По следите на старите български комикси към календара на маите

19.12.2012
Снимка 1

 

Социалното положение на Америка по времето на откриването показва, че еднакви идеи и еднакви нрави се появяват едновременно, при развитието  цивилизациите на различни страни. Това доказва колко малко те зависят от случайността и колко тясно са свързани с организацията, а следователно и с потребностите на човека. От важните идеи и велики учреждения, до дребните подробности в домашния бит,  паралела между индианците и европейците е поразителен. Трудно е да се повярва, че между тези цивилизации не е имал никакъв контакт. Същевременно всяко от тях следвал самостоятелен път на развитие. Още веднъж ще спомена календара от Мексико. Годината е разделена на 18 месеца, всеки месец се състои от 20 дни / 4 седмици, но по 5 дни/ денонощието - от 16 часа. В края на годината добавяли 5 дни и на всеки 52 години отчитали 6 часа натрупвани всяка година. Петият ден не е като европейските за богослужение, а за пазар. Вместо пари употребявали златен пясък, парчета олово и торби с какао. Писмеността им била толкова добра йероглифна система, че испанците признали достойнството и назначили учени да е пазят.

При сравняването на цивилизации става ясно понятието за развитието на човечеството. Често класическите български издания за комикси сякаш бъркат инки с маи. Забележително е за социалната система на Перу, що се касае до народа, то никъде по света не е имало такава забележителна система за наблюдение и следене. Народа бил разделен на групи от 10, 50, 100, 500, 1000 и 10 000 човека, а над последната група стоял инка. Т.е. строга централизация, съсредоточие на която е инка - решаващ народните дела. Този абсолютизъм удивлява европейците. Страната на инките била разделена на 3 части - принадлежаща на слънцето, друга на инката и трета на народа. Философското развитие на Перуанците е било забавено поради несъвършената писменост. Цветните нитове са пригодни за изчесление и способ за изразяване на общи фрази. Тази писменост не може да се сравнява с йероглифите, макар че все пак перуанците имали поетически и драматически произведения. "Диаскоп" се спря подробно на мексиканците и перуанците разглеждайки следите им из страниците на българските комикси, защото има тясно отношение към едно философско учение. А то е, че РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ПОДЧИНЕНО НА НЕИЗМЕННИ ЗАКОНИ И ЗА ТОВА ВЪРВИ ПО ОПРЕДЕЛЕН ПЪТ. Индианците от Америка вървели по пътя на цивилизацията както и жителя от Стария свят, макар самостоятелно да се развивали отделени от непроходим океан. КОЕ Е ОБЩОТО МЕЖДУ КИТАЙЦИ, ИНДИЙЦИ, ЕГИПТЯНИ, ЕВРОПЕЙЦИ, АМЕРИКАНЦИ...? Разбира се това не е климата, не е и еднаквите нужди, нито еднаквото положение. НИЩО, ОСВЕН ОРГАНИЗАЦИЯТА. Както еднакво устроените машини правят точно едно и също, точно така и в органическите форми сходството в строежа влече към сходство при действията. ЕДНАКВИЯТ ЗДРАВ СМИСЪЛ ТРЯБВА ДА РЪКОВОДИ НАВСЯКЪДЕ ХОРАТА. Свободната воля с която се хвалим в индивидуалните действия, нямат значение за деятелно влияние. Свободната воля на индивида се заменя от инстинкт. Всяка пчела в отделност има пред себе си открито поприще - тя може да каца на всяко желано цвете, да работи в градина или да лети безцелно... НО ИСТОРИЯТА НА ЕДИН УЛЕЙ ОТ МЕДНА ПИТА Е ПОВТОРЕНИЕ НА ИСТОРИЯТА НА ДРУГ - ВЪВ ВСЕКИ УЛЕЙ СЕ ВИЖДА ЕДНА ОПРЕДЕЛЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ: МАЙКАТА ЦАРИЦА, ТЪРТЕИТЕ И РАБОТНИТЕ ПЧЕЛИ. Изводът е, че от средата на хиляди непредвидени изменчиви действия, непременно възникват определени резултати - напр. напълване с мед. Но издание "Диаскоп" иска да обърне внимание  на комиксистите, освен на темите споменати в статията, както и на мотивите -пчели, оси, мравки и птици показващи на човек какво трябва да прави, най-вече на математическите структури и сили които създават необходимите комикс форми. Много жалко, че българските автори не разбраха или нямаха желание да се организират в глобалната епоха като модерно устойчива структура в името на българската традиция.