по заглавие   по съдържание

Валентин Дишев: "Егей"

17.10.2014
Снимка 1

Егей

 

***

ако разглобя това тяло
какво ще остане -
пет кофи мътна вода

ако разглобя този дух
ще остане ли нещо?

няколко илюзии
за стъпки по водата

 

и нечия усмивка за хоризонт


***

да се впечатиш
без да си белег
 
да си история
без да си смърт


***

искам да направиш книга
в която да не пишеш за писането

мразя това
ти умееш да изричаш нещата
каквито са били преди това
отвъд и след

ми каза Палми

скъпи приятелю
и аз го искам

не е взиране в правенето
и не пиша за него не пиша

приятелю

то е начинът
да се чуе мълчанието ми
догато иглата преминава през мен
и съшива



***

солена е
мисълта ми
 
в най-сините
мигове си представям
как смисълът идва и ближе от нея
 
а тя се смалява
смалява
смалява


***
пронизващият глас
на битието
има човчица малка
и тънка
и сивокафяви пера


***
няма да го драскам
за да ме запомни

 
ще го подслоня
ще го приютя
 
ще съм памет
и дом


***
не зная
дали пеперудите са свободни
но знам
вкуса ни свободата -

не е нектар
не е цветен прашец
или полет

неутрален е
като смисъл:
чака да го изпълниш



***

не можеш прекоси мрака
без той да премине през теб

не можеш пренесе думата
без тя да вдълбае гнездо



***

песъчинката между зъбите
песъчинката край реката
песъчинката в корените
 
е една и съща
 
разказвачите са различни
 
ние сме разказите

 

_________

* - този цикъл, обединяващ текстове, включени в „Тиха книга”, „Ортелий” и „Маргьорит (и други регистри)”, е създаден специално за "Диаскоп комикс"  (В.Д.)

 

                                                    "Маргьорит (и други регистри)
                                                    "Многоточие - стихотворение в стихотворението"
                                                     "Ако изследваш дълго паяжината..."
 

 


 

ПОКАНА ЗА ПРЕДСТОЯЩА ПРЕМИЕРА

„Перипъл за измълчаното море” в Пловдив

Под това заглавие Валентин Дишев ще представи на 20 октомври (понеделник), от 18:30 в Културния център на Радио Пловдив новата си – „Тиха книга” – която, заедно с вторите, преработени и допълнени издания на предишните му две книги („Ортелий” и „Маргьорит (и други регистри)” – и двете номинирани за Национална награда за поезия „Иван Николов”, съответно през 2011-а и 201 година за своите първи издания), изрича едно пътуване в търсенето на началата, разказ за историята, присъдите и възторзите на множествената идентичност на европейския човек.

Разказ немногословен, в който пътуването не е преместване, а живеене; пътуване, в което историята на болящия свят е минимализирана докрай, история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане.

За трилогията Екатерина Йосифова казва:

„Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно – изцяло чистота. Да, това е точната дума – чистота. Но днес това звучи като „бяла врана”. Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усешам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. Мисля, че това, което той е – сега и тази трилогия – е нещо като венец, като увенчаване на всичко досега.”


Палми Ранчев, след появата на трилогията, я коментира така:

„Понякога се колебая дали Валентин Дишев изпитва недоверие към думите и затова използва съвсем малко в стиховете си - само подбрани, сигурни в това, което назовават, или обратно - доверява им се максимално, защото са прецизно подбирани, и има доверие в това, което назовават. Но със сигурност разчита, че и с малко ще каже достатъчно за всичко, което е искал да изрази. Понякога смисълът, процедил се между колебанието и сигурността, се излива успешно и в една-единствена дума. Един разпознаваем стихотворен почерк, в който винаги има "и още нещо", затаено в тишината, естественото поетическо напрежение и високата интелектуална температура, скрепяващи стихотворните редове. Едновременно свързани с думите и някак добавени свише, и до известна степен независими от тях. Стихове за бавно четене, за препрочитане, с възможност за продължителни поетически медитации.”

А Илко Димитров, винаги пестелив на думи, заявява:

„Бих казал, че се надявам колкото се може по-скоро - колкото може повече от нас да разберат, че Валентин Дишев е голям поет.”



Валентин Дишев е автор на десет книги. В последните години живее в Благоевград, работи като журналист, преподава и в ПУ „Паисий Хилендарски”. Носител е на Награда "Христо Г. Данов" за принос в българската книжовна култура, в раздел "Представяне на българската книга", за 2013 година."

Под същия наслов книгите ще бъдат представени на 27 октомври във Варна - от 18:30 часа в Артсалона на Радио Варна, а на 28-и, от 19:00 - в клуб "Таралеж" във Велико Търново."

 

информация: Гери Георгиева, ИК "Жанет 45"

на снимките: Валентин Дишев в клуб-галерия "Таралеж", Велико Търново, ноември 2013 година

 


 

редактор: Христина Мирчева