Олеся Николова: "Ние нямаме политици, а шоумени. Клоунада и пърформанси. Инсталации и декаданс."
19.11.2014
Интервю през времето с един Минувач, който "смути" настоящето, така че не съществува нито настояще, нито момент, нито епоха. Минувач с множество светове, преобразяващи бързо – Олеся Николова. (С.В.)
Леся, представи ни с няколко думи отново проекта „Да сътворим книга заедно” в Нощта на музеите и галериите, издание 2014 г.
„Да сътворим книга заедно” се роди като проект от книгата „Денонощия”, която все още не е успяла да се огледа в огледалото. Започна като аналог на книгата, която представлява текст с вградена графика. Като на шега. Исках в Нощта на музеите и галериите да рисуваме и пишем за хората, а в замяна на това те да ни разкажат своята история. Мнозина си тръгнаха с графика и текст към нея, а ние получихме интересни истории, които събрахме в една обща книга. Най-радостното обаче е, че не свърши с приключването на нощта. Напротив. В книгата, която вече има своя не малък обем, взеха участие и много онлайн артисти и пишещи.
Проектът започна да придобива своя онлайн образ, книгата ще има своята втора част само от онлайн участници. Амбициите ни са да има и трета, в нея ще вземат участие чуждестранни артисти. Наскоро разбрах, че това, което сме направили е вдъхновило и директорка на детска градина. Тя иска по случай 50 годишнината на градината да събере екип, който да пише и рисува - това прави и една четвърта част, посветена само на децата.
Чудато. Мнозина успяха да го опитомят още вечерта. Някои го гледаха отстрани, мислейки си, че е прекалено странно и гледаха на него като на поредното зоопарково попълнение.
Други успяха да си вземат и малки. Все още има хора, които го харесват и го хранят, за да може да расте здраво и пълноценно.
Хубавото на това животно е, че душата му жадува за човешкия талант и история. Няма нищо по-интересно от вътъка, който се намира във всеки един човек. От това да изрази себе си и с няколко думи да каже кой е.
Гоним нощта с електрическа светлина и си мислим, че сме „просветени” вътрешно. Срещна ли своето нуминозно преживяване в този проект?
Не. Категорично. Макар че имаше чувство на трепет. Не ми се преобърна коренно перспективата за живота, а ми се иска. А и аз не съм човек с аскетична нагласа. Все още чакам своето нуминозно преживяване.
Доколко и как Човекът на ХХІ век се е променил? Четейки текстовете, откриваме инвенции като: любовта, приятелството, пътуването и в този ред непрестанното търсене. Накъде пътува Човекът и намира ли Той нов образ или повтаря стари архитипове?
Всичко ново е отдавна забравено старо. Тази мисъл се отнася най-вече за модата. Голяма част от обществото ни следва мода в поведението, мода в начина си на общуване, мода в отношението си към хората. И именно това най-много ме плаши. Нечистоплътността в общуването. Неумението да се прозре зад фасадата, зад позата, защото така е модерно.
Човекът на ХХІ век се е променил. Станал е невербален, а тези, които все още умеят да общуват, са се превърнали във вербални ексхибиционисти. Както казва Георги Марков ”Хората не говорят един с друг, а един на друг”.
Да, говорят за любовта, приятелството и пътуването. Все още това е от съществено значение за хората и именно те създават надеждата, че промяната не е толкова безвъзвратна.
Човекът пътува по пътя на индукцията и по пътя на дедукцията, но е хубаво, че не се страхува да взема стопаджии и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Да изградиш приятелство, да се потопиш в едно друго светоусещане, да се докоснеш до нечия друга съдба те прави малко по-богат. По този начин откриваме нови образи, но и неизбежно повтаряме стари архитипове.
Екипът ти е бил Другата земя за вашите гости. Как Другата земя намери себе си „чрез” и „в” хората-гости? Какво преоткри за себе си всеки един от вас и/или какво научи?
Хората – гости! Аз искам да благодаря на всеки един от тях поотделно. Искам да ги събера и да им кажа: „Вие бяхте чудесни и ни подарихте емоция, която трудно може да се опише. Неизразима е!”
Никой от нас не знаеше всъщност с какво ще се сблъскаме в Нощта. Лично аз осъзнах какво ми се е случило едва след няколко дена. Но истинското усещане за хората, които имах само като образи и имена, дойде едва, след като те започнаха да изпращат своите истории.
Най-трудно е да накараш някого да пише за себе си. Да се отпусне и да позволи да го опознаеш, освен ако той самият не е решил да те допусне в своето пространство. А те ни се довериха!
Имаше такива, които се притесняваха, някои недоумяваха защо ще рисуваме и пишем за тях. (Дори имахме случай, в който един мъж искаше да си плати рисунката и едва успяхме да му обясним, че всичко това е безвъзмездно). Имаше скептици, имаше и критици.
Но повечето бяха усмихнати и позитивни, а това зареждаше и нас.
Нощта не е статична. И книгата на Нощта също не е статична. Как твоят режим на времевост след Нощта се съчетава с темповете на политическите събития в страната?
Политическите събития в България!!!
Ние нямаме политици, а шоумени. Клоунада и пърформанси. Инсталации и декаданс.
Няма политически събития, а зрелища. Най-тъжното е, че това няма да свърши скоро, не и по начина, по който аз го разбирам. Чакаме, чакаме, чакаме, а това ни прави пасивни. Моята времевост след Нощта, продължи по начина, който е бил и преди, без оглед на политическите спектакли.
Графичното изобразяване не е урбанизирано, сякаш преживяването сред града не предлага познание?
Познанието е път и различни гледни точки. Пътят понякога е асфалтиран. Има много ъгли, зад които можеш да надникнеш, непознати врати, които можеш да отвориш.
Има една притча за петимата слепци и слона. Слепците не знаели какво е слон – никога не били виждали. И искали да разберат какво е. Един хванал хобота, друг опашката, трети ухо, четвъртият – крак, петият – тялото. И на въпроса какво е слон разказали различни неща. Защото това е, което са „видели“.
Но значи ли, че едно от описанието е грешно?
Това, че графичното изобразяване не е урбанизирано, не означава, че не е инспирирано от градската среда. А и нека не забравяме, че тук има много важна роля въображението, а за да оцелееш в градски условия, трябва да имаш богато въображение.
През прочита на библейското изобразяване планините са между най-величествените Божествени творения. Те са като вечни символи на великите събития, на човешкия грях, Божието правосъдие и милост. Какво е твоето правосъдие и срещу кого би насочила своята милост?
Хората са свободни да действат сами за себе си. Ние трябва да се радваме на постановения от Бог план, който ни позволява да правим избори да действаме сами за себе си и да преживяваме последиците. Или както е казано в Писанията, да „опитва(ме) горчивото, за да можем да зна(ем) цената на доброто“. Moисей 6:55.
Коя съм аз, че да раздавам правосъдие или да насочвам своята милост към когото и да било. Всеки сам отговаря пред себе си за действията и мислите си.
Дървото е дете на двете среди – тъмната, която го заравя все по-надълбоко и светлата, която го дърпа към въздуха и слънцето. Дървото е изобразено и като ръце, насочени към Слънцето – това молитва за какво е? В друга графика, виждаме преплетените ръце – кое братство, респективно кое общество търсим?
Истината е, че рисунките се сътворяваха на момента и в тях няма тази дълбочина, която търсим сега. Интерпретациите са за публиката. Ентропията е неизбежна и ако разглеждаме дървото като дете на двете среди, то молитвата е за един свят, в който ентропията да не е определяща.
Обществото, което всеки човек поотделно търси е това, в което да се чувства приет, естествен, срещаш разбиране.
От какво циклично обновление, чрез образа на рибата и водата, се нуждае гражданското ни общество?
Не можем да разберем в дълбочина себе си, ако не разберем времето, в което живеем. Частта носи характеристиките на Цялото и, ако всеки иска да осъзнае своята роля и място в него, ще се наложи да разбере повече за Цялото. Епохата на Рибите, макар и отиваща си сега, е изиграла важна роля в развитието и еволюцията на човечеството. Макар и по детски емоционален начин, тя е донесла енергията на любовта и състраданието и е утвърдила ценностите на общността.
В момента сме на куспида между Риби и Водолей. Енергиите на Водолея вече рефлектират върху Земята. Влиянието им все още е слабо в сравнение с това на Риби, което продължава да доминира.
Ако все пак трябва да приемем най-доброто от ерата на рибата - енергията на любовта и състраданието.
Виждаме още и Всевиждащото око Божие (символ, с който доста се спекулира) – какво обаче трябва да е новото ни провидение?
Човечността във всичките й аспекти.
Любовта продължава да бъде дирена, но както чрез словото, така и чрез образа намираме всъщност търсенията на АЗ-а . Двойката „МЪЖ-ЖЕНА” не се докосват в Нощта, те са само две закачалки. Означава ли това, че единството е отстъпило място на единицата?
Отдавна единството е отстъпило място на единиците. Тъжно е, но е факт. И все пак има изключения, които определят правилата.
И накрая: Разум или Неразумност?
И двете. Човек трябва да умее да бъде неразумен. Това го приближава към детето в него, към търсенето на нови усещания и преживявания. Разумът изисква дисциплина и самоусъвършенстване, но ако стоим в едната или в другата крайност, не бихме могли да бъдем пълноценни.
Твоето послание към читателите на "Диаскоп"!
На читателите на "Диаскоп" пожелавам никога да не престават да търсят, да мечтаят, да съзидават и творят. Да преоткриват всеки ден по нещо ново за себе си и хората и най-важното да бъдат добри добри.
редактор: Христина Мирчева