Георги Чепилев: "Творчество и хаос" II

15.06.2015
Снимка 1

Продължение от Част първа тук

В съвременната материалистична култура съзнателно или несъзнателно чуждестранното влияние се копира в разни форми – било в техниката, в търговията, в културата, в производството и т.н. По този начин изобщо се застрашава родното развитие от голямата чуждестранна конкуренция. И когато нашите държавници подражават на чужди страни, това е само една традиция, но не и твърдото убеждение в тази необходимост. Това никак не гарантира разрешаването на острата потребност на българския народ, а се дава на обществения живот една или друга случайна насока. В това отношение ние сме слаби, защото случайното свети минутно като фойерверк,  но мирише като галош. Благодарение на това авторитетът на държавата е спаднал твърде много. Няколко пъти в „Диаскоп” се подчертава голямото значение на добрата организация, защото няма достатъчна решителност, за да се обърне сериозно внимание на тази страна. Сбора от необединени помежду си атоми превръщат космоса от хармония в хаос, в бездна на безпринципно движение.

Нека вземем за пример устройството на електрическото осветление в модерния град. Без тази сложна организация от централи, стълбове, жици, крушки и пр. не може един град да се радва на това физическо благо и всеки дом да ползва толкова светлина, колкото му е потребна. А духовната светлина е много по- деликатна сила от физичната. Неправилното ползване може да повреди вътрешното зрение и да пречи на възхода. Човек губи себе си и престава да съзнава своята особеност, защото душата му се разпада, загубвайки окончателно своя център. Органическият строй на живота е космичен, т.е. йерархичен – центърът предполага цел на живота на частите. Динамизмът унищожава космическия ритъм, човекът и целият свят се разпиляват с вихрени движения. В хаоса погива човешкият образ тъй като творческата енергия не се концентрира, а се разпада. Човек губи своите форми, своите граници и не е защитен от лошата безкрайност на хаотичния свят. Установените граници на природните форми се нарушават и всичко преминава във всичко от изострената чувствителност на съвременния човек, който отгатва вече тъмните прояви на медиумизма и приема, че телата са прозрачни.

Този факт има допирни точки с футуризма, където всеки изчезва в някакви нечовешки маси, поробен е от нечовешки колективи. Не случайно футуризмът е родствен на крайните форми на социалния колективизъм. Футуризмът е много сериозен символ, унищожаващ образа на природата и образа на човека, окончателно скъсващ с извора на Ренесансовите форми в изкуството – природата и античността. Губейки се в безкрайността, той не се отличава от абажура на лампата и далечния градски проспект. Поставянето на машинизма между човека и природата показва борба и вътрешно отчуждение. С него нахлуват варварски начала, движения и звуци, а душата се изпълва с медийни обяви и става робиня на технически шумове от автомобили, самолети и др. Човешкото преминава в неодушевени предмети: вестникарски реклами,  части на стъкло, глина и пр. навлизат и разпокъсват природните форми. Природата на ритъма е характерен за футуризма. Не се изобразява формата, а пластичния ритъм и така се създават душевни състояния. Рисувайки линии-сили футуристите изобразяват предметите като наченки или продължения на ритмите. Повтарянето на едни и същи или подобни елементи под настойчив животински ритъм, изкрещяващ, „че сме, каквото пожелаем”. Но това е ритъм, който пулсира безсъзнателно в ниското и тъмното. За  порнографските филми напр. е характерно, че разделят дробните действия на още по-малки елементи – движенията, които вече нямат смислово съдържание. А пулсацията е разложение и тление, т.е. смърт.

В действителност разумът е светлина и водач, но е необходим и вътрешен двигател, ония вродени движения на душата, които се наричат страсти – основата на нашата жизненост. Да бъде човек без страсти, значи да е безплодна посредственост. Но да имаме страсти без воля, която да ги владее, значи да сме немощни. Оставим ли да ни обладае страстта, излизаме от нашата природа. Защото в стремежа да задоволим себе си, унищожаваме главното условие на човешкия живот – да живеем със себеподобните. В чувствения свят различаваме пространство, време, причинност, закономерност. Където има закони, трябва да има и двигател, където има наредби – личност, която ги издава, където има цел – мислител и т.н.

Държавата е призована да групира, дисциплинира, ръководи живота на поданиците си. В демократичните страни, каквато е нашата сега, парламентът като върховна власт безусловно е творческа институция. Без творчество парламентът губи своето назначение, става излишен и дори вреден. Безспорно е, че това положение не може да продължава. Но какво се прави и какви мерки се вземат? Изборите наближават заедно с предизборната треска и всичко може да стане много плоско с желираните плакати на кандидатите и срещите с десетина бабички. А предстои да се избират водители на българския народ, законодатели и строители на българската държава. Пускайки своята бюлетина, гражданите редят камъни, от които се строи пътя на народното бъдеще. И тези камъни могат да са гранитни, предоставящи пътуване без сътресение или варовикови. От последните пътят бързо се покрива с локви и държавната кола може да се прекатури. И какво излиза, ако се вгледаме в нашата действителност? Никакво просветление. Днес демократичността на българина (в кавички) е толкова голяма, че не може да търпи никакъв авторитет. Причината е самозабравата на кандидат управниците, дълги години увлечени от съблазнителната красавица Власт, обсипваща избранниците със земни блага без много труд. От икономическа гледна точка безработицата е израз на известно неравновесие в икономическия живот, причините на които са много различни. По време на световна икономическа криза безработицата добива характер на грамадна обща беда. Такива кризи започнали да върлуват периодически от началото на модерната индустрия, но мерките за премахването им почти винаги са били безрезултатни. Едно икономическо сътрудничество, простиращо се по света е необходимо условие за борба с това зло, но се навлиза в спор заради преобразуването на съществуващия икономически ред. Българският избирател иска да види, че се работи върху тези капитални и неотложни въпроси, защото у нас се е вкоренила пакостната заблуда, че няма нищо по-лесно от държавното управление. Че у никого няма една идея, никакъв план, че това е един дребен свят с дребни хора, интересуващи се само от финанси, които се назначават или преназначават. Въобще, бездънна скука. Гласоподавателите смятат, че за всички други служби се изисква специална подготовка, образователен ценз и стаж, но за политико обществените работи може и без средно образование. Освен това многото партии, които преди години се образуваха чрез разцепление от стари партии, а други - от самопровъзгласени водители, водят само към разпръсване на обществените сили и разединение на народните слоеве. Това са причини за падането на първите български царства. Власт, необоснована върху волята на по-голяма част от народа, не може да бъде трайна и съзидателна. А щом не може да се създаде такава власт, тежко пък на народа. За мнозина днес  в народното събрание няма никакъв въздух и желание да се преобщи с хората и живота. Разумното е вътре в държавата да се образува сътрудничество, обща дейност, защото икономическият живот е организъм. Но за преобразуването трябва да се открият нови методи, различни от досегашните и според икономическото състояние и темперамента на нашия народ. След което трябва всички онези, които ръководят политическия и икономически живот да спазват тази направляваща идея за икономическа организация, конкретизирана законодателно. Както и при международните отношения. Проблемът на международните дългове е един от елементите на кризата. Естествено е страните кредиторки да имат предвид действителното положение на страните длъжници и да се действа съобразно разумността. И страните длъжници трябва от своя страна да погасяват честно задълженията си.

Законите трябва да са написани в съзнанието на народа, защото публикувани на хартия са само бездействени. Абсолютна необходимост е те да отговарят не само на външните нужди на народа, но и на вътрешните му свойства и културно ниво. Историята ни учи, че правителства и държави които са загубили престижа си, изгубили са всичко. Днес повече от всякога е необходим девизът „Съединението прави силата”. Защото престижът може да замести силата, но силата не може да замени престижа. Печално е, когато малцина виждат нещата каквито са: едни виждат това, което желаят; други - това, което ги карат да виждат; а трети не желаят нищо да виждат. Високият авторитет и компетентността са престиж, който винаги се стреми да вижда нещата такива,  каквито са. Има ли съвременни български комикси в които да са разрешени конфликти, опиращи се на отрицателните явления в нашата действителност?

 


 

редактор: Христина Мирчева