Художникът Дамян Дамянов: "Приказки от един забравен кашон с темперни бои"

"Все още пазя надеждата, че българският комикс ще има своя нарастващ брой по/читатели/. Далеч съм от мисълта, че ще станем Белгия на Балканите в това отношение, но смятам за важно издателите да разберат важността да се издават комикси. Те формират визуален вкус и отношение към изобразителното изкуство. Комиксът е важен преход от четенето с картинки към четенето на художествен текст. Да не говорим, че в страни като Япония има десетки видове издания, които обхващат всички възрастови групи, та дори размиват границите между това кое е предназначено за възрастни и кое за деца. Положително е, че добри художници в България има и днес, бих казал на световно ниво."

Дамян Дамянов

Наричат художника магьосник, защото сътворява вълшебно - за нас простосмъртните, нови светове. Познавам Дамян Дамянов като оформител на книги за възрастни и винаги съм била впечатлявана от неговия внимателен поглед и ненатрапчиво присъствие на художник. Но когато отгърнах новото богато илюстрирано издание на Джани Родари "Приказки колкото усмивка", изд. "Сиела" в превод на Велимира Костова-Върлакова, веднага разпознах художника - Дамян Дамянов. Останах очарована. Повече от 50 илюстрации към 49 миниатюри и 4 разказа. Казах си: "Приказки колкото усмивка" е бъдеща любима книжка за всяко дете - като онези от моето детство.

Какво е предизвикателството да илюстрираш Джани Родари? Любим писател и не само за деца.

Да илюстрираш Джани Родари е също такава наслада, каквато и да го четеш. Разбира се, предизвикателство е да работиш за автор от подобна величина. Той завинаги ще остане по рафтовете на детската библиотека като класик. Лекотата, с която се чете, абсурдността в неговите кратки истории предполага и подобно внушение на илюстрациите. Ярък пример за това е илюстраторът на „Приказки по телефона” – Бруно Мунари, който е успял да улови фантастичния свят на Родари в минималистичните си, сякаш небрежно надраскани, рисунки с пастел.

Приказките на Джани Родари са както за деца, така и за останалите. Историите са леки и четивни, често пъти приличат на притчи. Смятам, че илюстрациите, които направих, също е трудно да се съотнесат към определена възрастова категория.

Не само илюстрациите, но и цялостната концепция за книгата е твоя. Силно впечатляват различните решения на всяко заглавие, шрифта в съдържанието, играта на буквите със значенията на думите…Разкажи ни повече за това. Колко време продължи целият процес?

Едва ли ще е пресилено, ако кажа, че „Приказки колкото усмивка” държи своеобразен рекорд за най-кратко време за измисляне на цялостната концепция и за илюстриране /книгата съдържа повече от 50 илюстрации/. Отделно от това се стремях  във всяко от заглавията да има някаква визуална хрумка – т.е. само с лека намеса във формата на буквите или пък малка добавка към тях да превърна всяко заглавие на приказка в илюстрация. Всичко това ми отне по-малко от два месеца, като рисувах най-вече в малките часове на нощта. Вероятно с годините съм се изтощил от работата пред монитор и ползването на графичен софтуер, затова се сетих за един забравен кашон с бурканчета с темперни бои, които не бях отварял от около 10 години. Бих казал, че рисуването, работата „на ръка” действа много терапевтично. И така, връщайки се назад към старите методи на изобразяване, елиминирах, доколкото можах, намесата на компютър, като стигнах дотам да изпиша дори всяко заглавие, всяка колонцифра, както и съдържанието, на ръка с обикновен флумастер. Някои биха казали, че това е крайно налагане на „Аза” на художника над читателя и свръхамбициозното му желание да се превърне в съавтор на голям писател като Джани Родари. Сигурно са прави, суетата не ни е чужда.

Най-вероятно всяка книга предлага различен подход. Пътят за проникване и адаптиране към текста един и същ ли е или винаги различен?

Мисля, че всяко заглавие предполага различен подход и изразни средства. Ако трябва да бъда по-категоричен, бих казал, че налагането на „стил” в графичния дизайн, особено при оформлението на книга или рисуването на илюстрация, е нонсенс. Да, често пъти са ми казвали, че книгите ми са разпознаваеми, че личи авторски почерк. Тази оценка отдавам на факта, че в повечето случаи кориците, които правя, напомнят доста на плакат – основен мотив в тях е запомнящата се идея, независимо дали ще я наречете „виц”, или „визуална хрумка”. Друг характерен момент в дизайна им е авторският подход към шрифта – за мен той е точно толкова важен, колкото и изображението и опитвам, доколкото мога, да доразвия идеята си чрез типографията, стремя се тя да е неделима част от цялостната визия на една корица. Ако трябва да отговоря в едно изречение – вярвам, че отделен автор предполага различен визуален език за обличането на текста в книжно издание.  

Млад художник, а вече с толкова впечатляващо творческо CV! Щастлива звезда, много работа, дарба… Как си го обясняваш?

Не съм много сигурен, че все още определението „млад художник” е удачно да придружава визитката ми, все пак съм на 32 :). Винаги съм знаел какво искам да правя и имах шанса да се занимавам точно с това. Не бих могъл да изразя успеха като процентно съотношение на работа и талант, но едното не може без другото. Всъщност, като се замисля – умереният мързел понякога дори помага, защото често пъти той е краткият път към постигането на гениална простота. Всичко това е в кръга на шегата, разбира се, успехите и малките победи на бойното поле на графичния дизайн идват след уроците от многото успешни битки, от многото работа.

Ти си оформител на книгите на едно от най-престижните и "тежки" издателства - "Сиела". Това сигурно е огромна отговорност.

Много се говори за разпознаваемото лице на дадено издателство, за идентичността, продиктувана от дизайна на книгите.  Работата ми за "Сиела" е разнообразна и разнопосочна като художествени търсения и това се дължи на разнообразието на издаваната литература. "Тежестта" на работата идва от трудността да се намери пресечната точка, в която се срещат удовлетворението на клиента /в това число включвам както автор, така и преводач, редактор, та дори и читателите/ и естетическите и идейни принципи на дизайнера в мое лице. Мисля, че винаги съществува компромис, бил той и минимален, от една от двете страни. Що се отнася до отговорността – несъмнено има такава, книгата е продукт на немалък екип от различни професионалист и в крайна сметка трябва да се продава. Работата на дизайнера може както да помогне, така и да попречи това да се случи.

Твоите илюстрации лично на мен ми напомнят моите книжки от детството – незабравимите Андерсенови приказки на Любен Зидаров, например. Кой е оказал най-силно влияние върху формирането ти като художник-оформител?

Лаская се от оценката, че работата ми ти напомня на голям художник като Любен Зидаров. Надявам се все пак тя да е само препратка и напомняне, а не имитация. Радвам се, че споменаваш Андерсеновите приказки, тъй като за мен те са гениални, а ако това ви звучи пресилено, не можем да отречем, че са емблематични и до днес. Тук обаче започваме една безкрайна тема доколко детската книга, която оценяваме като качествено художествено произведение, се харесва на децата.

Пазиш ли първата си любима детска книжка и коя е тя?

Трудно е да отговоря на този въпрос едносрично. И все пак – "Пипи дългото чорапче" е една от книгите, които съм чел безброй пъти. Тя е и пример за книга, която не мога да си представя с различни от онези илюстрации, които всички помним. Познатото ни издание от нашето детство изгражда типаж, който е дорисуван и надграден от илюстратора. По същия начин не можем да си представим Малкия принц с различни илюстрации от тези на самия Екзюпери, с присъщият им чаровен наивитет. Помня и едно любимо издание с приказките на Братя Грим, илюстрирани от Киро Мавров. За мен те са пример за висок художествен вкус, а общата мрачна, на места зловеща картина доста импонира на немските разказвачи. Няма да откриете подобна мрачна интерпретация във филмите на Disney например. Пълзящият ужас в класически приказки, където за наказание се режат глави и ръце, е отречен от индустрията в 21-и век, вероятно поради някаква неразбираема за мен загриженост за детското възпитание.

Образец за добър, много добър художник в твоята област – български и не.

Имената са безброй, на прима виста се сещам за няколко плакатисти и графични дизайнери – Филип Апелоа, Щефан Загмайстер, Шигео Фукуда… Обожавам минимализма в детските книжки на Катцуми Комагата, а до днес дълбоко ме впечатляват илюстрациите на Лада към „Швейк”… и т.н., и т.н. Колкото повече имена изброявам, толкова повече ще пропусна.

Разкажи ни с няколко изречения за работата ти като художник на марки. Това е за мен най-висша форма на признание. 

Имам щастието да съм сред малцината художници, на които се поръчват пощенски марки. Работата върху тези най-малки като размер произведения според мен е „висш пилотаж” в графичния дизайн. Това, от една страна, произтича от физическите особености на пощенската марка – тя представлява парче с площ само няколко квадратни сантиметра, на която площ трябва да се помести изображение по дадена тема, придружена с немалко текст. Марката е и визитна картичка на страната, което, разбира се е голяма отговорност. Да не говорим и че тиражите в някои случаи стигат милиони и съответно гафовете и недомислиците, що се отнася до графиката, са недопустими. Може би най-приятната част от тази сфера на графичния дизайн е, че марката постепенно се превръща в бутиково произведение на изкуството и комерсиалната й цел остава на заден план.

След Стефан Кънчев има ли какво ново да се добави в тази област?

Стефан Кънчев е икона на българския графичен дизайн и вероятно ще повторя оценката на стотици, коментирали творчеството на този художник като феномен. Разбира се, че винаги има какво да се добави, всеки дял от графичния дизайн се осъвременява, търси се нов, адекватен на времето визуален език. Това, което обаче ще остане като принцип в графичния дизайн, ще е валидно винаги. Чистотата, високата, безкомпромисна естетика на графичното произведение. И в крайна сметка – любовта на Стефан Кънчев към „занаята”, която струи от всяка негова марка, от всеки запазен знак.

Искал ли си някога да направиш и живописна изложба – върху платна, с маслени бои и т.н.?

Преди време доста усилено се занимавах с живопис, особено докато следвах в Академията, а и малко след това. Печелил съм конкурси, участвал съм в живописни пленери. Живописта ми е страст, която обаче няма как да ми бъде хоби просто защото смятам, че е нужно да й посветя време, а такъв лукс на този етап не мога да си позволя. Засега.

И понеже „Диаскоп”е сайт за комикси – обичаш ли комикси? Привлича ли те идеята да нарисуваш комикс?

Разбира се, че обожавам комикси. Аз съм от поколението, което израсна с единствения комикс, до който тогава имахме достъп, ако не броим издания като „Пиф“. Култовата „Дъга” тогава беше истинско богатство и би ми било трудно да опиша на едно съвременно дете удоволствието от разгръщането на новия брой, често пъти на лоша хартия и печат, в който четирите цвята дори не са напаснати както трябва. „Разказите в картинки” ни завладяваха със същата сила, с която днес децата са омагьосани от безкрайните възможности на един таблет, например. Излишно е да казвам, че вероятно ревностното събиране и прерисуване на историите от „Дъга“ е повлияло много върху житейския ми избор да се занимавам с неща от този род. И днес, когато отворя някой брой от списанието, си давам сметка за мащабния труд, но и високите върхове, които са постигнали колегите ми преди 30 години. Аз самият също имам бегли опити в тази област, но трудно се посвещавам на едно-единствено нещо изцяло, а това е много важно за комикса. 

Все още пазя надеждата, че българският комикс ще има своя нарастващ брой по/читатели/. Далеч съм от мисълта, че ще станем Белгия на Балканите в това отношение, но смятам за важно издателите да разберат важността да се издават комикси. Те формират визуален вкус и отношение към изобразителното изкуство. Комиксът е важен преход от четенето с картинки към четенето на художествен текст. Да не говорим, че в страни като Япония има десетки видове издания, които обхващат всички възрастови групи, та дори размиват границите между това кое е предназначено за възрастни и кое за деца. Положително е, че добри художници в България има и днес, бих казал на световно ниво.

И накрая – твоето послание към читателите на „Диаскоп”!

Усмихвайте се. Въпреки всичко.

"Кориците на Дамян Дамянов са братя на плаката за театрална постановка – вид политическо изкуство. Тяхна същина е провокацията, но закодираната, стаена в засада провокация. Ако решим да сравним изкуството на този художник на съвременната българска книга с нещо от езика на литературните жанрове, то е ту еквивалент на епиграмите на Катул и Марциал, ту на тези на Джон Дън; по кръвна група то флуктуира между руските частушки и парадоксите на Уайлд; напомня ту на английските лимерици, ту на апориите на Зенон. И всичко това - само ако направим сравнение с литературата. Говорим ли за реално използваните от Дамян Дамянов техники, ще трябва да признаем, че в арсенала му има всичко. А общото е винаги едно - лаконизмът."

Йордан Ефтимов при откриване на самостоятелна изложба на художника под надслов "Художници на българската книга днес" в книжарница "Хеликон-Витоша" на 11 май 2011

 

С художника Дамян Дамянов разговаря Ина Мирчева

Албум с творби от художника може да разгледате тук

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Дамян Дамянов е роден на 5 април 1982 г.

Работи в областта на книжния дизайн (с повече от  1000 реализирани корици), плакатът, илюстрацията, пощенската марка, калиграфията. Пише статии посветени на изкуството на плаката и графичния дизайн. Асистент в Катедра Плакат и Визуална комуникация в Националната художествена академия.

e-mail: [email protected]

2014 – Участие в изложба „Три любими”, в рамките на Plovdiv One Design Week

2014 – Участие в изложба „40 най-добри корици на български художници” с 5 корици, една от които в селектираните Топ 10

2014 – Лекция „Голямото пътешествие на малката графика” в рамките на Computer Space 2014

2013 – Лекция „Идеите на са динозаври” в рамките на конференция на Плакат и визуална комуникация

2013 – Участие в Сборна изложба Gaudeamus Igitur, Габрово, на преподаватели и студенти от НХА

2012 – Изложба в БКЦ Москва „Художник и слово“, съвместно с художничката Капка Кънева

2012 –. Награда от изложба-конкурс – Велики майстори на японския плакат

2012 – Участие в изложба-плакат на преподаватели от НХА в галерия „Дебют“

2011 – Самостоятелна изложба в Книжарница „Хеликон“ – изкуство на българската книга

2012 – Участие в Изложба „Градът“, БНР, Туристически иформационен център, София, 2011; II Биенале на българския дизайн, София, 2011; парк „Кестените“, Банкя, 2012;

2009 – Самостоятелна изложба „Речник на собствените и чужди мисли“ в зала „Параклис“ на Националната художествена галерия

Публикации по проблемите на плаката и графичния дизайн в сп. Prographica: Синтезът „Древински“, Ф(илип) А(пелоа) като Ф(ренски) А(фиш), Дзен и изкуството на японския екологичен плакат, Ико Танака, Казумаса Нагаи, Шигео Фукуда, ProGrafitti, Плакатът-пропаганда, Робинзон и триеналето на сценичния плакат, Кратка история на силуета, Пробив и метафора в плакатите на Мечислав Гуровски

2010 – Участие в изложба-плакат „Послания към света“, Шанхай Експо, Шанхай

2010 – Куратор и участник в изложба плакат „Каравана на десетте думи“

2008 – Участник и съорганизатор на Втората научна конференция по Плакат „Плакатно мислене. Концептуално изкуство. Инвенции.

2008 – Втора награда в раздел „Шрифт“ на Първото биенале на българския графичен дизайн

2007 – Съорганизатор на изложба „60 години специалност Плакат“

2007 – Специализация в ателие Cite des Arts Paris

2007 – Участие в изложба на млади български илюстратори, под патронажа на СБХ, Братислава

2006 – Участие в Национална изложба „Изкуство на българската книга“, СБХ и награда в раздел „Шрифт“, участие в пътуващата изложба „Изкуство на българската книга“

2008 – Участник в изложба „Български плакат“ в Истанбул

2007 – Участие в Изложба „Млади автори“, Софийска филхармония, 2007;

Автор на повече от  1000 корици на книги.

Участник в Триеналето на сценичния плакат 2004, 2007, 2010, 2013

Участник в биеналето на хумора и сатирата, Габрово през  2007, 2009, 2011, 2013

Автор на множество филателни издания, 2004–2014