Христо Стефанов: "Жоро, когото почти всички наричаха Слона"

Преди Художествената академия се познавах слабо с Георги Божилов. Бяхме се срещали няколко пъти в Пловдив в курса по рисуване, който водеше художникът Михаил Лютов. Бях го срещал и при моя бивш класен ръководител скулптора Иван Топалов, чийто ученик беше той по това време. Не сме общували, но бях добре запомнил високото мълчаливо момче с някакво странно излъчване. В академията той се появи в ателието по стенопис при проф. Георги Богданов, който между другото и аз често посещавах, тъй като там се учеше и приятелят ми Йоан Левиев.

С Жоро не се сприятелихме бързо. Случваше се мълчаливо да пушим един до друг на някоя пейка в Академията или да разменим по някоя дума. Сближи ни твърде любопитна случка. Добра си спомням и досега, че беше хубав, слънчев пролетен ден. Някъде случайно се срещнахме с Жоро на входа на Академията и той, след известно колебание, смутено ме попита дали не бих могъл да му заема някой лев, защото от 2-3 дни не бил хапвал нищо. Отговорих му, че и аз съм горе-долу в това положение и му предложих да се разходим по улиците, „може да срещнем някой познат, който да ни почерпи по една шкембе чорба”. Тръгнахме по „Царя”, после по „Раковски”, стигнахме до „Патриарх Евтимий’ и туй като не срещнахме благодетел, Жоро предложи да продължим към площад „Баба Неделя’ – там живеела негова леля...”срам не срам – може да сложи да хапнем нещо”. „Много добре” – съгласих се аз. – Там някъде живее и моя леля. Ако не намерим твоята, ще я потърсим нея, макар че отдавна не съм и се обаждал.” Продължихме и щом стигнахме къщата на Жоровата леля, аз с изненада установих, че тук живее и  моята леля. Жоро позвъни, вратата се отвори и... пред нас радостно разпери ръце добре познатата ми от най-ранното детство леля Зора. „Къде се намерихте двамата? – радостно възкликна тя. – Влизайте, влизайте!” Така неочаквано ние разбрахме, че имаме роднински връзки, че сме били далечни братовчеди.

Вече в Пловдив аз се запознах и с майката на Жоро, която много добре знаеше тези наши роднински връзки. Оттогава се сближихме с Жоро, почнахме да се виждаме по-често, водехме дълги разговори, запознах се с работите му, усетих силния му талант, интелектуалната му изтънченост и любознателност, разбрах, че пише и стихове. Изобщо докоснах се до дълбоката му същност, скрита зад мълчаливото му присъствие.

По-късно, когато вече наближаваше да завършим Академията, аз го поканих да се пренесе при мен в квартирата на ул."Буная" 16, в къщата на писателката Златка Чолакова. Жоро тъкмо беше останал без квартира, а и целта беше той да ме наследи в малката, но хубава и тиха квартира при чудесната ми, високо интелигентна хазайка. Впрочем тя скоро беше очарована от тихия, скромен и талантлив младеж и след моето завършване той благополучно и успешно продължи да живее там. Мога да кажа, че месеците, които прекарахме в плътно съжителство в тясната стаичка бяха изпълнени със силно духовно общуване, чудесно приятелство и сближаване с една богата личност.

После се събрахме и в Пловдив. Приятелството ни продължи по много естествен път, споделяхме търсенията си, неуспехите и успехите си. Прекарвахме и чудесни вечери, изпълнени с малки приключения. Известно е как мнението на обществото, на критиката, на колегите ни заключи в прочутата „пловдивска петорка” от 60-те години на миналия век: Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов, Енчо Пиронков и мен. Имаше нещо общо в съдбите ни, в първоначалното ни отхвърляне, по-късно и в утвърждаването ни. Всеки започна все повече, и житейски, и творчески, да се движи по своя предопределен път.

Жоро, когото почти всички наричаха „Слона”, се придвижваше все по-плътно към абстрактната форма. Той извървя една плавна и естествена еволюция и се превърна може би в най-чистия и особено самобитен абстрактен художник в българското изобразително изкуство.... 

Из книгата на Стефан Станев "Имена от града на художниците"- За Георги Божилов от Христо Стефанов

Снимките са от юбилейната изложба на Георги Божилов-Слона в галерия "Резонанс", която се открива днес - 13 юни 2015 от 18.00 часа. Повече за изложбата прочетете тук

Георги Божилов - Слона в "Диаскоп":

"Георги Божилов - Слона: Лаборатория за ново изкуство и творческа свобода"

"Анжела Данева: С времето чувствата отстъпват място на рационалното"

"Георги Божилов - Слона в галерия Люнион, Пловдив"