Капка Кънева: "За книгите, които могат да се играят" II

Първи детски пространствени книги

Американката Ан Монтанаро – авторитет в сферата на историята на изскачащите и подвижни книги – заявява: „Все пак, макар да може да бъде документирано, че подвижни елементи се използват от векове, те са били почти винаги използвани в научни разработки. По-рано от XVIII в. подобни техники не са прилагани в книги, предназначени да забавляват, в частност за деца.“ Тя се позовава на цитат от друг специалист в областта, англичанина Ф. Дж. Харви Дартън, който твърди, че преди 1770 г. на практика не е имало книги, „произведени видимо, за да носят на децата спонтанно удоволствие или главно за да ги обучават, нито пък с единствената цел да ги правят добри или да ги държат удобно тихи“.

Сред най-ранните запазени пространствени издания за деца, са „книгите – метаморфози“ на лондонския печатар и книгопродавец Робърт Сойер, наричани още арлекинади. Те включвали по две гравирани черно-бели или ръчно оцветени сцени. Представлявали конструкция от двустранно напечатан, сгънат перпендикулярно на четири и прорязан лист хартия. Срезовете оформяли във всеки сектор по два капака. Те се отваряли надолу и нагоре. Последователното им повдигане, придружено с различни вариации в сцената, водело до това едното изображение да бъде заменено от другото. Процесът бил придружен от кратък текст в стихове и указания кой капак следва да бъде повдигнат.  Едно такова книжно тяло било забавно и увлекателно, а реализацията му не представлявала особена сложност – „пиратски“ версии на изданията на Сойер скоро се появили и в САЩ. Нещо повече – Питър Хейнинг разказва, че към тях свои опити прибавили и някои от малките читатели. Фактът е ранно свидетелство за това, как игровите книжни конструкции биха могли да стимулират децата към творчество и да допринесат за тяхното интелектуално развитие и активизиране.

Известни са и други игрови книжни конструкции за деца, в които били използвани механични приспособления, но П. Хейнинг споменава фирмата Dean and Son като първо издателство, насочило усилия за създаването и разпространяването на истински подвижни книги: „До 1840 г. издаването на книги за деца било спорадичен бизнес, що се отнася до пространствените книги, които проучваме: дейността на отделни издатели в тази област възниквала, процъфтявала за кратко и после угасвала. След това една фирма, Dean and Son, решила да се посвети единствено на търговията с подвижни книги и започнала издателска кампания, която се провежда и до днес.“ Компанията, основана преди 1800 г., се провъзгласила през 1860 г. за „първосъздател на детските подвижни книги, в които героите могат да бъдат раздвижени и играят съобразно случките, описани във всяка история“. В специално оборудвана за целта работилница между 1860 г. и 1900 г. били сглобени ръчно близо петдесет издания. Някои от книгите имали подвижни герои, в други се използвало наслагването на изрязани сцени (от най-малко три слоя), навързани с панделки. Вторите създавали триизмерен ефект на принципа панорама или „пийпшоу“. Прилагана била и технология, при която посредством нарези, наподобяващи жалузи, при издърпване на езиче в страницата едно изображение било заменяно от друго – т.нар. принцип на венецианските щори.

Последвали сходни изяви на други издателства, с по-ниски художествени качества. Издания, конкурентни на тези на Dean and Son, започнал да тиражира германецът Рафаел Тук, през 1870 г. Заедно със синовете си той ръководел в Лондон производство на албуми за снимки, картички, пъзели, кукли и други продукти от луксозна хартия. Публикувал „Механичната поредица на татко Тук“ –мобилни книжки с високо технологично качество. Илюстрациите били изработени в Германия с навлизащата по това време технология на цветен литографски печат.

край

продължение от Първа Част тук

редактор: Христина Мирчева