МИРОГЛЕДЪТ НА БЪЛГАРИТЕ В НОВОИЗЛЯЗЪЛ БЪЛГАРСКИ КОМИКС

Българските комикси през последните години се обогатяват с един ценен принос – „Православен комикс”, излизащ в големи тиражи от 2009 г. до днес – от 5 000 и 6 000 до 60 000 и 80 000. Изданието е по идея и с благословение на европейския митрополит Антоний и се издава с финансовата подкрепа на фондация „Християни”, като се раздава безплатно на българските деца и младежи. Не са изминали и три месеца и пред нашите очи е пореден  нов брой „Сътворението на вселената” в обем на 24 стр., формат А3 обрязан. Всяка дума от текста в комикса е обмислена и подбрана от митрополита. Религиозно философското обяснение на вселената в този брой прави опит да примири вярата със знанието и издига българското девето изкуство от характерната му детска занимателност в културна дейност.

Днес често се казва, че българската младеж е в безпътица и че сърцето ù е пресъхнало. Напротив – тя се занимава с творчество и делà. Това, което е необходимо на младите хора е не залъгването, а подпомагането в нейните стремежи, за да използва умело силите си. Според Западно - и Средноевропейския митр. Антоний комикс изкуството дава възможност по интересен и достъпен начин децата и младежите да получат усещане за история и способност да се поучат от хората, живели в миналото.

Животът е динамика, една непрекъсната верига от дела, а делата на един народ са неговият истински историк. Делата, а не мъдруванията и политическата мечтателност са жизнения поток, който храни и напоява стремежите и придобивките на културното човечество.

Доказана истина е, че от мирогледа на един човек много зависи неговата практическа дейност. Затова днес много се говори и пише за мироглед – създаване на здрав мироглед, борба за съвременен мироглед и т.н. Историкът, за да си обясни много от проявите на един народ в областта на науката, изкуството, религията и пр., трябва да познава добре мирогледа на тоя народ, да е запознат с неговите представи и схващания за света.

Защото на тези въпроси се гледа през призмата на идеята, пронизваща целия му живот – мирогледът за света в неговата целокупност. А именно: как е произлязъл светът, коя е причината на разните природни явления, откъде идва човек, какъв е смисълът на човешкия живот, какъв е неговият край и др.? Мирогледът оказва голямо значение и върху видовете изкуства. Колко голяма е разликата между мирогледа на древна Гърция и древен Израил! В древна Гърция има едно леко, весело схващане за живота, който трябва да се подслажда, да се разхубавява и украсява с всички средства на изкуството. В древен Израил има строга и трезва представа за живота, рисувана с цялата сложност и трудност на човешкия житейски път. За древна Елада божествата са обект на изкуство и поезия, те допълват разнообразието и веселието в живота. За израилтянина полетите на фантазията за създаване на митология, художество, скулптура и др. изкуства били озаптени от мирогледа. Професор Илия Бешков пише, че там благоприятни условия имало само за развитие на религиозните изкуства - предимно лириката и  музиката.

Следвайки тази обща характеристика „Православен комикс” представя в новия си брой отделни въпроси, съдържащи се в посочената тема. Новият български комикс започва с най-общи въпроси за представата на света, за небето и земята, след което преминава на въпроса за човешката душа през погледа на религиите, науката и философията, за началото и същността на човешкото битие, и на края - за състоянието на човека след смъртта. В основата на тази библейска графична сюита лежи мирогледът на българина от епохата на Златния век.

Що се отнася до разбиране приноса на „Православен комикс”, трябва да се направи исторически обзор на нашата държава.

Ние българите се явихме на историческия фон на Балканския полуостров в една епоха твърде комплицирана и много опасна, тъй като условията не способстваха за амалгиране. За св. цар Борис, който виждаше опасността, беше поставен наистина хамлетовски въпрос – да бъде или да не бъде. Да остане в старата култура не беше възможно. Ние можем да говорим за нашите прабългари с езика на фантазията колкото си искаме, но когато вземем с микроскоп да търсим елементи за духовно нравствен облик, намираме само факти на груба сила. В действителност великият Омуртаг даде организация, но тя бе за племе, дошло от Азия да търси своя жизнен простор. Ето защо Черноризец Храбър казва, че имаше български народ, но той бе без много дати. Мъдрият цар Борис разбираше, че ако приеме християнската култура от Византия – това значи да остане завинаги под нейното влияние; ако от папата – това значи българският народ да бъде асимилиран от латините. И той избра правия път – писмеността. С великото дело на св. св. Кирил и Методий се сложи начало на нова ера за живот и подем. Историята на българската култура и държава се дължи на обединението ни в единния църковен живот. Дори столетия след златния век у нас, демократичната идея се ражда като плод от църковната борба.

Самата книга в България става синоним на светите книги. И тъкмо това определя отношението на древния българин към родната му книга – той е горд с нейната святост. Този факт изпъква най-добре, когато успоредим историята на българската църква с историята на българската книжнина. А когато нашата книжнина от времето на цар Симеон се обогати с всички видове произведения, които бяха достояние на византийската и латинска книжнина, то българската култура стана трета в Европа. Интересно е, че у нас през вековете, образа и словото са били винаги предпочитани в синтез.

И по-късно първите радетели за просвета в духа на европейската, тези  които издигнаха глас за приобщаване на българския народ към културата на европейските народи, не бяха ли пак църковниците? Ето как св. Софроний Врачански се провиква: „В Европа цъфти просвета, а ние сме прости като скотове”. Именно през техните училища минаха нашите първи писатели и поети, създателите на българската художественост. И най-главната черта за българската литература си остава техният завет – да буди положителното в душата на четеца, да го възпитава в национални и нравствени добродетели и да създава стимули за възвишени постъпки.

Интересно е да се отбележи, че в първите 4 стр. от комикса „Сътворението на вселената”, се разглежда мегаисторията на света. Това даде възможност на зографа Георги Чепилев да очертае картините с различни рамки. Тъй като българските комикси от последните 50 г. са бедни откъм този художествен израз  (възползвайки се от разликата по време на изобразените  земни периоди), в този „Православен комикс” се представя за първи път у нас кратка енциклопедия за „рамките в кадъра на комикс изкуството”. В специална брошура на издание „Диаскоп” се разяснява тяхното значение и правилната им употреба. Брошурата е за служебно ползване и се раздава безплатно само на членове от пловдивското комикс дружество.

„Диаскоп”