Димитър Герганов: "Забавлявайте се! Конспирацията е навсякъде!"
20.01.2015
Христина Мирчева разговаря с Димитър Герганов
Повод за този разговор е новата книга на Димитър Герганов "Конспирацията Хазара". Един от ревностно четящите пловдивчани, който следи отблизо не само финансовия пазар, но и литературните процеси, грабна перото и между 2013 и 2015 година издаде три книги. Не е шега.
Финанси и слово... Как се съчетават две на пръв поглед противоречиви дейности? Писател финансист звучи наистина сериозно.
Трудно. Всяка една дейност иска пълно отдаване, ако търсиш добри резултати. Прекарах дълги години на финансовите пазари и в един момент усетих, че се нуждая от промяна. Да познаваш посоките на движение на валутните пазари, няма голям смисъл извън чисто финансовата страна. Писането пък извън романтичните представи е ненаситна ламя, която се храни с думи, образи и емоции… Има един евангелски текст „Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре…” Накратко, справям се някак и гледам да не се взимам много на сериозно.
Помниш ли първия си текст, който написа – кога и какво?
Трябва да е била някаква статия за валутните пазари преди десетина години и днес сигурно ще ми се струва ужасна. Помня, че беше голяма борба с клавиатурата, валутите мърдат бясно, а аз мъча думите. Получи се някак.
И кое породи тази потребност – наследствена дарба, нещастна любов, начин за изява...
Винаги съм знаел, че някой хубав ден ще пиша. Може би още от десетгодишен започнах да си измислям истории – битки, приключения, завладяване на Космоса – такива работи. В главата. После ме завъртя колелото – работа, гаджета, измамните очаквания на прехода… и така до един слънчев юни преди три години, когато реших да видя дали тази работа е като оня работа. Е, получи се. Поне така казват читателите ми. Колкото до нещастната любов, мисля, че намира реализация предимно в поезията. Трудно сърдечните трепети биха изнесли роман, макар че има и такива примери.
Защо се обърна към историческото фентъзи?
Когато се срещнат две любови – към историята и към приказното и митологичното, какво друго може да се очаква? В първите ми две книги от епоса „В сянката на боговете” исках не просто да разкажа история за битки, интриги, любов и предателства, а да възкреся света на древна Тракия с нейните велики герои и богове. Да, боговете. Казват, че боговете загивали със смъртта на последния си поклонник! Вярвам в това и се радвам, че днес боговете от Тракийския пантеон – Сабазий, Збелсурд, Земела, Зоура, Дарзалас, Пурмерул… оживяха – първо на страниците на книгите ми, а после… Е, семенцата са посяти.
Имаш ли образци, вдъхновители, автори, от които се учиш?
Нямам как да напишеш нещо прилично без много четене. Заклет почитател съм на великите майстори от англосаксонската школа – Роджър Зелазни, Клифърд Саймък, Франк Хърбърт, Робърт Джордан, Стивън Ериксън, Рон Хабърд, има и още, сигурно пропускам… Същевременно харесвам автори като Том Кланси, Умберто Еко, Леон Юрис… Винаги е за предпочитане да се учиш от най-добрите. Казват, че не пиша като типичен български писател. Приемам го за комплимент.
Знаем, че напоследък фентъзи блогбъстърите са на особена почит, аз например съм голям фен на Междузвездни войни. Все още не ми изглежда демодиран. А ти? Имаш ли предпочитания. Учиш ли се от филмите, правени в тази насока?
Израснахме с лорд Вейдър и Люк, лазерните мечове и Вечния сокол на Хан Соло, Чубака, симпатичните роботи и имперските щурмоваци. Такива филми са евъргрийни и винаги ще имат своите фенове във всяко едно време. Допадат ми също суперпродукции като Троя, 300, Бягство от затвора и, разбира се, новият хит – Игра на тронове. Качествените филми са стимул за въображението, но крият и капани. Например като да пресъздадеш някоя сцена, която те е впечатлила дълбоко. От друга страна може би е неизбежно… Все пак е хубаво авторите да си дават сметка за тези неща, защото читателите ще ги спипат.
Разкажи ни за един твой творчески ден.
Обикновено започвам към 10 сутринта и откарвам 7-8 часа пред компютъра. В повечето случаи правя проучванията си паралелно с писането, което ми дава ефективност откъм време. Вечер обмислям как да продължа на следващия ден. В събота и неделя не пиша – опитвам да заредя батериите за новата седмица. Понякога дори ми се получава. Опитът ми показва, че когато започна книга е по-добре да не спирам, защото всяко излизане и влизане е трудно. Същевременно паузите могат да имат и положителна страна, както се получи с последната ми книга – Конспирацията Хазара.
Как събираш материал за книгите си – за кратко време издаде три със сериозен обем.
Днешните писатели сме изключително облагодетелствани от интернет. В Мрежата има всичко, от което се нуждаеш, стига да знаеш къде и как да търсиш. Естествено трябва да се внимава с достоверността на източниците, защото е пълно с измишльотини и откровени фантасмагории в исторически, политически и конспиративен план. Да, аз пиша и за конспирация, но трябва да е достоверно, все пак. Обичам да посещавам местата, за които пиша, а когато това не е възможно, гледам видео, снимки, географски карти. Относно бит, облекло, въоръжение, градоустройство – музеите са ми много полезни.
Познаваш ли български автори, които творят в този жанр?
Не лично що се отнася до фентъзи. Смятам, че една от слабостите на българските писатели е, че не могат или се страхуват да пишат жанрово. Същевременно на мен ми харесва междувидовото писане, ако мога така да се изразя. Първите две книги от епоса „В сянката на Боговете” са фентъзи безспорно, но могат да се възприемат и като исторически и митологични с оглед на познанието, което носят. Новата ми книга – „Конспирацията Хазара” жанрово може да се определи като трилър, доколкото действието се развива основно в съвремието, но същевременно има белези и на исторически роман. Ако пък го изследва някой богослов, сигурно ще открие мистика, доколкото са засегнати религиозни доктрини, както и изначалната борба между добро и зло в теологичен план. Впрочем някой ден сигурно ще бъда изкушен от политическата фантастика в стил Мишел Уелбек, но засега се чувствам по-уютно в миналото и настоящето. В България „Кастинг за месия” на Петър Делчев е нелош опит в тази посока.
Възможно ли е българският писател да забогатее от продажба на книги или поне да има прилични доходи, така или иначе милионер едва ли би станал? Питам, макар и предварително да знам отговора на въпроса.
А дано, ама надали. Забогатяването задължително минава през превод и пробив на английски език. Въпрос на време е някой да го направи. Следя с интерес успеха на Милен Русков в продажбите след наградата. Ще го попитам дали е забогатял като се видим.
С теб често се срещаме по изложби или на литературни четения. Ти си от малкото автори, които са и слушатели, и зрители. Разкажи ни за твоята слабост към изобразителното изкуството.
Харесва ми да слушам умни хора, от които мога да науча нещо. Всъщност дори и да не са чак толкова умни, пак може да си харесаш щипка или подправка, мисъл или да те налази идея. Всеки ти дава по нещо, стига да знаеш как да си го поискаш и вземеш. Мога да гледам хубава картина с часове. Намирам я за чудесна храна на фантазията. И всеки път вкусът е различен.
Намираш ли вече своето място сред пишещото братство, където, като при останалите гилдии, всеки е много ревнив към изявите на останалите?
Де да знам. Смятам, че е по-важно да намирам място в сърцата и умовете на читателите. Няма по-голяма награда от това да чуеш: чакам си следваща книга! В такива моменти си казвам – ей, човече, има смисъл в това, което правиш!
А има ли завист? Някакъв интересен случай с теб в тази насока?
Завист да искаш. Събрал съм истории за сатирична повест, даже драснах десетина страници. Някой хубав ден сигурно ще я напиша. Ей така – за забавление. Сега сериозно. Завистта е проблем основно на самите завистници и се обръща като бумеранг срещу самите тях. Червейчето ги гризе, абе мъка и жал. Не ме интересуват.
Защо я докарахме дотук – най-бедната страна в Европа. Толкова трудно ли се управлява икономически малка държава като България, която, дори изцяло разорена, продължава да ни пленява с райските си природни красоти.
Въпрос за Нобелова награда! Едва ли се управлява чак толкова трудно – примери на успешни държави, сравними с България, има достатъчно. Красива ни е! След време може и да се научим как да бъдем достойни за земята, която имаме щастието да обитаваме.
Имаш ли нови творчески планове?
Започнах преди няколко дни третата книга от епоса „В сянката на Боговете”. Като всяко влизане – началото е трудно. От известно време имам идея за комикс по първите две книги. В следващите месеци се надявам да се кооперираме с художника и да направим нещо забавно.
Заслужи ли Пловдив мястото си като Столица на културата?
Определено. През следващите няколко години в града ни ще влязат инвестиции, ноу-хау и, вярвам, добри практики. Надявам се след 2019-та инерцията да се запази. Няма да е по български, но веднъж и да се изненадаме…
Твоето житейско кредо.
Играя по правилата. Когато не ми харесват, променям ги.
Твоето послание към читателите на Диаскоп.
Забавлявайте се! Конспирацията е навсякъде!
Откъс от книгата "Конспирация Хазара"в "Диаскоп" тук
КОЙ Е?
Димитър Герганов
Димитър Герганов е на 43 години, живее и работи в Пловдив – града под тепетата, известен със своето бохемско безвремие. През 2008 завършва икономика в Благоевградския университет и работи като брокер на ценни книжа, финансов анализатор и валутен трейдър за различни авторитетни компании. През последните десет години Димитър Герганов има над 100 публикации в различни печатни и интернет медии по теми от финансов и обществен характер.
Книги от Димитър Герганов:
В сянката на Боговете I, 2013 г.
В сянката на Боговете II, 2014 г.
Конспирацията Хазара, 2015 г.
Извън писателската битност, Димитър Герганов е фен на рокмузиката, ходи по планини и играе тенис доста по-добре от Б.Б. Интересува се от културно-историческото ни наследство и при всяка открила се възможност, се завира из антични крепости, светилища и храмове.