ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ – ЧЕРВЕНАТА НИШКА, ПРОНИЗВАЩА ИЗДАТЕЛСКИЯ ПЛАН НА „ДИАСКОП” ДО 2019

14.01.2015
Снимка 1

публикувано за първи път през 8.9.2014 г.

Задачата на всяка област от научното знание се състои не само в натрупване и описване на факти, но и във всестранното и задълбочено обяснение на явленията, фактите и съществуващите между тях закономерни връзки.

Ето защо  самите учени строго спазват следната догма: В този век, в който всичко върви така бързо, при един ред изследвания, установяващи една научна мисъл, се изисква най-малко 25 години.

Дори и за най-ясните и най-леките за доказване, т.е. тези, които не търпят оспорване, се изисква не по-малко време. И в комикс изкуството всички нови проблеми имат смисъл дотолкова, доколкото са подсказани от живота на обществото и практиката. Днес в българското комикс изкуство навлиза една мода, да я наречем курсистко изложение на теоретични и исторични концепции. Те като правило се водят в своеобразен академичен маниер, който в традиционната сухост вижда синоним на „строга научност”. Облечен с такива твърди научни формули (рожба на учено общество) комиксът няма да вирее дълго, защото се унищожава всяка инициатива и независимост. Комиксите са масова култура, а за един интелигент, знаещ няколкостотин хиляди думи, е почти невъзможно да има еднакъв начин на мислене с човек, знаещ едва триста думи. Знанията на учените са като джобно фенерче, осветяват само един тесен кръг. А цялата околност остава неосветена и неразбрана. Особено ако не е минал периода от 25 г. постоянно изследване, не могат да се изказват обобщаващо по този въпрос и го разглеждат според лично мнение.Ако научните обобщения излизат от празна почва, значи изследванията са започнати от задния черен вход.Този път е несъобразен и изкривява  действителното положение на българските комикс проблеми. Опитът е доказал, че при такова умонастроение науката достига до състояние на застой и вместо живи мисли налага догми. Когато светът се намира на прага на преход към нова неизвестна система и непроучена, важно е да се дават интелектуални импулси  и ценности за самостоятелно размишление. Да се посочи план, според който българските комикси да живеят през следващите 50 г. Може да се прогнозира, че структурата на социалистическите комикс издателства не ще са в състояние да върнат или възпроизведат началната си ситуация. Защото  изчезването на социалистическите комикс издателства (списанията „Дъга” и „Чуден свят”) бе така ненадейно, както и появяването им. Но самата ненадейност показва, че социалистическият комикс е пренесено изкуство, по-точно официално наложено. А тъй като никога изкуствата на един народ не се появяват и изчезват по този начин, това означава, че дадено изкуство не е достатъчно обвързано с масата за когото е предназначен. И трябва да се има предвид, че  макар  видимото издигане на българския комикс, той сега е като пясък, отнесен от вятъра - само за момент избягващ земното притегляне. Няма нужда да си голям психолог или икономист, за да установиш, че днешния човек живее в критичен исторически период. За който период е характерно търпение на оспорването, тъй като старите идеи са изгубили власт, а новите още не са установени. Коренни промени обаче са невъзможни да се извършат за кратък срок. Така както изведнъж едно лице не може да промени телосложението си. Всички тези размисли не са насочени против авторите на бившите издания, никак не оспорвам тяхното оригинално и отлично изпълнение.

Това са причините в Пловдив още преди започването на прехода и преди двете комикс издателства да завършат своя кръг и влезнат в тъмнината на небитието, да се направят опити за обсъждане на този жанр. И днес сме свидетели как развитието на българските комикси  поражда у нас през последните години не малко дискусии. В това, разбира се, няма никаква беда. Бедата започва там, където царува равнодушно безмълвие с цел единствено централизиране по социалистически модел. Когато каменна сграда е построена върху забити в земята дървени греди, то след известно време може да се срути. Необходимо е навреме да се подменят коловете от ъглите с каменни основи. Сега след прехода и след наложената вече частна инициатива, никой на никого не забранява и всички надъхани от миналото усилия ще тласкат само към упадък. Да се налагат идеи за пътя на българските комикси без съобразяване с горе изброените доводи е подобно на керван от пътници, вървящ в безлунна нощ и то без факел, сред скали, пропасти и тинести блата. Кой ще го изведе от тази безнадеждност, когато всичко в обществото катастрофално се сгромолясва?

През 2011 г. издание „Диаскоп” имаше юбилей – 25 г. от първите официално публикувани изследвания върху историята и теорията на българските комикси. Наивна е мисълта, че най-ценните постижения от толкова дългогодишен труд ще се изнесат в популярната форма. За съжаление, действията на всеки без доказателства, но с високомерно отношение към стореното от пловдивската комикс школа, ще ни напомнят  следния исторически случай: През 1556 година, пътувайки за Мексико, испанската флота се оказала изхвърлена от буря във Флорида. За да спечелят милостта на обкръжилите ги враждебно настроени индианци, изплашените испанци им предложили чували пълни със злато и сребро. Но много скоро били вътрешно развеселени, защото индианците изсипали скъпоценностите и прибрали само чувалите - тяхната тъкан било нещо ново за тях.

Град Пловдив с избирането за културна столица встъпва в ера на преобразуване и ново бъдеще. За искрените любители на българското девето изкуство, ще е празник до 2019 г. да проследят  30 годишния път на теоретическите и исторически регионални изследвания, както и обобщения за популярното изкуство по случай настъпващия  „10 годишен юбилей на българския поп арт”. За тези случаи екипът на „Диаскоп” и неговите приятели реагираха с американска бързина. Нека помогнем да не се изгуби ярката индивидуалност на българския комикс, а да използваме за неговото развитие целия натрупан през вековете богат опит на многото поколения. С радост ще очакваме творби от всеки спазващ Етичния комикс кодекс.

Георги Чепилев