по заглавие   по съдържание

Иван Странджев и "Когато..."

30.03.2013
Снимка 1

В рубриката "Пловдивски поети и писатели"

На 26 март 2013 в галерия "Тракарт" се състоя премиерата на сборника с поезия "Когато..." от Иван Странджев. Книгата е юбилеен сборник на издателство "Летера"- Пловдив, 2012,  богато илюстрирана с фотографии от Костадин Отонов, с твърди корици.

Пет цикъла - "Предчувствия", "Състояния", "Конструкции", "Сънища" и "Ти", обединяват 108 стихотворения, чиято поанта е поемата "Беглец".

Предоставяме на вашето внимание три стихотворения, посветени на художници - приятели на поета и драматурга Иван Странджев.

Приятелството между поети и художници е от хилядолетия. Известен е фактът, Пабло Пикасо от всичко най-много е предпочитал компанията на поети.


 

НА ЛОВ СЛЕД ДЪЖД

                                    на Светлин Русев    

Като на елен след дълго бягане е кожата на хълма –
блести кафява с качици от пяна и дрезгавина.
Мъглата расне от самите му гърди – уплашена,
                                                                    премрежена
                                                                               и синя,
и сякаш с нея расне хълмът:
                                       издига се,
                                       издига,
                                       трепери хълбокът му окосен.
                                                                                      Есен.
И недалеч се чува въздухът прозрачен. Ето,
човек извира от мъглата, а от двама чувам гласовете,
със себе си навярно човекът разговаря
и думите му се стопяват –
                                           Облаче около устните.
(Ах, как отлита облачето със крила на ангели!)
Човекът сам на себе си говори. Дали е толкоз вярващ,
                                                                            че се моли
(до кръста е невидим, а нагоре – плува),
или без работа и хляб останал е човекът,
та така със себе си свободно разговаря –
далеч от хората избягал.
По кожата на хълма се катери окото на ловец.
                                                                             Двуостър,
след миг ще изплющи езикът
на преследвача уморен
и ще пришпори хълма и зверчетата по него,
облачето ще събори,
а човекът
ей така ще си остане –
                                     ненужна фотография след дъжд.
 
из цикъла "Предчувствия", стр. 9
 
ПЕЙЗАЖ
 
Пролетта е нацъфтяла.
 
Пролетта на всеки поотделно
и на всички заедно.
 
Това е нарисувал Васко Стоев,
когато е тъгувал през нощта,
измъчван
от тайната на цветовете.
 
И над рамото му някой е надничал.
 
Било е птица
или
Бог.
 
из цикъла "Конструкции", стр. 74
 
ИСПАНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
 
                                         на художника Матей Матеев
 
Къде отиваш, коннико самотен,
на любовта със острия кинжал в сърцето си
през тази тъмна нощ,
къде отиваш?
Реките на надеждата от пясъци преливат.
Зад всеки храст е скрита по една измяна
с напуки от жажда устни,
и конят ти ще прелети
с измислени криле от пяна
над пусти пътища
и къщи.
Къде отиваш, коннико самотен?
Не виждаш ли,
луната свети
с цвета на уличница болна
и силуети
на стихнали желания и страсти
по пътя ти се лутат.
Пред теб е празното поле,
зад теб - кръвта ти разпиляна
и пълното ти с мрак сърце
е само рана.
Къде отиваш, коннико самотен,
по-беден от останалия без сълзи,
по-сам от птица без небе,
по-гладен от преялия със власт?
Като вода животът ти ще изтече,
като измислен глас.
Слез на земята, коня развържи,
ще се разпаднат сенките на мрака,
смъртта ще се усмихне
и първите лъчи
на слънцето
ще съсекат душата ти.
 
из цикъла "Сънища", стр. 116
 
* Стихотворенията се публикуват със специалното разрешение на автора.

 

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив.

Учи в СУ «Климент Охридски» до трети курс българска филология, а след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ «К.Сарафов».  След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели.
Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски.
 
Издадени книги:
 
“Думи за спасяване” /стихове/ изд. Народна младеж 1981 г., София
“Докосване на светлината” /стихове/ изд. “Христо Г. Данов” 1984 г., Пловдив
“Врата в небето” /стихове/ изд. “Христо Г. Данов” 1990 г., Пловдив
“Чудо” /стихове/ изд. Народна младеж 1990 г., София
“Сънища” /стихове/ изд. “Христо Ботев” 1993 г., София
“ Три пиеси” /пиеси/ изд. ЕТ “Зомбори” 2005 г., Пловдив
„Всичко това” /стихове/ изд. Издателска къща „ЖАНЕТ 45” 2008г., Пловдив
“Есенен часовник” /стихове/ изд. Издателска къща ЛЕТЕРА, 2012 г., Пловдив
„Когато…”/избрани стихотворения/изд. Издателска къща ЛЕТЕРА, 2013 г. Пловдив
 
Пиеси:
 
1984 – 1986 г. “Навярно нежност” Драматичен театър Пловдив
1987 г. – Навярно нежност”  Младежка сцена към Драматичен театър Кюстендил
1988 г. – „Луната всяка сутрин”
1986 – 1987 г. – “Любов до поискване” – Драматичен театър Габрово
2005  – 2006 г. –“Годеж” – Драматичен театър Пловдив
2010 г. – “Любов или нещо подобно”
2011 г. – “Мили мои”
2013 г. – “Много секси”

 

Още от Иван Странджев тук