Димитър Войнов: "Ревнивият котарак"
30.09.2014
Нарисувах портрет на моята приятелка.
Тя, излегнала се на дивана с черно кожено палто, а в скута ù – нейният котарак. Играе си с опашката му, както често обича да го прави. Една съвсем обикновена история – класическа, донякъде дребнава, нищо обезпокоително.
На вернасаж показах и картината с моята приятелка и котарака. Всички я намираха за прекрасна, мнозина отбелязаха, че това е особен котарак, този, когото съм нарисувал.
Не проумявах и попитах какво чак толкова особено би могло да има в него.
Ами, отговориха те, котаракът изглежда точно като теб. "Да не би да си рисувал автопортрет?"
Наистина, често казано, котката си беше странна, но чак да прилича на мен, не вярвах.
Чисто и просто един ревнив котарак.
Веднъж мой познат направи комплимент на приятелката ми и котаракът също чу. Действително, със собствените си очи видях, как той се изплю в чашата му с вино. Но какво бих могъл да кажа в подобна ситуация?
Премълчах си.
Две седмици моят познат страдал от стомашно разстройство. Обади се да ни пита с какво сме го гостили.
При друг случай котаракът направо наказа един от обожателите на приятелката ми. Издраска цялото му лице и го натири от къщи. По пътя от входната врата до автомобила не спираше да дере, яростно да напада и да налага кавалера. При това открадна от колата шофьорската му книжка. Та след седмица и той телефонира, за да търси книжката си у нас.
Понякога се вглеждам в котарака и разбирам, че той някак си вече започва да има нещо общо с мен.
Като се замисля, ако съм на мястото на котарака, както моята приятелка обича да си играе с опашката му, и аз бих бил доста замаян.
от книгата на Димитър Войнов "Bunder vogel - Texte und Bilder", 2006
Текстовете са пояснителни фрагменти към съответната едноименна картина на художника, написани от самия художник.
На снимката: "Ревнивият котарак", 70х100, м.б. платно
Димитър Войнов в "Диаскоп": "Един българин в Рупертсхайн"
превод от немски: Христина Мирчева