Радост и тъга в поликомпозицията на плакатния комикс

Един нов кръг от живота ни ще се затвори и 2012 година ще потъне в шеметните бездни на миналото. Прието е, пред прага на новата година да се прави компетентна равносметка за стореното през тая която си отива. От голям интерес е да се знае, дали през годината е  била изпълнена творческата програма, начертана преди нейното появяване, дали успешно са разрешени поставени задачи, и дали изобщо е създадено нещо ценно и трайно, което да носи напредък в развитието на българските комикси и живота ни. Разбира се погледа на "Диаскоп" не може да бъде изчерпателен и може би ще бъдат пропуснати много важни моменти. Но понякога външни събития са по-силни от добрите пожелания и намерения... Възприетия принцип, че цялото многообразие от комикси на различните народи до "Годината на комиксите - 2008", има за цел да събере в едно историческо цяло - науката за историята на Деветото изкуство. Искам да обърна внимание, че приноса на всеки народ и регион са основа за по-нататъшно развитие /вече като изкуство прието в рая на естетиката/ според традициите на творческото наследство.  На международната комикс сцена ще се ценят и допускат "наследствени" а не "заимствани" /възникнали по подражание на други райони и автори, комикс приноси/. Според международния сборник от правилници за оценяване на комикс творба се изисква да се докаже  новата идея с колекция, писмена дисертация и практическата нова комикс творба. В теоретическата писмена част следва да се съдържат положения и доводи на новото което внася автора в своята регионална традиция и от нея в международната съкровищница. Това изложение се подкрепя с документални образци от лична колекция. Подреждането в изложба на тази триада дава конспекта във връзка с развитието и дълбочината на избраната тема.

 От такива общи регионални и национални изложби ще се прави подбор на актуалните теми и комикс творби, било за печат от издателства, било за международни конкурси и пр..Това не е каприз, нито случайна приумица, а необходимост. По този начин атмосферата на световния културен живот ще бъде по-чист и по-сгоден за нови постижения. Считам за дълг да припомня, че подобно решение бе взето у нас още през средата на 80-те г. в Пловдивска годишна изложба на СБХ, с председател Йоан Левиев. Поводът бе, че се експонираха мои страници от приети и хонорувани в издание "Чуден свят" комикси. Тъй като моите комикс творби бяха по големи по формат, трябваше да се намалят до препоръчания от редакцията размер и това стана по професионален фото път. На Пловдивската изложба се експонираха запазените в личния ми архив оригинали. Както много неща у нас и в този случай нещата бяха объркани по ред, но сега не е социализъм, а и бележките на тогавашната художествена комисия бяха далновидни - първо е необходимо творбите да се покажат на изложба и в каталожно печатно издание /съкратен вариант/, после в сборник и т.н. Всякакви други изложения по свои собствено изработени закони, могат да радват само приятели и роднини. Необходимо е да се отбележи, че  обща изложба отговаряща на тези изисквания у нас в България, все още не е показана. Ето защо липсва и началото за ценоразпис определящ както труда на сценариста, така на художественото творчество и антикварната стойност на комикс творбата. Тези неща не зависят от наши мнения, а трябва да се спечелят на международната комикс арена. Малцина са родните автори, които твърдо могат да минат през тая минирана зона, затова често ще се срещат колективи, заедно отговарящи на изискванията. Тогава тъгата - дъщеря на раздялата  няма да заема своето място в нашите сърца. Но годините са такива каквито са човеците. Ние се измъчваме от постигналите ни поражения, но забравяме да питаме от къде дойдоха те? Това чувство на тъга по живота, който си отива и на чиито правила е трудно да се отговори, е подобно  ярко и силното осмисляне през малкия праг между две години - стара и нова, когато се слива настоящето, миналото и бъдещето в триединна същност на безкраен живот, в който секундите умират, за да родят часа, часовете умират за да родят годините, а годините за да родят вечността.  Тогава  когато човек не знае кому повече да се радва: на старата година или на новата, понеже и в едната и в другата той чувства две неразделни и живи половини от самия себе си. Нека погледнем на близкото и далечно комикс минало през очите на вечността на комикс кадър съчетаващ разновременни събития. Чрез такова съчетаване в едно пространство на различни моменти в комикс страницата става възможно преобразуване на времето - да се съкращава /сгъсти/ действие или разтегли /удължи/. Т.е. времето също може да бъде показано в едър план както пространството - само, че като се приближим към далечното време. От историята и теорията на комиксите е известно свободното обединяване на събития от различно време или съединяване на пластично несъвместими кадри, така сякаш се сгъстява времето и то протича много бързо дори мигновено. Такива ефектни съпоставяния  се забелязват в старите български комикс хроники - "Седмичен преглед", "Чудесата на света" и др. любопитни факти. Ако се обърнем към българското теоретично комикс наследство ще можем да разгледаме интересуващия ни въпрос и то от време когато не е съществувал комиксът като изкуство. В статията "КОМИКСИ, КОМИКСИ" /в-к "Комсомолска искра", Пловдив от средата на 80-те год./ е описано следно пояснение: "Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерий: според техниката на реализация ..." и още " Делението според техниката на реализация също има свои разновидности: графична и фотографска. При графичния комикс всеки детайл е изцяло и непосредствено в ръцете на автора, който си служи или с комично хиперболизирани, гротескови образи, или с натуралистични образи." По късно през 1994 г. в Пловдивския в-к "Арт Клуб" се допълни и поясни по-задълбочено "двете школи в комиксите". Тези три самостоятелни традиции тласнали комикса в противоречиви направления: карикатурно анимационна традиция, кинематографично монтажна традиция  и плакатна традиция. Плакатната традиция е най-непривична за развитието на комикса, но е с най-голямо влияние в компютърната графика. Трите традиции имат различни графични техники и тази на плаката наподобява цирковия плакат и билборд, в които важни изразни средства са цветовете и цялостното оформление на страницата. Тази традиция е сензационна, действието експлодира пасивно и от страницата всичко се случва едновременно като в един панел. Грандиозни събития поемат историята и елиминират описанието, като остават лишени от  чувство. През 80-те г. в Пловдивските официални ежедневници често се публикуваха подобни мои илюстрации - ПОЛИКОМПОЗИЦИИ, поради забраната на комикса извън Софийските специализирани издания. Много корици на чуждестранни комикс книги са оформени в тази плакатна традиция - предимно цветен ретуш и маслена живопис върху фотографически колаж обработен с лак. По мой поглед ще кажа, че за екранния носител /както се спомена в началото на статията/ тази плакатна традиция сякаш е най-предпочитана. Но както между киното и телевизията има разлика в броя кадри за секунда, така трябва внимателно да се използва в печатните комикс издания. Не случайно някои нови комикси не се харесват така както творби от близкото и по-далечно минало. На едно пространство няма "преди" и "след", т.е. няма ГЛАГОЛ, защото те са две последователни времена, а то е ЕДНОВРЕМЕННОСТ, психично измерение. Въпросът за Атлантида е доста тъмен. Но сведенията, че Шлиман в края на живота си се е интересувал от Атлантида и бил сигурен за достоверността на намерените от него предмети са факт. Сред неговите открития имало и пари. Те са 4-ъгълни пластини от бяло злато /сплав на злато с алуминии/ и на едната страна са изобразени фигурки и знаци подобни на диска от Фестос. В предисторическото развитие на  писменостите са важни три елемента: 1.изображения на чувствена конкретност посредством рисунка /на цяло или негова част/; 2.описание на чувствено не възприемано /абстрактно/ посредством символ и 3. предаване на звучене чрез звуков ребус. С помощта на звуковия ребус е възможна замяна на думи не подлежащи на изображения. В митическо-магическото мислене на древните, именно сходството по звучене има важен магичен смисъл. А с предметната и картинна писменост се изразява само общ смисъл на съобщението, но не точното му звучене. За да се чете тази писменост, не е задължително да се знае даден език, защото общия смисъл е ясен от самите рисунки. С помощта на рисунки лесно се изобразява това което конкретно се възприема със съзнанието - живи същества, предмети, действия... Възможностите са различни: от съкратени изображения на цели процеси, чрез отделни "думи"- рисунки, напр. северно американските индиански племена съставяли хроники наречени Winter-Counts, защото изчислявали годините по зимите, до хроники с култов характер - съдържанието на които е митологията и историята на племето /изложена в стихотворна форма като на всеки стих съответства рисунка/. Африканските народи пък използвали фразовата писменост, където определена рисунка съответства не на отделна дума, а на цяла пословица. За картинната писменост  художествеността в предаване на изображението не е важна, затова най-често се срещат бегли скици. В частност картинната писменост може да ползва същите приьоми на изображения както предметната писменост - човек, животно или предмет могат да са нарисувани подробно с всичките детайли /както при фото-романа и днешните дигитални комикс творби/ или обратно: условно, в класическата традиция. Ако между изображенията и разбираемото  отсъства някаква смислова връзка това ще е или звуков ребус, или преобразуване на времето. Именития художник на комикси R. Marcello често използва в творбите си такова ефектно сливане на разни времена. Тук е мястото да запитам: съвременните наши художници на комикси увличащи се по модерните дигитални графични технологии в комикса - имат ли предвид графичните традиции от историята на комиксите? Нека се помни, че всяка такава графична традиция в комикс творба, има свои изразни средства, които по погледа на специалистите, трябва задължително да се употребяват според изискванията на стила, но у нас сега са повече технични постижения, а не  комикс език.

Илюстрациите в статията са от архива на издание "Диаскоп"