по заглавие   по съдържание

Георги Николов: "Платното на Пенелопа е моят погребален саван"

16.03.2015
Снимка 1
 
ИДЕЯ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ
 
Имам една идея за стихотворение.
Мисля, че е по-добре да я разкажа,
отколкото да пиша стихотворението.
Идеята е следната – голям поет,
някой като Збигнев Херберт,
Чарлз Симич или Йосиф Бродски
(не знам защо се сещам за тях),
безвъзвратно остарява. Остарява
и го сполита болестта на Алцхаймер.
Големият поет забравя всичките си стихове,
всичките му стихове са вече само
купчини от думи, които той преди
е разравял като мравуняци.
А сега, болен от Алцхаймер, втренчено
ги гледа в книгите си. Взема една
от книгите си от библиотеката.
Чете едно от своите стихотворенията,
чете го като от чужд автор. Чете
и докато чете, забравя всеки прочетен стих,
сякаш пише стихотворението
на обратно. И така, без да иска,
заличава всеки ред и ред по ред –
цялото си творчество. Сякаш никога
нищо не е писал. Връща се големият поет
в началото, когато дори не е било слово,
а само едно безидейно сътворение
на света. И тогава една единствена мисъл
осенява големия поет, страдащ
от синдрома на Алцхаймер –
че трябва да напише стихотворение.
И взема листа и молива… Но си забравя
идеята за стихотворението…
 
 
ОДИСЕЙ
 
Платното на Пенелопа                                                       
е моят погребален саван.
Тя го тъче във възможно най-дългия хекзаметър,
за да забави смъртта ми.
Но не вярва в завръщането ми.
И аз не вярвам в него.
Превземайки Троя, предадох Итака,
оставих я беззащитна пред похотта на женихите.
И за това ще си платя скъпо
с прокуждането ми от мита.
Истината, за разлика от епоса, е,
че ми беше добре в оная кочина на Цирцея.
Какви свине бяхме само аз и другарите ми –
разбирахме от бисерите,
които ни подхвърляха за ядене
и не бързахме да си върнем човешкия облик,
докато аз не отскубнах със зъби
плевела за забравата
от венериния хълм на Цирцея…
Не съм го казвал и Омир не го е казал,
но тогава в морето извадих восъка от ушите си
и се отвързах от мачтата,
както цербер от синджира си,
за да последвам една сирена към дъното.
Тя пееше песен, посветена на мен.
И песента й – по-лека от бриза –
не беше епична.
 
КУФАР ЗА РАЯ
 
Вътре нахвърляни розов комбинезон,
шляпащи чехли с томбули, сгънат халат.
Пенюари. И арии на дискове и дискуси.
Проспект с косопади на Касиопеи.
Талисман – заешка опашка на комета.
Големи и малки плюшени панди
с тъмни – като на светци – кръгове под очите.
Томче стихове с изронени букви.
Кeсийка със семена на райграс.
Колосани ризи за ближния – няколко броя.
Сакове и карфици за приковаване
на редки видове ангели върху облаци.
Гумени ботуши за прекосяване на Млечния път.
Всякакви дреболии и глупости.
Всичко, което набързо напъхваме
в куфара, стегнат за екскурзията до рая.
Но повечето от тия неща ги конфискуват
на небесната митница. И забравяме за тях,
когато ни пуснат райския газ.
 
първа публикация
 
рисунка: Георги Чепилев, "Жената на Потифар"
 
 
Георги Николов в "Диаскоп":
 
 

 
КОЙ Е?
 
Георги Николов
 

Георги Атанасов Николов е роден на 05 март 1955 в гр. Харманли. Следвал е психология във Варшавския университет, завършил е специалността в Софийския.

Работил е като учител, редактор в Радио Хасково, кореспондент на регионален вестник. В момента е PR  на Община Харманли.

КНИГИ

Автор е на стихосбирките “Центурион на прага” (изд. „Христо Ботев“, 1994), “Дактилоскопия на въздушните целувки” (изд. „Захарий Стоянов“, 1998), “Настройване на гледката” (изд. „Макрос“, 2005), „Двойното дъно на небето“(ИК „Жанет 45“, 2014),  „Навлизане в миража“ (изд. „Потайниче“, 2014),  на сборника с очерци “Срещи от първия вид” (изд. „Захарий Стоянов“, 2002) и на романа “Киноманът” („ЛитерНет“, 2009;  изд. „Български писател“, 2010), удостоен с наградата на Съюза на българските писатели за роман – 2011).

НАГРАДИ

Носител на голямата награда за поезия “Южна пролет” през 1995 г. и на втора награда от националния конкурс за превод на поезия от полски през 1987 г. Втора награда печели и от националния поетичен конкурс “Добромир Тонев” през 2012 г.

В съавторство с Божидар Грозев и Валери Начев е номиниран за наградата “Черноризец Храбър” през 2006 г. за материала “Другата смърт на Генчо Стоев”.

През 2015 получава наградата "Изворът на Белоногата" за цялостно творчество,

Член е на СБП и на Литературния кръг „Смисъл“.

 


 

редактор: Христина Мирчева