по заглавие   по съдържание

Димитър Герганов: "Конспирацията Хазара"

20.01.2015
Снимка 1

 

Най-зловещата конспирация от дните на Сътворението. Изчезват ли народите просто така – като ненужна кал отмита от капризите на времето? Макс Гарбин ще се изправи срещу могъщи сили в търсене на истината! Преследван от агенти на МОСАД, окултен нацистки орден и талибаните, героят ще открие шокиращи тайни, предопределили човешката история през последните две хилядолетия. Ще срещне неочаквани съюзници и отхвърли неустоими предложения. И точно когато всичко изглежда изгубено, искрица надежда ще се противопостави на връхлитащия кошмар, и дори на... самия  Дявол...

 

Прибирането в квартирата се получи като в някакъв сън – вървеше, пада­ше, почиваше и се изправяше все по-трудно, подозирайки, че е за последно. Някъде към канала Сен Мартен дъждът беше спрял, без да разбере, оставяйки бръснещия вятър да го довърши. Стълбите към апартамента бяха невъзможни за изкачване, затова си наложи да пълзи. Така го намери Варта – драскащ безпомощно с нокти само на площадка и поло­вина от апартамента. Следващите часове му се губеха – го­ре­щата баня, тревожните въпроси, щипещата обработка на рани, купчината одеяла и чашите с греяно вино. Когато наи­стина се предаде в обятията на Морфей, състоянието му отго­варяше на крайно изтощение.

Ако беше жена, щеше да го пожелае на мига. В чертите му имаше по нещо от Джош Хартнет, Орландо Блум, Аштън Къчър и Уентуърт Милър. Всъщност последния не – нали се бе разкрил като гей. Лицето на мъжа, вън от съмнение, бе ангелско, а очите – ами те преливаха цвета си като замър­сена с петролен продукт вода – май точната дума бе –  цъф­тяха. Облечен в безупречни бял панталон и риза, движе­нията му бяха грациозни, усмивката пленителна. Макс се ог­леда за всеки случай дали не му бяха поникнали цици, ала за щастие въпросните придобивки отсъстваха. Красавецът просто стоеше срещу него и зяпаше благо. Какво иска? – запи­та се трескаво, нетърпелив да услужи. Някак не можеше да си представи, че би отказал каквато и да е молба на непоз­натия.

– Не аз, а ти. Всяко едно прошение, мисъл, мечта, блян –  само ги назови. Днес е щастливият ти ден – изпревари го анге­ло­подобният.

– Всяко? – не повярва историкът.

– Абсолютно – приближи се другият. – Богатство, слава, позиция в обществото, жена или кон – всичко каквото поже­лаеш.

– Кон? – учуди се Макс.

– Извинявай, обърках епохите – смути се за миг мъжът в бяло. – Исках да кажа автомобил, яхта, самолет – все сред­ства за придвижване.

– Така бива – съгласи се. – Искаш да ме убедиш, че присъ­ствам на най-голямата печеливша промоция на всички вре­мена!

– Каква думичка само! Обожавам новото време –  отстъп­ки, плаващи лихви, овърдрафт, марджин сметки –  човеш­кият гений няма равен. Единствено добро торене, редовно поливане и плевене и стой, та гледай. Понякога си мисля, че дори съм станал излишен.

– Не че страдам от някакви скрупули, ама все пак не се познаваме – реши да забави Макс.

– Нима? Тук грешиш. Имената са досадна, макар и необ­хо­дима формалност. Най-вече за самите просители –  така смятат, че персонализират молбите си. За мен самия няма значение. Наричали са ме Уриан, Моргус, Негеус, Белиал, Абадон, Ангат, Ариман...

– Вие Сатана ли сте, г-не? – изтръпна историкът.

– Още Азазел, Иблис и – чакай да не пропусна някое, че ще обидя хората. Ах, да, твоите приятели от "богоизбрания народ" ме зоват  Самаел.

– Ама, аз малко си падам агностик – пробва финт Макс, ощипвайки се скрито по задника. Образът в бяло отсреща не само че не изчезна сред облаци сяра, а протегна ръка, до­кос­вайки леко рамото му.

– Желанието, човече, желанието. Не ме карай да чакам...

– Мога ли да си помисля? – направи жалък опит.

– Само теоретично, на практика се налага да хванеш дяво­ла за опашката без забавяне. – Шегата явно се видя забавна на Самаел, защото избухна в смях, държейки се за корема със свободната ръка.

– Искам да се събудя – изненада себе си. И тогава го видя – истинското му лице, разкривено от ужасяващ гняв –  Квазимодо и Циклоп взети заедно. Пареща болка прониза рамото му, докато вбесеният паднал ангел…

откъс от книгата на Димитър Герганов "Конспирацията Хазара"

Димитър Герганов в "Диаскоп":

 

 

редактор: Христина Мирчева