“АЗБУКА” НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ

Нашето общество до сега достатъчно доказа, че не стои толкова ниско, щото да има нужда тепърва да му се доказва, какво е грамадното културно-възпитателно значение на добрия комикс. Ето защо небива да се досажда на публиката с плач в надежда за по-добри времена, т.е. в рекламен афиш за възраждане на едно начинаещо изкуство. Разбира се у нас  разстроените от мизерните условия автори (през последните 20 години)  дълго време ще има да се борят за създаване на по-подходящи. Тази идея за разцвет на българското комикс изкуство е неразривно свързана не само с осъществяването на паричен фонд. Особено важно е да се опише историята на родното комикс изкуство както за по-широка аудитория, така и като упътване в изучаване на специфичната българска  визуална грамотност. При осъществяване на подобен труд се изисква автора изследовател да не изпада в крайности. Понеже историческите факти са премного и не всички са достоверни, човек се губи сред тях и се впуска или в излишни подробности, или е кратък и пренебрегва същественото. А същественото е да може ентусиаста да намери материал за своето любопитство, сърце и ум, та чрез това бързо да напредва в езика на новото изкуство. Когато една история на изкуствата е кратка, тя нищо не казва за идеите, стремежите и нравствената стойност на автори и творби. Напр. интересно е  от това гледище да се сравнят идеите на комикс автори преди 1944 и по времето на социализма.  Макар и книгата да се напише на гладък език и евентуално да съдържа доста илюстрации, кратката история  не може да попълни празнината в българската азбука на комикса. Ето защо е необходимо не само да се събират верни исторически наблюдения за научна цел. Но освен това фактите трябва да могат да послужат за разни студии по езика на българското комикс изкуство. По-голям резултат ще има при ограмотяването в езика на новото изкуство, ако се разяснят творческите методи напр. на 24  по-важни български именити комикс майстори. Техния подбор обаче изисква да е много прецизен, защото не всеки автор издържа в тази класация. Необходимо е даден художник да има принос върху развитието езика на българските комикси, а не само да е добър като илюстратор.  От подобна история на българските комикси и у нас, и в чужбина ще се повярва във възможността за по-светло бъдеще и увенчаване с успех почнатото дело.

„Диаскоп”