Иван Странджев и "Когато..."
        
        
            30.03.2013
        
        
             
        
        
	В рубриката "Пловдивски поети и писатели"
	На 26 март 2013 в галерия "Тракарт" се състоя премиерата на сборника с поезия "Когато..." от Иван Странджев. Книгата е юбилеен сборник на издателство "Летера"- Пловдив, 2012,  богато илюстрирана с фотографии от Костадин Отонов, с твърди корици.
	Пет цикъла - "Предчувствия", "Състояния", "Конструкции", "Сънища" и "Ти", обединяват 108 стихотворения, чиято поанта е поемата "Беглец".
	Предоставяме на вашето внимание три стихотворения, посветени на художници - приятели на поета и драматурга Иван Странджев.
	Приятелството между поети и художници е от хилядолетия. Известен е фактът, Пабло Пикасо от всичко най-много е предпочитал компанията на поети.
	 
	НА ЛОВ СЛЕД ДЪЖД
	                                    на Светлин Русев    
	Като на елен след дълго бягане е кожата на хълма –
	блести кафява с качици от пяна и дрезгавина.
	Мъглата расне от самите му гърди – уплашена,
	                                                                    премрежена
	                                                                               и синя,
	и сякаш с нея расне хълмът:
	                                       издига се,
	                                       издига,
	                                       трепери хълбокът му окосен.
	                                                                                      Есен.
	И недалеч се чува въздухът прозрачен. Ето,
	човек извира от мъглата, а от двама чувам гласовете,
	със себе си навярно човекът разговаря
	и думите му се стопяват –
	                                           Облаче около устните.
	(Ах, как отлита облачето със крила на ангели!)
	Човекът сам на себе си говори. Дали е толкоз вярващ,
	                                                                            че се моли
	(до кръста е невидим, а нагоре – плува),
	или без работа и хляб останал е човекът,
	та така със себе си свободно разговаря –
	далеч от хората избягал.
	По кожата на хълма се катери окото на ловец.
	                                                                             Двуостър,
	след миг ще изплющи езикът
	на преследвача уморен
	и ще пришпори хълма и зверчетата по него,
	облачето ще събори,
	а човекът
	ей така ще си остане –
	                                     ненужна фотография след дъжд.
	 
	из цикъла "Предчувствия", стр. 9
	 
	ПЕЙЗАЖ
	 
	Пролетта е нацъфтяла.
	 
	Пролетта на всеки поотделно
	и на всички заедно.
	 
	Това е нарисувал Васко Стоев,
	когато е тъгувал през нощта,
	измъчван
	от тайната на цветовете.
	 
	И над рамото му някой е надничал.
	 
	Било е птица
	или 
	Бог.
	 
	из цикъла "Конструкции", стр. 74
	 
	ИСПАНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
	 
	                                         на художника Матей Матеев
	 
	Къде отиваш, коннико самотен, 
	на любовта със острия кинжал в сърцето си
	през тази тъмна нощ,
	къде отиваш?
	Реките на надеждата от пясъци преливат.
	Зад всеки храст е скрита по една измяна
	с напуки от жажда устни,
	и конят ти ще прелети
	с измислени криле от пяна
	над пусти пътища
	и къщи.
	Къде отиваш, коннико самотен?
	Не виждаш ли,
	луната свети
	с цвета на уличница болна
	и силуети 
	на стихнали желания и страсти
	по пътя ти се лутат.
	Пред теб е празното поле,
	зад теб - кръвта ти разпиляна
	и пълното ти с мрак сърце
	е само рана.
	Къде отиваш, коннико самотен,
	по-беден от останалия без сълзи,
	по-сам от птица без небе,
	по-гладен от преялия със власт?
	Като вода животът ти ще изтече,
	като измислен глас.
	Слез на земята, коня развържи,
	ще се разпаднат сенките на мрака,
	смъртта ще се усмихне
	и първите лъчи 
	на слънцето
	ще съсекат душата ти.
	 
	из цикъла "Сънища", стр. 116
	 
	* Стихотворенията се публикуват със специалното разрешение на автора.
	
	
		 
	
		КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ 
	
		Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив.
	
		Учи в СУ «Климент Охридски» до трети курс българска филология, а след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ «К.Сарафов».  След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели.
	
		Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски.
	
		 
	
		Издадени книги:
	
		 
	
		“Думи за спасяване” /стихове/ изд. Народна младеж 1981 г., София
	
		“Докосване на светлината” /стихове/ изд. “Христо Г. Данов” 1984 г., Пловдив
	
		“Врата в небето” /стихове/ изд. “Христо Г. Данов” 1990 г., Пловдив
	
		“Чудо” /стихове/ изд. Народна младеж 1990 г., София
	
		“Сънища” /стихове/ изд. “Христо Ботев” 1993 г., София
	
		“ Три пиеси” /пиеси/ изд. ЕТ “Зомбори” 2005 г., Пловдив
	
		„Всичко това” /стихове/ изд. Издателска къща „ЖАНЕТ 45” 2008г., Пловдив
	
		“Есенен часовник” /стихове/ изд. Издателска къща ЛЕТЕРА, 2012 г., Пловдив
	
		„Когато…”/избрани стихотворения/изд. Издателска къща ЛЕТЕРА, 2013 г. Пловдив
	
		 
	
		Пиеси:
	
		 
	
		1984 – 1986 г. “Навярно нежност” Драматичен театър Пловдив
	
		1987 г. – “Навярно нежност”  Младежка сцена към Драматичен театър Кюстендил
	
		1988 г. – „Луната всяка сутрин” 
	
		1986 – 1987 г. – “Любов до поискване” – Драматичен театър Габрово
	
		2005  – 2006 г. –“Годеж” – Драматичен театър Пловдив
	
		2010 г. – “Любов или нещо подобно”
	
		2011 г. – “Мили мои”
	
		2013 г. – “Много секси”
	
		
		
			 
		
			Още от Иван Странджев тук