по заглавие   по съдържание

Радослав Коцев-Даро: "съдбовни срещи от близък вид"

05.05.2015
Снимка 1
есенна
               
       на Марги
 
„Счупих огледалото.
Колко съм красива на парчета”.*
 
Многотиражна и пясъчна
като „Жената днес”.
Малоформатна  и нежна
в кутийка на Уорхол.
С тънички отблясъци
и просветки на плисета.
Усмивка на зъбобол,
половинка на хапче
и съсипана чаша водка.
С тъжно-жълто червило
отпивам слънцелей 
или мастило.
И питаш, какво ли?
Стана ми есенно и…
Ръми.
Мъгли.
Души.
 
* Катя Белчева
 
 
по въздуха
 
    на Кремена
 
Ти си прекрасен човек...
но никога не прошепнах "мила".
Бе зелена частица от моя живот.
Любовта се саморазлисти,
разпърха крилете от свила
и отлетя след копнежа за плод
към друга вселена и нива.
Обичах те... И те обичам –
мъж
брат
и разпадащ се бог
сред самотата на мислите.
 
 
тъгата няма нужда от приятел
 
    на Стефана
 
„Тъгата няма нужда от приятел”.•
Тя е общия ни приятел –
обича те, в тишината ти се сгушва,
понякога те изоставя.
Щастлива си за малко в мисъл/чувства.
Когато се отдалечи от теб, сближава се с друг.
Така се умножават приятелствата –
близост до близост, горест до горест.
И нагоре, нагоре…
 
• Стефка Караджова
 
 
съдбовни срещи от близък вид
 
Позволи ми да те нося
като рибка в две шепи вода,
докато стигна морето,
докато срещна брега.
Тогава ти решаваш...
сама
или двама,
участта е
една.
 
 
тиха и гола
 
Гърдите й –
две сухи сълзи
по тялото се стичат.
 
 
упойка с усмивка
 
Аз можех да рисувам чайки,
опитвах да възпея скалолазки,
но искам да ви кажа, тъжни хора – 
пръстите ми вече са линейки
 
реанимират истински сърца.
 
 
 
Стихотворенията са от последната поетична книга на
Радослав Коцев "Сказание за единак".
Отзиви за книгата  прочетете тук
 
Акварели: Радослав Коцев-Даро
Снимки: от премиерата в галерия "Червеното пони", април 2015
 
 
Радослав Коцев-Даро в "Диаскоп":
 
 

 
редактор: Христина Мирчева