Тези дни срещам познат,  гледам го - с нов балтон.

- Браво, виждам че си се издокарал!- му казах аз. - Нов балтон имаш! Приличаш на  банкер!

- Абе, какъв ти банкер… Купих го от магазина за втора употреба! За един лев! - горчиво усмихвайки се,  обясни тихо той и ми поднесе новина. - Слушай, реших  да се обявя  за ... дисидент! Какво ще кажеш? Реших да опитам с това, може пък да поне малко да се  промени живота ми! Нали като се обявя за дисидент, ще попадна под окото и на медиите!? Интервюта, авторски статии, все някакъв хонорар ще падне… Затова  и реших да си докарам по-приличен  поне най-външен вид - затова купих балтончето! Под него  няма да се  виждат скъсаните ми панталони, че и гащи! Иначе как да се появя в публичното пространство и да се обявявам  за дисидент? Нали телевизионните камери първо в панталона ми ще се забият! Може и до гащите ми да стигнат. Та реших - ще се обявя за дисидент! Какво ще кажеш? Вече нямам друг изход, ще пробвам  и с това. Преди години някой по времето на социализма бил измърморил нещо против началника си, и хайде, през 90-те години такива като него се писаха дисиденти, около пет-шест милиона у нас се оказаха  все дисиденти, някой покрай това късно дисидентство си оправиха живота, служби получиха,  пенсии  си докараха специални, напечелиха се от бордове, годинясват  в чужбина, мъкнат се  навън по конгреси на дисиденти, на репресирани, дават интервюта, четат лекции, получават хонорари… Е, защо пък да не взема и официално да се обявя за дисидент? ”Обяви се, бе, обяви се, целият преход проспа,  мързелуваш !..” - ми вика и жена ми. Та, има  келепир в дисидентството. Западът от едно време страшно си пада по дисидентите в Изтока!! Ще започнат да ми превеждат не само книгите, но и всичките  псувни против управниците на английски, немски, френски! Може и да ги издадат в събрани съчинения и да ми дадат за тях Нобелова награда! Защото едно е да псуваш срещу  управията в държавата си като обикновен гражданин, друго - като дисидент! Ето как си  представям, че ще се развият нещата, като се обявя за дисидент:

Значи, свиквам  аз журналистите на пресконференция в някой ресторант /иначе няма да дойдат!/ и правя изявления, че не съм съгласен с това, дето го вършат  родните управници,  рожби на нашенската демокрация. И на висок глас пред камери и микрофони, тържествено с мрачно и страдалческо изражение на лицето  се обявявам  за  дисидент. Така и  ще съм се изписал  във визитните си картички, които ще раздам на журналистите. Журналистите, то се знае, светкавично  ще разгласят всичко по вестници, радио и телевизии, новината ще обходи и света.

О, представям си как солидарно ще застане зад мен  целият демократичен свят! Американският президент, френският, немският, испанският крал,  първо ще ми изпратят прочувствени телеграми. Американският президент може да ми изпрати  по тяхна си стара традиция  фуражна царевица, знам ли го как ще процедира с мен.