Георги Чепилев: Фернан Леже и "Смъртта на Марат". Политическите герои и обикновените хора

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

►

Леже рисува човека, който трябва да получи своето място в новия обществен ред. А днес светът обсъжда кой ще има място около масата, на която се определя бъдещият ред. Това са два различни мащаба, но въпросът за човешкото присъствие е общ.

През 1948 г. се отбелязва 200-годишнината от рождението на Давид. Леже създава произведението „Les loisirs“ („Свободното време“ или „Отдихът“), като почит към неговото изкуство.

През 1793 г., по поръчение на революционното правителство, френският класически художник Давид нарисувал портрет-паметник, реквием: "Смъртта на Марат". Марат, който Шарлота Кордие заклала във ваната, дава точна характеристика за дейците на френската революция. Давид представя Марат в такава обстановка, в каквато го застигнала смъртта. За разследването бил изпратен Робеспиер.

"Аз го намерих в поза, която ме порази – съобщава Давид на Конвента – неговата ръка, протегната от ваната с изписаните му последни мисли за народното благо. Тези думи са запечатани в картината на лист хартия: Разплатете се с тази асигнация на онази майка с пет деца, чийто мъж умря за родината. Безжизнено увисналата ръка на Марат стиска перото, а в другата ръка е записката на убийцата: Достатъчно е, че съм много нещастна, за да разчитам на вашето разположение."

Окървавеният кинжал е хвърлен върху бездиханното тяло на Марат, с изкревеното от страдание лице и пронизаната гръд. "Аз искам едно – да умра за отечеството", казал Марат малко преди смъртта си. И той загинал, увековечен в картината на Давид като герой. "На Марат от Давид" е написано върху творбата, по подобие на паметниците.

Но умиращият Марат е не само паметник. Независимо от разногласасията, образът е трогателен и дълбоко човечен. Лицето на току-що заклания Марат е предадено силно, то е изродено и анормално. Лицето не е грабливо, не е жестоко, нито лъжливо, а нравствено затъпяло. Не умствено, а именно морално тъпо. За него въпросът на съвестта не съществува, човек без нравствено обоняние. Другият възглед го оправдава - макар и поразен от болест, бил е принуден да работи, за да превъзмогне болестта си. Този слаб и некрасив човек пада геройски като силен дух. Той не е жалък, а извисен в своите страдания, при това естествен и обикновен. Разни хора – разни идеали!

Жак-Луи Давид, Смърта на Марат, 1793

Това, което ни интересува от гледна точка на комикс изкуството, е вътрешното преразпределение на пространството. Тук живописта изобразява скучна гладка стена. Ако завесата в "Сикстинската Мадона" от Рафаело, маркира границата в битието, при "Смъртта на Марат" вместо завеса има каменна стена. В картината на Давид смелата празна горна половина е изключително изразителна и по характер на осветлението е свързана с Караваджо. Рационалното необяснимо осветление в горната част е като прозорец в друг свят, отделен от земния и обозначаващ вечна субстанция. Малкото предмети, които окръжават героя, създават неговия свят. Макар и крайно прозаичен, уродливо увиснал от ваната - фигурата наподобява монументален мраморен античен саркофаг, а масата с мастилницата - постамента. Това не е интериор, а нещо по тънко - превръща мъртвото тяло във ваната в нещо монументално, нещо над хигиеничните прости съображения. Така пространството става субективно, изразяващо вътрешния свят. Стената-преграда /затвореното пространство/ е елемент на интериора като тема на изображение. Преграда за погледа, предел, граница на вътрешния свят. Стената е нещо абсолютно и ако изведнъж се разтвори, ще се покаже друга стая, т.е. друга клетка. Живописното изображение дава две пространства: 1/ пространство на видимите в изображението предмети; 2/ вътрешно, което остава зад предметите и което по отношение на видимите вещи встъпва като тяхно съзидателно начало. Ако преди всяка изобразена в картината вещ е била съсъд на вътрешен смисъл, то сега тя е граница на личното и престава да бъде носител на своя вътрешен смисъл. Видимото пространство се разраства, психологизира се, става все по-ясна жива среда на личното обитаване, а предметите - преграда са границата на личния свят.

При Леже не става дума само за историческа препратка. Жената, легнала на преден план в композицията на Леже, заема поза, която напомня за мъртвия Марат в картината на Давид. Ръката, отпусната надолу, и листът в ръката й са част от тази препратка. Така Леже извършва своеобразна подмяна на историческия сюжет:

При Давид виждаме трагичната смърт на политически герой. При Леже виждаме мирното ежедневие на обикновените хора.

При Давид тялото е свидетелство за саможертва. При Леже човешкото тяло е свидетелство за свобода и възможност за живот.

Особено любопитно е, че листът, държан от жената, носи надпис „Hommage à Louis David“. Това не е случайна прилика, а съзнателно изградена художествена връзка.

Има и един важен исторически повод: през 1936 г. във Франция, при правителството на Народния фронт (Front populaire), работниците получават законово право на платен годишен отпуск. Това е значителна социална промяна. За много хора свободното време вече не е само празничен ден, а възможност за пътуване, почивка сред природата, спорт и семейни занимания.

Леже превръща това обществено постижение в тема на голямата живописна композиция. Той представя обикновените хора като герои на нова историческа картина. Вместо владетели, военачалници и митологични персонажи – семейство, колоездачи, почиващи хора.

От правото на свободно време до правото на участие

През 1948–1949 г. Леже поставя в центъра на голямата живопис обикновените хора. Свободното време вече не е само привилегия на заможните. То е част от достойнството на човека. Днес можем да поставим аналогичен въпрос:

Кой участва в създаването на новия обществен ред?

Кой определя условията на развитие?

Кои общества имат възможност да изразяват собствената си културна идентичност?

Какво място заема отделният човек в икономическите и технологичните преобразования?

Това са въпроси, които надхвърлят дипломацията. Може да имаме съвършени технологии, но трябва още да попитаме:

Какво става с творческата свобода?

Как се запазва културната памет?

Как се възпитава вкусът?

Какво остава за човешкото въображение?

Дали човекът управлява технологиите, или постепенно се приспособява към тях?

Това е връзката, която намирам между Леже и съвременния Шънджън.

През 1949 г. Леже представя хора, които са получили възможност да разполагат със свободното си време. През 2026 г. светът се изправя пред въпроса какво ще прави човекът със свободното време, което технологиите постепенно му освобождават. Тогава свободното време е било социално завоевание. Днес то може да се превърне в изпитание за културата, образованието и духовността. Бъдещето не трябва да се измерва само с възможностите на машините, а с човешките добродетели, които успяваме да съхраним.

Не бива да смесваме голямата дипломация с културата, но не можем и да ги отделим напълно. Културният живот се развива в условия, създавани от икономиката, технологиите, образованието и международните отношения.

Картината на Леже може да бъде прочетена и като предупреждение към бъдещето: Общественият прогрес има смисъл само когато се превръща в човешко благополучие.

Това е особено важно днес, когато говорим за изкуствен интелект, автоматизация и технологична конкуренция.

Не е достатъчно една страна да произвежда повече, да строи по-високи сгради или да притежава по-мощни технологии. Въпросът е какъв човек и каква култура създава тази цивилизация.

И тук бих свързал Леже с идеята за бъдещето на Деветото изкуство: комиксът не трябва да бъде само продукт на новите технологии, а средство за съхраняване и развитие на човешкото мислене.

Георги Чепилев

Заглавно изображение: Фернан Леже, „Отдихът – Почит към Луи Давид“, 1948–1949 година

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.