по заглавие   по съдържание

Екатерина Григорова: "Красивата мъдрост"

27.01.2015
Снимка 1

Екатерина Григорова за поетичната книгата на Филица Софиану-Мълен

"Prophetikon", изд. Скалино 2014

 

Така с две думи мога да обобщя впечатлението си от книгата Prophetikon (изд. „Скалино“) на Филица Софиану-Мълен. Стиховете й продължават елегантната изразителност на модерната гръцка (и не само) класичност, раздигайки границите на историческото с тягата към една по-скоро пределинска хармоничност, в която животът и смъртта еднакво не оскърбяват съществуването.     

Поезията на Филица Софиану е овладяно разтваряне в оная състрадателна наблюдателност, принадлежаща на кръвта, чийто товар олеква в съноподобния транс от красотата на малките ежедневни жестове. Не съм попадала досега на стихотворение, което да говори така сюжетно за семките и чрез тях – за бавното сливане на две самотни човешки времена, сближени от знанието за края. На стълбите кротко седят малкото момиче и старицата, която си спомня може би за последно вкуса на слънчогледовото семе и на отнасящия я все другаде живот – на живота, представляващ винаги една последна, запазена за обрулване и разпукване невинност, която зрее на върха на  забравата или на края на езика:

 

Ще опадат ли листата на нара
     вертикално за една нощ
           някои плодове
                  карминено червени
     вкопчени в горните клонове
 
няма да ги оберат
                (гледай сега как продължават да висят)
гледай – трябва да останат за полета
       когато словото удари
             като кожен камшик по нежни гърбове
вътре има хиляда семена
по едно за всеки ден жажда
     за всеки непроговорил език
              или неизвикал
по едно за всяка градина на запад
     за да надигне почвата
           със спомена
                  стаен под жълтите листа.        

                                                     (Лèта или геноцид)

Филица Софиану се подчинява на неотложността, изговаряйки множество универсални теми от опакото на интелектуалистката игра, като пророк, изравнил ръста си с „неизвикалата“ нежност на поколения живот и без излишното експлициране на прозрението, че ако има история, тя е в кръвта – затворена в човешката драма – в колелото на настоящето, в което неусетно се спускат и прихващат наносите на миналото със светлика на бъдното. 

Изданието е двуезично: 33-те стихотворения, отпечатани на английски и български, могат наистина, както четем на гърба на книгата, да се разглеждат като поема, чиито стилистична изящност и разказваческа увереност дължим и на превода на Любомир Терзиев.    

 

Филица Софиану-Мълен, „Prophetikon”, в превод на Любомир Терзиев, Scalino, 2014

 

Филица Софиану-Мълен в "Диаскоп":

"Стените нощем пращят и се пукат"

Христина Мирчева: "Делничните пророчества на Филица Софиану-Мълен или за триумфа на единението"

 


 

редактор: Христина Мирчева