Трите съвременни български комикс школи

Любовта към своето, родното е присъщо чувство за човека. Погледът на българина обаче често е насочен към чужбина. От преживяното и видяното се обогатява. Получих съобщение от млади комикс любители,  които ме помолиха да изкажа оценката си за новото българско комикс издание "Над дъгата".

Това, което най-наложително трябва да кажа, е, че се чувствам длъжен  да отговоря, поради горе споменатите факти /за любовта към своето и обогатяването от чуждестранното/. Тук е мястото да припомня как древните египтяни са завладявали народите не толкова с оръжие, колкото чрез изкуствата си. Не бива да се прави търговия с най-ценното на една нация - психиката, характера и светогледа на подрастващите поколения. А днешното поколение живее един особено динамичен живот. И в тази динамичност отделните хора се люшкат, огъват, нагаждат и променят възгледите си, идеите си, мирогледа си. У нас няма установени и общопризнати пътища за постигане на националното ни правилно развитие. В средата на този съвременен свят, който представлява от себе си един вечно намиращ се в буря океан, стои притеснен и неподвижен като скала - малкият български комикс свят. Неговият гений, неговата история и характерът му са построени върху три стълба: красота, справедливост и чистота. И тъкмо тази морална тенденция съчетана с хубаво изкуство, художествена обстановка, прави българските комикси привлекателни /особено за младежта, която по природа е жадна за красота, справедливост и чистота/. Вижте българската реклама за прочутото наше комикс издание от 40-те г.: ДЕЦА! ПЛАЧЕТЕ АКО НЕ ВИ КУПЯТ "ЧУДЕН СВЯТ". Детската сълза е била винаги нежна и затрогваща. Сълзите на "дами" и "господа", страдащи от нерви са обикновени. Народната сълза пък е свещена. Тя идва от дълбоко и затова е свещена. Когато рисувах 1 брой на "Православен комикс" трябваше да се изобрази народа. Как изглежда той в лицето на една фигура? Всеки знае огромната роля на изкуствата като възпитателен фактор, но те са двуостър меч. Могат да издигат и усъвършенстват личността, но могат да я озверяват и оскотяват. Нека си припомним от историята римските циркови представления и техните наследници, под най-различни форми и названия. Тяхната обединителна идея е само развлечения с цената на всичко. Това са изкуствата на тълпата, а тълпата не е нито съсловие, нито пък има определена физиономия. Тълпата са всички ония хора, без разлика на обществено положение, които непрестанно мислят - как да наситят стомаха си, да натъпчат джоба си, да напълнят окото си с каквото и да е. Тези хора се страхуват от голямото изкуство, защото в него не могат да доловят нищо от своя вътрешен мир, и търсят шумни развлечения. А такива увеселителни изкуства има много в днешно време, защото и тълпата е "легион". В мъглата на тоя пленителен техничен свят губят очертанията си много истински радости и истински скърби и разочарования, съвсем различни от достъпните опияняващи възможности за забавления. И затова много неща на днешните младежи се виждат безинтересни или кошмарни. Родителите са свидетели как под влияние на съвременното многокадрие в живота /прозорци, врати, картини, билбордове, екрани, монитори и пр./, в душите на децата им става нещо неестествено, което разваля по-късно целия характер. Най-сложната психологическа задача би била да се изследва как това визуално многокадрие въздейства върху съвременния човек за формирането на неговия характер и светоглед. Време е отговорните фактори у нас да разберат  колко голямо е днес влиянието на комикс изкуството върху живота изобщо. И детето от най-крехка възраст, когато съзнанието се пробужда и старецът, който с единия си крак е вече в гроба, почти еднакво се влияят от духа на новото време, което непрекъснато трепти и звучи от хилядна разнопространствена и разновременна изобразителна мозайка. Макар и със завидна традиция в комикс изкуството, нашите деца днес са попивателна на европейската, американската и азиатска мода. Т.е. 90% от каквото гледат българските деца е чуждестранно, докато повечето от другите държави си имат национално комикс производство и националните им герои са най-любими. Репертоарът на предлаганите комикс творби у нас е повече от случаен. А какъв е ученическия репертоар на свободния достъп от интернет? От тук започва отрицателното влияние върху малките, като по този начин в току-що пробудилото им се съзнание се зараждат и живеят представи от един съвсем чужд и непонятен за тях живот. Българските комикси бяха едно отлично средство за образование и възпитание на подрастващите поколения. В тях с чудна нагледност се показваха чудесата на природата, изгледи от различни кътчета на света, прочутите седмични прегледи, художествената разработка на някоя хубава драма или роман и най-после приказните трик-комикси с Мики Маус. Ето това допадаше на българските деца без да им вреди. Първото българско комикс издание "Чуден свят" започва с хубавия комикс "Клетниците" по романа на Виктор Юго. Всеки човек живее в епохата си и отразява в своите дела нейните дух, тежнения и методи. Още в първата статия "Изкуство ли е комиксът?" отбелязах, че ако всекидневно трябва да се бълват десетки истории и герои, то няма начин читателят да не бъде натикан в еднообразна и тясна пътечка, водеща в измислен и чисто забавен свят. И художествената изобретателност на авторите също намалява. Днес рядко някой ценен комикс може да попадне на нашия читател. Разчитайки изключително на пикантния и глупав репертоар или на грубия цинизъм, много от тези творби не стоят на никаква художествена висота. По такъв начин от комикс сцената на всички достъпни забавляващи творби се зъби само многоликата глупост. Художествената висота все пак би оправдало до някъде тяхното съществуване, но повечето от тези автори са или деца в определени творчески сайтове и блогове, или не си поставят за цел художествени постижения. Както се каза публиката се развращава от липсата на всякакво изкуство и от низката култура на артистите. Г-н Антон Стайков /български комикс журналист и автор на "Нюанси след дъгата"/ в интервюто по БНТ, прави много точно сравнение между изкуството на комиксите и основаното от Омир и Хезиод поетическо богословие. Ще припомня, че в сянката на обожаваните най-низки и груби страсти не можа да цъфти и зрее гръцката добродетел. Затова в онази далечна епоха се прибегна до законите и силата на държавата. И днес вместо изкуствата да действат на публиката, тя им се налага със своя долнопробен вкус. Открива се едно явление наистина странно, става дума за неразгадания български сфинкс - българският дух. За да успее българската творческа кауза трябва да се разнищи гордевия възел - именно българския дух. България може да извоюва своята творческа кауза, ако има много художествени паметници. Тогава всички ще говорят за национални интереси и благородно ще се съревновават с чуждестранните творци. Тази вярна мисъл ще се осъществи когато видим, че във всеки град, във всяко село има български художествени паметници дори и на местни дейци. Това ще показва, че връзката с миналото се пази здраво и примерът се има винаги пред очи. Това ще дава гордост, желание за подвизи и за национално самочувствие годно за победа в световната художествена надпревара. Строежът на такива комикс художествени паметници у нас вече започна и техния девиз е само един - ТВЪРДОСТТА НА ВАРНА, ПРОЗОРЛИВОСТТА НА ПЛОВДИВ И МЕТОДИЧНОСТТА НА СОФИЯ.

През последните 20 г. у нас беше изгаснала вече факлата на комикс традицията, блещукаше плахо в тъмнината само няколко лични прояви. Период на особена опасност за българските подрастващи когато в тяхната душа се възправяше призракът на един друг живот., под чието влияние мислят само за него и по тоя начин стават негодни за друга работа. Ето защо българските комикс автори изработиха един много особен аршин за мерене. Чрез него светлата идея за високото предназначение достигна и до наше време и сега то подпомогнато от техническите съвършенства желае да се издигне у нас до недосегаема висота. Та когато днешните и утрешни поколения из които ще се излъчват новите водачи, прелистват страниците на новите български комикси да свикват на най-ценните и най-големи добродетели които трябва да притежават. През 2008 г. в Пловдивски исторически музей се показа комикс изложбата "Аспарухови прозрения" Авторова мечта за колективно обединение на български творци.Освен представянето на българското теоретично комикс издание 'ДИАСКОП", експонатът бе пригоден за една първа среща с комикс изкуството и възможност за творческа изява - детски комикс конкурс. Така в Пловдив се възроди началото на БЪЛГАРСКАТА КОМИКС ХУДОЖЕСТВЕНА САМОДЕЙНОСТ, но с възможност за растеж в професионалните класове. През настоящата година и Варна ни зарадва с Твърдостта си в комикс изкуството. Годината 2012 приключи с майсторския клас от софийските художници на списание "Дъга", освен това и с предишните постижения на колективите на "Царе и воеводи",  "Бяс", и "Тракомикс". Всички тези художествени прояви изпълниха 100% задачите си - според силите си и обстановката в която работят българските творци. Прави впечатление, че българските автори от трите региона обръщат особено внимание на технологията. Това е много правилно имайки предвид двадесетте години прекъсване на комикс художествената дейност и съвременния динамичен развой. Пак в статията "Изкуство ли е комиксът?" е казано следното: "Разбира се, окончателният прелом на повествованието в картини е в края на 19 и началото на 20 век, КОГАТО НА РЕПРОДУКЦИОННИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПОЛИГРАФИЯТА ЗАПОЧВА ДА ВЛИЯЕ КИНОТО. То помогна да се формира ОСОБЕН ТИП ДИНАМИЧНО СЮЖЕТНО-ЗРИТЕЛНО ПОВЕСТВОВАНИЕ, КОЕТО Е ВЕЧЕ КОМИКСЪТ В СЪВРЕМЕННИЯ ВИД." Киното бе един от трите символа на 20 век. Днес нещата са други. Трите български региона представиха търсения според изпуснатото развитие и съвременните критерий. Изложбите и изданията им имат експериментален характер. Това трябва да се има предвид. Аз лично си представям възможните варианти в комикс изкуството като КОРАБИТЕ - ИМА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ, ТЪРГОВСКО-ТРАНСПОРТЕН, ГОНДОЛИ ЗА ОТДИХ и пр. От тези изследвания на съвременния опит, не трябва да правим сравнения с предишните постижения на списание "Дъга", както и очакване на литературно върхови сценарий и общата  връзка на творбите помежду им. Художниците на "Над дъгата" представят как трябва да изглежда сборник, събиращ дипломните работи на завършващите с оглед участие в международни конкурси. Усъвършенстването на "класовете" може да се осъществи само след решаването на неотложните проблеми, най-важният - признаването у нас на комиксите за самостоятелно девето изкуство. Големия успех ще дойде само когато се задвижи бюрократичната машина и талантливите български деца  започнат да се опознават и съревновават в изява на художествения си талант, съгласувано с ръководителите специалисти и публикуващи наред с тях. Силно впечатление ми направи работата ми по втория комикс за "Чуден свят" на Народна младеж, София през началото на 80-те г. Художествената комисия, връщаше комикса за поправка не на рисунки и кадри, а на броя на страниците - първо от предложените ми 16 стр. поискаха да се съкратят на 7-8 стр., след това на 3-4, после пак да увелича броя. Аз не се отказвах и работата ми бе приета като много добра. Сега разбирам този урок - Всеки български "клас" трябва да има свой формат и обем, същата творба според заслугите си ще расте или ще преустанови развитието си, възможности за нови предложения. Трите регионални български комикс школи /София, Варна, Пловдив/ показаха своите си технически изисквания за сътрудничество. Много е важно организирането на евентуална обща комикс изложба  и конференция. Ако дружбата между тези центрове се задълбочи това ще е НОВ ЗЛАТЕН ВЕК ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ И БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА - ЗЛАТНО СИЯНИЕ НА ЖИВИ ОЧИ КОИТО ЩЕ ГЛЕДАТ И ПРИЕМАТ ВСИЧКО С РАДОСТ. И ще има сълзи, но вече не на безнадеждна скръб, а сълзи на радост след дълга раздяла.

Като подарък "Диаскоп" прилага образци от български комикс предшественик на списание "Дъга", отпечатан малко след Писмената реформа - 1945 г. Интересното е, че това издание обединява българските комикси преди 1944 и след 1944 г., както и съвременните български школи.