Значението на "тирето" в българските комикси

В изкуствата е от значение не само "какво" е изобразено, а "как" е изобразено, не само от къде е взет сюжета, а и как е погледнато на него. За да се създаде самобитно нов български комикс стил, необходимо е да се погледне преди всичко на нашата действителност през очите на нашия народ, през творческия дух, чието зърно лежи в националната ни психика. Известно е, че държавите понякога заимстват известни правови норми от чужди държави. Това заимстване обаче, би могло да бъде полезно само след като бъде нагодено към особеностите на народа и неговия живот. Механическото заимстване е винаги свързано с по-големи или по-малки разстрои в живота на страната където са въведени. Формите на управление не могат да се пренесат механически от една страна в друга, защото ще пречат на правилния културен развой на народа. А национално обособената култура представя по-голям интерес за чужденците, отколкото онази, която е възникнала по подражание на чужди култури. Затова може да се каже, че колкото е по-самобитно културното творчество на един народ, толкова по-значително и по-ценено е участието му в изграждането на общочовешката култура. Културите също се раждат и умират. Желателно е в културното сътрудничество между народите да привлечем вниманието на чуждия свят към плодовете на художественото ни творчество. Не съм юрист и не зная къде в днешните закони има непълнота, от която се получава премълчаване на цяло изкуство - деветото. Безплодни останаха статиите, говоренето енергичните постъпки целещи благотворно сближение между новото изкуство и възпитанието. Това мълчание на правителствената машина красноречиво отсенява или някакво безсилие или прекриване на истината. Но дадена институция не греши и не подлежи на критика, а критика може да засяга дейността на отделни личности. Но това мълчание или презрение на служащите в институцията е един акт с който доказват, че ние не сме една правова държава. Ето защо намирам за уместно да напомня, че е необходимо нещо в Закона да бъде корегирано и попълнено с нови наредби от които да се легитимира Деветото изкуство. Държавата не може да не държи сметка за съвременните потреби на народа чрез които се осъществява културно сътрудничество. А тя си мисли, че така е редното - комиксите не могат да имат помощи по програми защото няма такова изкуство у нас. И смешно и жалко е това положение. Как българските автори на комикси да назреят и внесат национални и свои собствени ценности в съкровищницата на общочовешката култура, като се нелегални като изкуство. За туй българският народ остава вън от работилницата на света - излишни хора. Българските автори на комикси са наблюдатели отстранени от строежа на живота.Това не може да се реши от авторите ентусиасти макар техните опити за сдружения и секция. Тези неблагоприятни условия на нашата действителност заглушават и убиват способностите и талантите на подрастващите българи. В тази дупка дето е принудено да стои българското девето изкуство не може да има усмивки и щастие, има задушаване на творческия дух и смазване на авторите. Достоевски е казал:Не довеждайте народа до отчаяние. Измъчен от безкрайни обиди и мъки, народът може сам да стане мъчител. Търпението на българския народ е пословично, но за душата му това не минава безследно. Българският комикс стои като просяк с протегната ръка и се чуди, че ръката му остава празна. И тя ще остане празна докато правителството не направи предложение в парламента и обоснове мотивите. Ако те не се борят за българско възраждане, защо други народи ще са длъжни да ни помагат? Днес българските комикси не са гордост, а наша голяма скръб за  неустроеността, неприятността, неудобствата и страданията на народа. "Диаскоп" често се фокусира върху творчеството на Пикасо. Изкуството на този художник винаги се отличава с дълбоко личен характер, то отчетливо е автобиографично. Не случайно темата за човешката самота и безизходност многократно се повтаря през октомври-ноември 1901 г. Светът на самотните герои трагически се свива, притиснат от глухи стени до замиране.Около тези герои възниква тревожна притискаща пустота. Празната суета на съвременното общество. Човек повече никого и нищо не очаква. Ако човек нищо не очаква от вън, то за него остава само една опора - собственото духовно съдържание и способността за съчувствие. Ако съвременната социална среда не само не помага на тези които са "долу" но буквално не им дават да дишат, то тези хора могат да се противопоставят чрез собствената самота подобна на човешка крепост. Често изобразените мъже и жени са боси - знак на крайна нищета и символ напомнящ светът на подвижниците, пророците и философите. Близостта до друго човешко същество сякаш облекчава страданията от нищетата. Когато в света има толкова много самота, казва художника, особена цена има срещата между хората и възможността им за съвместно вървене. А най-подходящ фон за бедните е есента. Тъжната есен погалва веднъж в годината всичко живо. Тъжна есен днес често настъпва и в душите на хората. Тъжна есен непрекъснато владее сърцата на бедните. За тях отрада почти няма. Светли дни те не знаят, защото тръпнат пред страхотната безнадежност на настъпващия ден. Техните дни се отронват в живота им един след друг, като пожълтелите мъртви листа на дърветата - без надежда, без отрада, без ласка. А те искат да живеят. Докато за едни първият сняг носи радост и блянове, за други този сняг е знак за нови мъки и тегла. Как може един беден, който няма топли дрехи, който ходи със скъсани обувки и спи в студено жилище, да се радва на снега - да бъде доволен? Той вижда пред себе си една дълга безкрайна зима, върволица сиви и студени дни, пълни със страдания и лишения. Символ на окаяна делнична проза на нашия живот. Народа очаква знак, с напрежение очаква да му покажат по кой път да тръгне, какво да прави. Има хора с голям плюс, има хора с голям минус, но и за двата случая е необходимо големи сили. За съжаление основния тон на съвременния живот е сивия, дреболиите и нищо крупно. Мъртва пустиня със ситен пясък който ни затрупва.Българските комикси като изкуство от своите височини може да говори на цялото културно човечество: Ето народа, ето какво чувства той! Вижте какво той иска, за какво мечтае, към какво се стреми!

Насила отстранен от творческо участие в създаване на светла съдба на своето отечество, българският народ може само да негодува срещу отвратителната действителност и да мечтае за красиво бъдеще. Дано отново не иска да заспи, за да не вижда грозната действителност около себе си. Има няколко вида бунт, в зависимост от различните чувства и отношения към света и към живота. Някои недоволни лично негодуват с гняв и злъчка, друго е социален бунт против обществени страдания на човешките маси и пр. А световния бунт е безсилен, защото свободата е хармонично съгласуване на чуждата воля със собствена и обратно.Потребно е да се представят класическите български издания разглеждащи бедността от материална, икономическа и морална страна. Как в едни комикс творби даден автор вижда своята задача - да бичува злото със сатира, а друг - да събужда съжаление към хората, трети пък - да се задоволява с картинно излагане на действителността и т.н. Предимно дълбоките корени на тези авторови отношения се намират в комунистичния печат за деца. Още през 1919 г се забелязва съсредоточване на такава литература в кооперация "Освобождение". От там е издавано детското списание "Другарче" - списвано бойко и подготвящо за икономическо и духовно освобождение в духа на партийната линия. Скоро след това се създаде Законът за детската литература, за който Диаскоп имаше статия. Комунистите преди 1944г. се опитаха да почнат и друго списание за деца и юноши - "Светлина", но и то бе спряно. От 1931 г издаваха вестничето "Детски глас", после седмичното списание "Другарски живот" редактирано от Екатерина Бояджиева. Това са само няколко факта. Те са брънки от редицата факти  на българската комикс история. Интересно е как изразните средства и идейността на разказчетата оказаха влияние на романите в картини на издателство Български художник през 60-те г.  Общото за двата периода е забелязващата  се класова омраза, защото съгласно идеологията на комунизма светът е разделен на два непримиримо воюващи лагера - бедни и богати, пролетарии и буржуа... Интересна е фалшификацията през 30-те г., на тези издания: надявайки се, че Цензурата няма да обърне внимание на такава дреболия - вместо необходимото РАЗРЕШЕНО ОТ... са писали ОДОБРЕНО ОТ... По този повод "Диаскоп" показва два комикс кадъра на тема ЦЕНЗУРА, от които се вижда като централен мотив - препинателния знак "ТИРЕ", имащ ролята на граничната разделителна линия между кадрите.Какво е значението на тирето? В 1 брой на Православен комикс този приьом се използва във фразата "...СЕ ИЗВЪРШИЛО СЪБИТИЕ, ПРО - МЕНИЛО ХОДА НА СВЕТОВНОТО БИТИЕ", където пренасянето на думата "променило" се извършва необичайно от една текстова кутия в друга. Ако пък ползваме тире при цялостни думи стигаме отново до "ПРОСТИТЕ ЛАФОВЕ" - вижте чудесната метаморфоза на голата танцуваща жена в дърво, от класически български комикс за кандидат на властта. Българските комикси са прекрасни!