по заглавие   по съдържание

Дженк Гюндогду: "нощта на мари" и "небето на хосе"

25.05.2015
Снимка 1
 
Превод от турски: Айше Рубева
 
 
нощта на мари
        
                            черна е съдбата на мари
                            затова обича котки
                            преди работниците да съберат морето
                            залутана сред безсъници
                            се губи сред огледалата
                            подведена от вятъра хвалещ младостта ѝ
                            едно скрито заминаване в душата ѝ дебне
 
                            на кого приличаш по-бяла от тъмнината, мари
                            от едно неразбрано време
                            звънците на мъгливите северни острови
                            слизат бавно към заминаването ти
                            сякаш за да оправят всяко незнание
                            за да разбият всичко
                            свързано с желание
 
                            мари, тази мургавост е така стилна
                            тази самота е тъмносиня
                            мой красив страх при теб дойдох през болка
                            говори за мен прегърни ме
                            прати ме при мислените си планини
                            мълчаливата си тревога поднеси на този мъж
                            до утрото на всеки сън
                            има един живот от нас към града
                            да забравим котките невиждали нощта
                            зората на уморените работници
                            и с гласовете преминали от теб към мен
                            да съблечем тази благородна тъмнина
 
 
                                      небето на хосе
 
                            убиха младостта ти в една равнина
                            с огъня подпалил полята
                            там в безплодната пустош
                            заради един вик онемях
                            угаснах за нощта
                            после настъпващия неделен ден
                            ме сля с неспирно тъмнеещата кръв
 
                            ах, тази жестока бездънност
                            натъжи очите ми, сам
                            в полето се намерих
                            а бих искал да се разтопя и да замина
                            с коня си в пустошта
                            където вятърът вее с крилата си
                            да докосна с ръце
                            гласа закрилящ едно цвете
                            да се пренеса в безкрайността
                            където светът се сгодява с бунта
                            и равнината се превръща в планина
                            това трябва да е най-страшното поражение
                            дори небето галопира с четири копита
                            хосе, младостта не е достатъчна да разкажеш всичко това
 
 
Cenk  Gündoğdu
 
 
mari’nin gecesi
 
 bahtı siyahtır mari
bu yüzden kedi sever
uykusuzluğa çalışır gece
işçiler denizi toplamadan
aynalara akmışlığı da vardır
gençliğini öven rüzgârla yanılmışlığı da
gizli yerlerinde durur hep bir gitmek
 
 kime benziyor böyle karanlıktan beyaz,
anlaşılmaz bir vakitle mari,
sisli kuzey adalarının çanları
ince ince inerken yokluğuna
her şeyi bir bilinmezle düzeltir
arzuyla birleşen her şeyi
parçalamak ister gibi
 
mari, bu esmerlik böyle şık
bu yalnızlık koyu mavi
güzel korkum, sana ben bir ağrıdan geldim
konuş beni, bur
aklındaki dağlara sür
suskun olduğun sıkıntıyı bu adama sun
uykunun sabahına kadar
bir hayat var bizden şehre
unutalım gece görmemiş kedileri
yorgun işçilerin ufkunu
ve senden bana geçen seslerle
şu soylu karanlığı soyalım
 
josé’nin göğü
 
bir düzlükte vurdular gençliğini
çayırların tutuştuğu ateşle
işte orada, o sebepsiz kıraçta
bir çığlığa sustum
bir geceye söndüm
sonra ilerleyen pazar
durmadan kararan kanla
beni kendine kattı
 
ah o zalim derinlik
üzdün gözlerimi, yalnız
bi vakit bir düzlükte bulundum
oysa eriyip gitmek isterdim
atınla yazılmış o ıssızlığa
kanatlarıyla geçtiğin rüzgâra
 
bir çiçeği savunmanın sesi,
ellerinle dokunmak için
dünyaya nişanlanan isyana
taşıdın kendini o büyük sonsuzlukla
 
bir düzlüğün bir dağı geçişi
bu olmalı işte korkunç büyük yenilmek
dört nala göğü boşaltmak
 
josé, bu yazı bir gençlikte anlatılmaz
 
 
 
КОЙ Е?
 
Дженк Гюндогду
 
 
Дженк Гюндогду е поет и драматург, гл. редактор и основател на литературното списание Üç Nokta („Юч нокта“, известно и с пълното си наименование „Едебиятта юч нокта“: „три точки в литературата“), което излиза в Турция от 2001 г.
 
Роден е през 1976 г. в Анкара, но живее и работи в Истанбул. Учил е икономика, завършил е Факултета по изящни изкуства със специалности сценично изкуство и драматургия. От 2004 г. заедно с Шериф Билсел прави списанието за алтернативна поезия Şiir Defteri („Шиир Дефтери“, което позволява варианти за превод от „тетрадка със стихове“ до „тефтер за поезия“).
 
Пиесата му Radyonun İçindekiler („Съдържанието на радиото“), създадена през 2011 г., в момента се чете в театъра в Кърджали, откъдето тук първи проявиха интерес към нея. Подготвя се и българския превод на стихосбирката му Issız („Ъсъз“, ще рече пуст, опустял, безлюден за място), която изд. „Скалино“ планира да издаде до края на тази година. За нея през 2013 г. е Дженк Гюндогду е удостоен с наградата „Метин Алтъок“. Стихотворението „нощта на хосе“ е от тази книга, чийто лайтмотив е войната. За опустошенията, които са част от всяка война, за основанията му при използването само на малки букви в поезията, за връзката му с театъра.
 
 
Айше Рубева подготвя интервю с Дженк Гюндогду специално за „Диаскоп Комикс“, когато той ще дойде в София през юни като гост на фестивала „София Поетики“.
 
Биографичните бележки подготви Айше Рубева.
 
 
 
Айше Рубева в "Диаскоп":
 
 
 

 
 
редактор: Христина Мирчева