по заглавие   по съдържание

Айше Рубева: "Пътят към Бог в нас"

20.04.2015
Снимка 1

Размисли на Айше Рубева за стихосбирката на Катерина Стойкова-Клемър

"Как наказва Бог"

 

Стихосбирката на Катерина Стойкова-Клемър "Как наказва Бог" ме заинтригува най-напред със заглавието си. Очаквах стихотворенията да разкриват Божието наказание над грешниците, един вид Дантев ад. Но след като прочетох стиховете, не открих в нито едно от тях теологическо откровение или екстаз от величието на Божествения съд. По-скоро стихосбирката е вид Ноев ковчег, събрала в себе си любов, грях, обич, себераздаване, съчувствие, емпатия, търсене на пътища и посоки за себе преоткриване.

Добави капка удоволствие
към болката.
 

Авторката приканва читателя си да се научи да живее, но не според общоприетите правила или Божиите постулати, а според начина, по който ще бъде щастлив. Като че ли във всеки един стих е скрита радостта на дете, което току-що се е научило да се моли ... точно на теб/ Бог се уповава и мъдростта на възрастния, който е преминал през житейските несгоди и радости, и е натрупал в себе си много непотребни и потребни мъдрости:

  Ето го – извора
  на злото у теб.
 

Философска ли е тази поезия, се питам и търся да открия стихове, разкриващи тезата, но стигам до извода, че стихотворенията на Катерина Стойкова-Клемър са написани „просто“, „елементарно“ все едно се води диалог между поет, Бог, читател. Това не е познатата ни философска поезия, проникната от екзистенциализъм, а е по-скоро открит разговор, дебат, след който се чувстваш възроден. Стихотворенията те карат да почувстваш емпатията на Катерина, нейното разбиране и утеха, и в същото време се сблъскваш с хиляди въпроси, чиито отговори предстои да намериш.

Още през 1873 г. Христо Ботев пише:

О, мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…

                 "Моята молитва"

 

През ХХI Катерина Стойкова-Клемър сякаш потвърждава тезата на Ботев и разкрива своята идея за Бог:

Джийн: Представи си едно голямо,
огромно ВСИЧКО, и ние /аз, ти,
камъните, растенията, планетите…
периодично се свързваме с Него и
предаваме информация за нашите
преживявания.
 

Един от глобалните човешки проблеми през този век е търсенето и намирането на абсолютната истина, необходима на човека да оцелее във все по-ожесточаващия се свят, за да не се загуби безвъзвратно в глобализацията. Истина, която може да възроди човешката душа и да я накара да намери правилния път към себе си и към другите. Поетесата също търси своята истина за света, човека и за самата себе си. Намира я и е сигурна в правотата си:

Казах си истината.
Изслушах се внимателно.
Разбрах.
Борих се със себе си,
докато победих.
Прав съм.
 

Да си кажеш истината е едно от най-трудните неща в човешкия живот, а може би дори някои от нас никога не успяват да го направят. Да "се изслушваш внимателно" във време, когато е невъзможно да се чуеш сред епохалния шум, изисква Божествено търпение и мъдрост. Но борбата със самия себе си е жестока и трагична. Да бъдеш или не – туй е въпросът, пише Шекспир и вече векове светът търси отговор на Хамлетовия въпрос, а Катерина Стойкова-Клемър успява не само да се пребори със себе си, но и да се разбере. Развързва Гордиевия възел и задава същите въпроси на читателите си. Време е всеки един от нас да си зададе въпросите и да намери отговорите, без да отлага във времето. Трябва да си построим по един Ноев ковчег и да решим какво да приберем в него.

Каза ли си истината?
Изслуша ли се внимателно?
Разбра ли?
Прав ли си, или не?
Сега какво ще правиш?
 

Въпросите са зададени, отговорите са намерени, но са възникнали хиляди други проблеми, чакащи своите решения. Човекът е натежал от целия този сизифовски труд и е готов всеки момент като капката да падне …преди да осъзнае – / все пак ще падне. За да не се сгромоляса е необходима светлина, която ще позволи да се видят ореолите на хората, но … за да видиш светлината, трябва / да видиш светлината.

Човекът в поезията на Катерина Стойкова-Клемър е търсещ истината за света и за себе си мъдрец, задаващ си вечните изконни въпроси на човечеството. Открива истини, които водят след себе си други въпроси, върти се в кръг, също като планетата ни:

… защо земята се нарича кълбо,
как виси, накъде се люлее,
къде не свършва.
 

И също като светците е с ореол на главата си, родее се с Бог, и както поетесата обобщава в епилога си:

Поемаш своята вина,
после и моята.
Ето ни заедно.
 

Човек и Бог се сливат в едно, за да намерят път и истина, които да водят до спасението. Спасението обаче ще бъде в сила, ако не емигрираш, в противен случай ще живееш …като шамандура / вместо като риба.

 

КОЯ Е?

Айше Рубева

Казвам се Айше Феимова Рубева, родена съм в гр. Стара Загора на 24. 06. 1974 г. Завърших Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалности Българска филология – бакалавър, История – магистър, Тракийски университет специалност ПНУП – магистър. Работя като старши учител в начален етап в ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с. Ябланово, общ. Котел.
 

Пиша поезия и проза. От известно време работя по филмов сценарий, чийто главен герой Мустафа е поет. Два „негови“ фикционални цикъла с поезия ще допълнят двуезична ми книга. Първия от тях Mustafa konuşuyor („Говори Мустафа“) беше написан на турски и вече е преведен на италиански от Никола Вердераме, за да бъде публикуван в най-престижното италианско списание за поезия „Atelier”.

В момента работя по редакцията на турските текстове на втория цикъл от стихотворения на Мустафа „в Истанбул“ с помощта на турския поет и преводач Гьокченур Челибиоглу, който е преводач на стихосбирката „Бдин“ на Иван Христов, издадена преди няколко дни на турски език с допълнено съдържание и заглавие.

Мои произведения са публикувани в „Литературни Балкани” и различни онлайн сайтове за литература. Във втората половина на 2015 предстои излизането на двуезичната ми първа стихосбирка „Някой ден ще полетя“/ Bir gün uçacağım, подготвяна от издателство „Скалино“. Книгата съдържа авторски версии на стиховете ми на български и турски език.

 

На снимките:

1. Катерина Стойкова-Клемър, София поетики 2014
2. Айше Рубева

 

"Как наказва Бог" в "Диаскоп":

 


 

редактор: Христина Мирчева