„60 ЗЛАТНИ РИСУНКИ +” - Юбилейна изложба на Олег Гочев в галерия "Възраждане", Пловдив

На 13 май 2014 проф. Олег Гочев ще открие своята 20-та самостоятелна изложба "60 златни рисунки +" в галерия "Възраждане", ул. Стоян Чалъков 1, Стария град, Пловдив

Проф. Олег Гочев за своята изложба в галерия "Възраждане":

"Изложбата "60 златни рисунки +" представя на пловдивската културна публика 15 серии от по 4 тонирани и позлатени (22 карата немски златен варак) рисунки, започнати по различно време, но завършени през последните две години. Идеята е да изразя по този начин отношението си към моя 60-годишен юбилей, който действително оценявам като „златен”. Без всякакво съмнение това бяха най-качествените ми години, в които израстна, оформи се и узря моят артистичен свят. Това беше време на търсене и намиране, съмнения и успехи, време на изнурителен труд и усилия, на частично или пълно удовлетворение. Сега, в момента на равносметка констатирам, че независимо от многото грешки, отклонения от поставените цели и загуба на безценно време все пак крайната ми оценка за него е „златна”.

Обикновено подобни юбилейни изложби представляват своеобразни творчески ретроспекции на изминат път в художествените търсения. Въпреки че работя в много области на визуалните изкуства – стенопис, живопис, графика, скулптура, маркоиздаване, илюстрация, графичен дизайн и др. избрах главното тяло на изложбата да бъде рисунката, защото тя е резултат от най-интимния и чист творчески акт на художника – началото, зараждането на творческата идея, даването на нейната най-истинска и първична форма. Рисунката е толкова лична и непосредствена изява на таланта и личността, че в нея не може нищо да се скрие или да се излъже. Чрез тези рисунки показвам на моята публика чистите си идеи и чувства, дарба, умения и майсторство.

Друга причина за избора е, че от самото начало на моето художествено образование бях обявен за „изключителен рисувач”. Тогава не разбирах смисъла и значението на това словосъчетание и какво толкова много ги впечатлява моите учители, съученици, а впоследствие и състуденти. По-късно, когато вече станах преподавател в НХА разбрах, че да можеш да рисуваш е голям късмет, защото безкрайно улеснява творческия процес. За мен никога не е било трудност да дам образ на идеите си. Ако съм изпитвал някаква трудност, то тя е била как да постигна най-добрия визуален израз на моите идеи и чувство. Рисунката е най-чистият и автентичен израз на вътрешния свят преди да бъде подложен на преобразуване, усложняване и завършване чрез възможностите на различните видове изкуства.

Рисунките в тази изложба са малки – с размера на пощенска картичка, и наистина предлагат интимни изгледи от моя духовен пейзаж, мигове от моя свят и живот. Вярвам, че пловдивската публика ще се абстрахира от факта, че съм монументалист, ще възприеме авторската ми концепция и ще се разходи сред една дълбоко лична, човешка, вътрешна ретроспекция.

Идеята за тези рисунки бе замислена в далечната 1997 г. Те трябваше да бъдат  своеобразен „дневник на художника”, в който да давам образ на всичко, което ме вълнува през всеки миг от живота ми. Затова върху тях са отбелязани не само деня и годината, но и часа и минутата на създаване. Малко по-късно почувствах необходимост да ги живописвам, което в случая означава – да ги тонирам и изградя пластически с тънко нюансирана монохромност от златна охра, смесена с умбра натурална. Но след „окъпването” им в тон и изграждането на обем, те заприличаха на българските медни монети с релефа на Мадарския конник. Тази асоциация покриваше само частично усещането ми и затова започнах да ги позлатявам, първоначално с шлагметал, а впоследствие с истинско злато, като така стигнах до техния краен концептуален и технологичен вид – рисунките да бъдат позлатени мигове от моя делничен арт-живот. Е, понякога между нарисуването им и тонално-пластичното изграждане минаваха години, но това е съвсем естествено за ежедневието на художника.

Малкият им размер не бива да заблуждава никой, че са направени лесно и бързо. Някои от тях съм рисувал с дни, други са плод на седмични интелектуални и технически усилия. Всички те притежават собствени имена и не са показвани досега.

Към основното „тяло” на изложбата от 60 позлатени рисунки прилагам още четири творби, които са нещо като негови „крайници”.

Две от тях са ключови живописни работи, създадени през последните две години и непоказвани досега в оригинал – „Опиянението на комуниста” и „Легенда за падналия ангел”. Те принадлежат към една също характерна за мен сфера на търсения, т.нар. „социална ангажираност” или теми, които представляват повече обществен интерес, отколкото личен. Прилагам и обяснението им за да станат по-ясни на публиката:

Картината "Опиянението на комуниста" е пародия, вдъхновена от сътворената през 60-те години на 20 век в България пропагандна партийна легенда, според която кока-колата е алкохолна напитка, един от символите на американския империализъм. Представен е млад комунистически активист, дотолкова повярвал в пропагандата, че паднал пиян след сериозна злоупотреба с кока-кола.

Картината "Легенда за падналия ангел" (по "Книга на Енох") обяснява падението на ангелите с това, че те „възжелали дъщерите човешки”, от което се родили чудовищата нефилими.

Излагам и две лежерни живописни творби от дългия ми плажен цикъл, върху който работя вече повече от 25 години: "В морето" и "Блондинка и брюнетка"."

проф. Олег Гочев

"Стенописта - проблеми и предизвикателства"

На вернисажа ще бъде представена и книгата на юбиляра "Стенописта – проблеми и предизвикателства" – екстракт от знания и над тридесет годишен педагогически опит на проф. д-р Олег Гочев в преподаването на изкуството на стенописта в Националната художествена академия, Великотърновския университет и Нов български университет.

Книгата  разглежда всеки един от етапите на преподаване и изучаване на сложното изкуство на стенописта – цветознание, рисуване, композиция и стенописни техники и технологии, както и състоянието, мястото и значението на стенописта в съвременната световна култура. Очертани са основните тенденции и направления в съвременната стенопис, анализирани са редица проблеми, пред които тя е изправена. Авторът на книгата ги възприема не като пречка, а като творческо предизвикателство и предлага много идеи за тяхното решаване. Този първи по рода си мащабен труд, посветен на стенописта е отпечатан в пловдивската печатница „Багра”, изданието е луксозно, пълноцветно, форматът му е А4, има 325 стр. и ~1000 илюстрации, репродукции, чертежи, схеми, таблици и диаграми.   

Експозицията ще бъде представена на пловдивската публика до 26 май 2014 година.

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Олег Гочев е известен български автор и педагог. Роден е в София през 1954 година.

Понастоящем е професор в специалност “Стенопис” в НХА. Изнасял е лекции в Холандия, Англия, Испания, Финландия, Португалия, Ирландия, през 2009 г. печели Фулбрайт и преподава в Питсбъргския университет в Брадфорд, Пенсилвания, САЩ през 2011 г.

Негови по-значими стенописни творби в България са изпълнени в Техническия университет в София през 1983 г., Министерството на отбраната – 2  в София през 1987 г., Районна болница в гр. Левски през 1990 г., административната сграда Swarts в Питсбъргския университет в Брадфорд, САЩ през 2011 г. и др.

Олег Гочев е единственият български художник, реализирал голяма фасадна творба в града на стенописта – Мексико сити, през 2001 година.

Взел е участие в 152 национални и групови художествени изложби в България. Има 34 участия в представителни изложби и изложения в чужбина, по-значимите от които са в Торонто – 1988, 1989, 1990; Франкфурт на Майн – 1988, 1990, 1992, 1995, 1997, 1999; Барселона – 1989; Базел – 1990, 1991; Париж – 1992, 1993, 1994; Сеул – 2000, Мексико – 2001, Кения – 2004, (Самотраки) Гърция – 2005, Истанбул – 20007, Белград – 2009, Бусан (Ю. Кореа) – 2008, Херцег Нови (Черна гора) – 2009, Загреб (Хърватия) – 2009, Бостън – 20010, Братислава - 2013. Направил е 19 самостоятелни изложби живопис, от които в България 9: София – 1988 г. (2 бр.), 1996, 2003, 2007; Пловдив – 2004, 2006 и 2009; Велико Търново – 2012; в чужбина 10 - Лондон – 1990, Виена – 1990, Улм – 1993, Дюселдорф – 1993, Женева – 1994, Амстердам – 1995, Париж – 1998 и 2012, Брадфорд – 2011, Токио – 2012.                                                        

Творби на проф. Олег Гочев са притежание на НХГ, СГХГ и др. галерии в страната, Музея за съвременно изкуство на Hong-Ik University, Сеул  както и на много частни колекции в Белгия, Холандия, Германия, Англия, Австрия, Франция, Канада, Сингапур, Испания, Швейцария, САЩ, Португалия, Сърбия, Мексико, Хърватска, Южна Корея, Япония, Швеция, Кения, Унгария, Гърция, Черна Гора, Люксембург.

информация: Сим Алексиев, галерия "Възраждане"

фотография: ©Божидар Марков, ©От игла до конец

редактор: Христина Мирчева