, не фигурално изкуство. Самият художник пише, че именно способността да се откриват случайно интересни и ценни неща го е довела до създаването на цикъла "Играта на гномите" и използването на свободната техника с аерограф и акрилни бои, както и появата на серията картини "Степният вълк”.
Аз мисля, че освен способността да се откриват случайно интересни и ценни неща е имало и нещо друго, нещо присъщо за великия художник. Било е знанието на художника за истината, за което говори В.Белински (руски художествен критик, 1811-1848): "В изкуството не съществува по-голям и по-плодотворен обект от човека".
По мое мнение това е било също и истината и честността, за които Винсент Ван Гог говори:
"Ако имах достатъчно смелост да се отпусна свободно, статията на Ори (изкуствовед, който пише положителна статия за Винсент) щеше да ме насърчи да рискувам повече, за да се освободя от действителността и да направя нещо с цветовете, нещо като музикални тонове, подобно на произведенията на Монтичели, но истината е толкова скъпа за мен, както и борбата да останеш почтен – аз смятам наистина, че предпочитам да работя с цветовете като обущар, отколкото като музикант." (откъс от писмо на Ван Гог от 1890 г.)
Фигуралните композиции на Фред Холи разкриват загадъчната истина за човека с интригуваща фантазия и майсторска техника. Неговият метод на рисуване с аерограф и акрилни бои "синтезира рисуването и живописването в едно действие".(израз на самия Фред Холи) и според М.Врубел именно тази характерна черта прави една рисувателна техника да бъде най-добрата. Сатиричните произведения на Фред Холи ("Гротестни инциденти"), фантастичните му творби, рисунките му, компютърните му картини са тайнствени и поетични, романтични и реалистични, богати на образи, движения, обобщени и индивидуализирани. Те позволяват на зрителите да се замислят върху съдържанието, идеята и смисъла на произведението, да се замислят за самите себе си. Те помагат на хората да намерят пътища към себе си. Тези творби имат силно влияние върху ума и чувствата на зрителите, осъществявайки по този начин главната цел на изкуството. Зрителите могат да намерят и да разберат самите себе си в картините на Фред Холи, те могат да открият и разберат мислите и чувствата на другите хората.
Въпреки че произведенията на Фред Холи са създадени без предубеждения, има дълбоко съдържание и идеи, изразени в тях по майсторски начин. Така творбите, представящи "отвратителни и грозни образи" са се превърнали в красиви, защото "Единствено красивото е сериозно." (А.П.Чехов), а художникът "не е изменил на отговорностите си, свързани с тази Благословия", защото е създал произведения, които са и ще бъдат винаги „съвременни, жизнерадостни и сериозни“ - качества, които според вижданията на Достоевски отличават истинските художествени творби.
редактор: Христина Мирчева