Денчо Владимиров: "Новият Салиери"

Счетоводителят Аврам Мишев умря.

Мъчи го няколко месеца коварна болест и  - край!

Стефанов, бившият касиер, бе също на погребението. Същият този Стефанов, който цял живот не можеше да си пробие път заради Мишев. Въпреки че по образование и стаж бяха равни. Дори и в лицето малко си приличаха. И двамата бяха на младини дългоко­си, а после като че ли в едно и също време оплешивяха. Но Мишев бе все по-напред.

А започнаха като касиери заедно. Но още на втората година Мишев стана помощник на счетоводителя. А след като счетоводителят се пенсионира, Мишев го замести. Касиерът си остана Стефанов.

Награди ли даваха, в чужбина ли изпращаха, на съвещания с банкети ли трябваше да замине някой финансист от предприятието, все него, все Мишев вреждаха, все него изпращаха. После от страната идваха други счетоводители опита на Мишев да изучават, думата му да чуят.

За Стефанов никой не се сещаше да го изтъкне. Само веднъж, на един Първи май, го сложиха начело на колоната. Бяха му дали да държи плакат.

Дълго търпя това положение Стефанов. Мъчително дълго. Но след като Мишев бе представен за втори път за трудов орден, Стефанов не спа две нощи и реши да се бори.

Първото, с което започна, бе да изтрие няколко цифри във ведомостта на Мишев и след това на тяхно място произволно написа други. В резултат на това се получиха страхотни грешки в баланса за цяло тримесечие и Мишев получи първото си устно мъмрене.

После Стефанов влезе и открадна от стаята на Мишев новата щатна таблица и си зави с нея закуската. Не след дълго той издебна отсъствието на чистачката и успя след работа да измъкне от бюрото на Мишев служебния печат и да го хвърли в Марица.

А в една студена утрин Мишев намери прозореца зад гърба си счупен, в шишето за вода някой бе налял газ, а когато седна на стола си, последният с трясък се разпадна.

Мùна се известно време и на Стефанов се удаде да прибере ключовете от кабинета на Мишев и после счетоводите­лят три дни не можеше да влезе там. Тук той получи второто си мъмрене за проявената немарливост.

А когато в предприятието съвсем мистериозно изчезна портмоне с цяла заплата, дошлият оперативен работник с помощта на куче, за общо удивление го откри във вътрешния джоб на сакото на Мишев, който дори не можа и да гъкне в свое оправдание. Сега, под напора на общественото мнение в предприятието, ръководството бе принудено да не проявява повече снизхождение и Мишев получи официално известие за уволнението си и заедно с това и своя пръв припадък.

За заместник на Мишев не се колебаха дълго. Много ясно, че това можеше да бъде само тихият, скромен, небле­стящ с качества и способности, но в замяна на това дългогодишен финансов служител Стефанов, пръв приятел на Мишев от детинство.

А нещата със самия Мишев се подреждаха зле.

И докато Стефанов още се оправяше с  встъпването си  в новата длъжност, Мишев, както си чакаше пред кабинета на една лекарска знаменитост, тупна и умря. Инфаркт.

Всички в предприятието посетиха масово погребението.

Стефанов, дълбоко в себе си вече простил всички огорчения в живота си от Мишев, произнесе прочувствена реч, след която директорът му стисна ръката.

Вечерта след погребението Стефанов седна в мекото кресло пред телевизора в дома си и се отпусна в някакво странно приятно удовлетворение след дълга и продължителна работа. Припомняше си отделни пасажи от речта на погребението на Митев, дори цитира някои от тях на жена си и възбуден ù разказа как всички го слушаха с внимание и как после шефът му стигна ръката. И той показваше точно коя ръка.

За пръв път откакто се помнеше, Стефанов се бе почувствал център на внимание. На погребението той ясно бе разгледал лицата на колегите си и безпогрешно прочете по много от тях новото уважение към особата му и, разбира се, заедно с това и онази така позната на Стефанов мъчно сподавяна предателска завист за високия служебен пост - нещо, което обаче само подсилваше удовлетворението на Стефанов.

След месец в приемната на един от много способните местни лекари специалисти влезе висок мъж с лимонен цвят на лицето и трескав поглед.

Това бе новият счетоводител Методи Стефанов.

Някой бе влязъл в кабинета му и бе откраднал половината служебни печати.

карикатура: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева